Не съм сигурен дали Орфей наистина е слязъл в подземния свят.
Но аз слязох.
В пещера Стълбицата.
И там разбрах защо някои легенди се раждат в мрак.
Митът за Орфей и Евридика винаги е предизвиквал у мен особено вълнение — онова усещане за търсене отвъд границата между световете, за любов, която прекосява границите, и за смелостта да слезеш в тъмното, за да откриеш светлината.
Когато за първи път посетих пещера Стълбицата, се почувствах като изследовател, тръгнал по стъпките на великия Орфей, отправил се към свещената река Стикс и към дълбините на подземното царство на Хадес и Персефона.
Там, под земята, сред влагата, камъка и тишината, природата шепне митове. А пещерата Стълбицата ги пази тези митове и легенди – пази ги не с думи, а с усещания, форми, светлина и сенки.
Пещера Стълбицата – Тайният вход към подземния свят на Хадес и Персефона
Пещера Стълбицата е една от онези природни мистерии, един от онези природни бисери които едновременно се крият и се разкриват само на някои.
Там долу, в преддверието към света на Хадес, няма звуци от коли, няма туристически шум, няма натрапчиви табели. Чува се само тишината, капките вода, които се стичат по стените, и собственото ви дишане. Това е място за съзерцание, място за съсредоточаване (медитация) и прекрачване на всички граници – външни и вътрешни.
Местоположение
Загадъчна и красива, пещера Стълбицата е разположена в сърцето в Деветашкото плато, в северната част на централна България – един район, наситен с природни феномени и древна енергия. Точното ѝ разположение е в землището на село Кърпачево, Община Летница, Ловешка област. Макар да не е поддържана, тя привлича посетители със своята мистериозност и сурова красота.
Тя не е популяризирана в туристическите брошури, не е обект на масов поток от посетители и именно това я прави истинска перла в короната – едно скрито светилище, достъпно за тези, които търсят не само красивото, но и предизвикателното, мистичното и дълбоко смисленото.
Пътят до входа на пещера Стълбицата е свободно проходим, няма никакви физически прегради. И това е едновременно шанс и отговорност: да влезеш с уважение към природата и със съзнанието, че си в нейния храм, а не в поредния препълнен с туристи увеселителен парк.
Вижте още: Истории от подземния свят: Пещера „Бездънният пчелин“
Характеристики
За разлика от повечето пещери, които се намират в планински терени и са достъпни през хоризонтален отвор, „Стълбицата“ се намира в землище, което обуславя нейния уникален характер. Входът за нея е разположен в самия “таван” и влизането става по здрава метална стълба, която води до сумрачното вътрешно пространство.
Пещерата е пропастна, полукръгла с диаметър 62 м. Входът е с размери между 5 и 7 метра, откъдето следва 7,5 м вертикален кладенец, достигащ на върха на полуконичен гравитационен блокаж. Има едно достъпно разклонение с дължина 145 м и денивелация 4 м, както и едно затрупано разклонение. В залата на пещера “Стълбица” могат да се видят куполни сталагмити и синтрови езера.
Пещера „Стълбицата“ е получила името си заради стъпаловидното ѝ развитие в дълбочина, както и заради поставената в миналото от местното население дървена стълба за достъп до нейната вътрешност. Сега пещерата е оборудвана със стабилна метална стълба с перила, ремонтирана през 2010 година от Сдружение „Деветашко плато“ и хората от село Кърпачево.
Веднъж влезли, посетителите се оказват в свят на абсолютна тъмнина, осветена единствено от слабата светлина, проникваща през входа. За да изследвате пещерата, е добре да имате източник на светлина.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)
Как да стигнете
Разстояние от село Кърпачево:
Пещера Стълбицата се намира на около 1.5 км западно от центъра на село Кърпачево. На центъра на селото, срещу селския магазин има табела, която отбелязва посоката, в която трябва да поемете. След излизане от селото се минава по черен път, който е достъпен с автомобил, велосипед или пеша.
Целогодишен достъп до пещерата:
Силно препоръчително е да организирате посещението си до пещера Стълбицата в сухо време. Ако наскоро е валяло и има локви и кал, горещо ви препоръчвам, да тръгвате по черния път след селото, само ако сте с високопроходим автомобил 4×4 с добри гуми. В сухо време пътят е достъпен за всякакви автомобили при бавно и внимателно придвижване.
Достъпът до пещерата е наистина изключително приятен с велосипед от центъра на селото.
Разстояние от Крушунските водопади:
Пещера Стълбицата се намира на точно 10 км югозападно от Крушунски водопади и това безспорно я прави естествено продължение на разходката ви до един от най-популярните водопади в България.
Разстояние от град Ловеч:
Деветашкото плато и световноизвестната Деветашка пещера са разположено на 20 км северно от град Ловеч. Разстоянието от центъра на град Ловеч до пещера Стълбицата е общо 40 км, като пътят от града на люляците, до двете пещери е в много добро състояние.
Вижте още: Пещера “Голяма Гарваница”
Сигурност на достъпа до пещерата
- Изненадващо добро е нивото на сигурност и надеждност на достъпа. Веднъж стигнали до входа на пещерата, ще откриете, че вътре всичко е учудващо добре обезопасено:
- Има масивна, здрава метална стълба, която ви отвежда отвесно право навътре и надолу, в тялото на планината.
- Вътре в пещерата има бетонни пътеки и стъпала, които ви водят надолу и надолу в дълбините.
- Самата структура е направена така, че да следва терена без да го насилва – семпла но сигурна архитектура в хармония с природата.
- Важно! Въпреки че инфраструктурата вътре в пещерата е стабилна, обувките са от критично значение – забравете за джапанки, сандали или кецове с износена подметка.
- Стабилни туристически обувки (или поне маратонки с грайфер) са задължителни.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2)
Пещера Стълбицата – един Фотографски РАЙ
Ако сте фотограф или просто обичате да улавяте играта на светлината, пещера Стълбицата ще ви възнагради щедро и пребогато. Точно в определени часове на деня, при слънчево време, слънчеви лъчи проникват през процепи и осветяват вътрешността на пещерата, превръщайки я в сцена, достойна за митологията на дедите ни траките.
Стените сияят в златисти, червени и сиви оттенъци, а капчиците влага по камъка и във въздуха отразяват светлината като фино кристално покритие.
Затова и препоръката ни още веднъж с две ръце е:
Посетете пещера Стълбицата в сухо и слънчево време, не само заради сигурността по черния път, но и заради магията, която светлината създава вътре в пещерата.
Най-добро време за посещение: между 9:30 и 16:30, когато лъчите на Слънцето навлизат в пещерата по най-живописни ъгли и форми.
РЕГИОНЪТ
Деветашко плато – карстовият рай по поречието на река Осъм
Деветашкото плато е геоложки феномен, разположен в централната част на Предбалкана, на север от най-високите върхове на Стара планина.
Тук по платото, варовиците, времето и водата са си дали среща в едно дълговечно търпение, създало десетки пещери, пропасти и отвесни форми. Платото е част от карстовия район Ловеч–Летница, известен с висока концентрация на пещери, скални образувания и древни обиталища.
Преди около 100 милиона години районът на Деветашкото плато е бил покрит от древния океан Тетис. Обитателите на този загадъчен древен океан са оставили безброй следи от себе си, които днес се намират по платото под формата на загадъчни фосили и различни вкаменелости. Древните обитатели на Тетис са създателите на прекрасните червено – жълто – зелени кремъци, които се намират по Деветашкото плато. Тези древни находища от висококачествени кремъци са били и една от причините от десетки хиляди години по платото да е имало множество човешки поселения.
И днес археолозите намират кремъчни оръжия и сечива, както и керамика и глинени съдове не само в Деветашката пещера, но и в различни други райони по платото.
Вижте още: Идея за активен уикенд: пещера Магурата
Забележителности в района
В радиус от 10 км около Стълбицата се намират:
- Деветашка пещера — внушителна по размери, с богато биоразнообразие
- Крушунските водопади — едно от най-красивите водни образувания в страната
- Ждрелото над село Крушуна по посока село Кърпачево
- Пещера Гарваница — вертикален много дълбок карстов кладенец, достъпен по изградена метална стълба.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2)
Карстови съкровища на България: Деветашката пещера, Крушунските водопади и пещера Гарваница
Преди да се сбогуваме с мистерията на пещера Стълбицата, нека хвърлим бърз, но уважителен поглед към някои от другите бисери в района – защото Деветашкото плато не е просто поредното туристическо място на картата.
Деветашкото плато е една компактна, но много богата галактика от чудеса и забележителности, разпръснати сред варовикови скали и по течението на река Осъм.
Деветашката пещера – вход към вечността
Намира се само на около 10 км северозападно от Стълбицата и представлява един от най-емблематичните пещерни обекти на Балканите. Сводовете ѝ се извисяват като катедрални арки, а вътре се чува ехото на хилядолетия. Археологическият пласт тук е впечатляващ – доказателства за човешко присъствие още от времето на неолита, медно-каменната епоха, траките и римляните. Във влажните ѝ хладни сенки гнездят колонии от прилепи – защитени видове, които придават още повече сакралност на мястото.
Крушунските водопади – водна приказка от варовик и светлина
Разположени в сянката на платото над село Крушуна, само на 10 км от Стълбицата, Крушунските водопади са естествен спектакъл на движение и светлина, където тюркоазена вода се разбива в каскади по варовикови тераси, покрити с мъх. Тук е изградена екопътека, но извън клишето – ако се отклоните от тълпата и следвате пътечките към по-високите водоскоци, ще откриете интимната красота на недокоснатата природа.
Вижте още: 10 пълноводни водопада в България, които да посетим
Пещера Гарваница – по стълба надолу в дълбокото
Разположена само на няколко километра южно от Стълбицата, пещера Гарваница се намира в непосредствена близост до село Горско Сливово. Пещерата представлява вертикален карстов кладенец с дълбочина около 60 метра, към който слизаш буквално отвесно надолу по вита желязна стълба, спускаща се в сърцето на скалата. За любителите на адреналина и подземната тишина – това е живо изпитание, тест за волята и наслада за очите, и благо откровение за Душата.
Село Деветаки – живата врата и пазителите на пътя към подземния свят
След всичко това, нека ви разкажа за едно истинско скъпоценно селце, което най-вероятно бихте пропуснали да видите.
Село Деветаки е кацнало на ръба на платото, където времето е решило да почине, животът тук тече с различна честота. Живописното село Деветаки е разположено сред скалите високо по склона над Деветашката пещера. То е съчетание от топлина, гостоприемство и автентичност.
Тук няма да видите хотелските комплекси, с което е пълно съседното село Кърпачево. Тук няма бетонови чудовища, няма лъскави кафенета, но има нещо много по-ценно – жива общност от сърдечни хора и аромат на прясно изпечен хляб. Ритъмът на сърцето на селото се подържа от кметицата с душа на творец. Центърът на селото е украсен със стил и вкус, дело на местната кметица – жена с визия и разбиране за красотата. Красота която не идва от парите, а от вниманието към детайла – цветя, пейки, рисувани камъни, пъстри керамични декорации – незабавно усещаш, че тук някой се грижи, тук някой обича мястото, което обитава.
Селската фурна – аромат от друго време… Веднага до малкия, но жив и поддържан селски магазин, ще откриете истински храм на аромата – действащата фурна на Деветаки. Тук още се месят и пекат самуни, каквито помним от бабините времена – с плътна хрупкава коричка, дъх на жито и любов. На центъра до фурната можете да пиете кафе (не от машина за 1 лев, а ароматно, ръчно направено от магазинерката. Седнали на пейката с изглед долу към Дунавската равнина, може да си купите хляб, сирене от местна мандра в близкото село Тепава и да си тръгнете със спомени и вкус, които не се забравят.
Вижте още: Екопътека до Скалните манастири край Шумен
Заключение
Пътуване не просто до пещера, а към дълбините на себе си
Пещера Стълбицата, Деветашкото плато, селата като Кърпачево, Тепава, Деветаки – това не са просто точки на картата. Те са портали към друг начин на живот – по-бавен, по-дълбок, по-истински. Места, където природата и историята не са “атракция”, а мъдри учители и водачи.
Ако Орфей е слязъл в подземния свят заради любов, то ние слизаме заради търсене – на себе си, на корените, на онова, което има смисъл.
Пещера Стълбицата е едно от местата в Красива България, които могат да ти го покажат!
“Влез в пещерата, както се влиза в молитва. Не за да видиш, а за да си спомниш.”
