Покойният велик алпинист Хансйорг Ауер описва маршрута Шийфер Рис (Schiefer Riss) по северната стена на Загванд като едно от най-страховитите изкачвания в австрийския Тирол.
През 2013 г. той, Давид Лама и Петер Ортнер стават първите, които завършват маршрута през зимата.
Отнема им два опита, включително „най-ужасната нощ в живота им“ върху крехката скала на този студен и негостоприемен склон.
Преди няколко дни двама елитни тиролски алпинисти – Саймън Гитл и Мартин Зийберер, най-накрая успяват да повторят този исторически маршрут.
Маршрутът
Шийфер Рис (Schiefer Riss) (в превод „наклонена цепка“) е диагонален маршрут по крехката и често мокра скала на 800-метрова стена. За първи път е изкачен през лятото на 1947 г. от Хиас Ребич и Роланд Бергер. Почти 30 години никой не го повтаря. Само шепа екипи са опитвали да го преминат, по което и да е време на годината.
След като талантливото трио прави първото зимно изкачване през 2013 г., Хансйорг Ауер заявява:
„Категорията на маршрута тук няма значение, защото няма оценка, която да опише нивото на ангажираност, което трябваше да поемем, за да достигнем върха.“
След като прави първото зимно повторение, Мартин Зийберер напълно се съгласява.
Вижте още: Бенжамин Ведрин със зимно соло изкачване на Пти Дрю по маршрута BASE
Защо е толкова страховит?
„Категорията на Schiefer Riss е около VI/M7 и 80º лед/сняг, но на този маршрут категорията няма значение“, казва Зийберер пред ExplorersWeb. „Важно е постоянният наклон, съчетан с крехка скала, трудност и дължина. Стената е около 800 м висока, но тъй като се катери много настрани, общата дължина е около 1000 м (20 въжета).“
Зийберер добавя, че маршрутът включва много трудни въжета, почти никакви фиксирани точки, ронлива скала и липса на добри места за бивакуване.
„Спахме на тясна скална издатина, с половин палатка и само една постелка за спане,“ разказва той.
Австрийският алпинист не се изненадва, че толкова малко хора са катерили маршрута. През лятото нестабилната скала прави стената още по-опасна. „По-безопасно е през зимата“, казва той.
Алпинистът подчертава, че тази безопасност е относителна:
„Имаше моменти, в които бяхме наистина изплашени, защото има толкова много хлабави скални плочи, които просто чакат да паднат. Още на първия ден скала преряза едно от въжетата ни. В някои участъци единствената защита беше чисто психологическа (т.е. не беше достатъчна, за да спре падане), така че имаше много зони, в които просто не можехме да си позволим да паднем. Освен това трябваше да бъдем изключително внимателни при слизането, защото се спускахме с рапели по цялата стена.“
Мечтата на един изгубен приятел
„Не подценявайте тази стена!“ – казва Давид Лама, който загива през 2019 г. заедно с Ауер и Джес Роскели в лавина в Канадските Скалисти планини. Лама нарича северната стена на Загванд „тиролския Айгер“.
През 2022 г. Мартин Файстл, изгряваща звезда на австрийския елитен алпинизъм, опитва маршрута с Амели Кюне, но се налага да се откажат по средата на стената. Предизвикателството го пленява и той планира нов опит – този път с тричленен екип, включващ Гитл и Зийберер.
За съжаление, Файстл не доживява да осъществи мечтата си. През миналата година той пада от 40 м и загива, едва на 27 години, докато катери без осигуровка южната стена на Шарниц.
Вижте още: Две алпинистки са спасени след три дни без храна на скала на 6000 м
Непознати на стената
Гитл, който е от италианската част на Тирол, и Зийберер, който е от австрийската страна, никога не са катерили заедно преди. Те решават да предприемат този проект в памет на своя общ приятел Мартин Файстл.
„Мартин Файстл ни мобилизира, мен и Саймън, да се включим в преодоляването на маршрута, и планирахме да го опитаме веднага щом условията позволят“, споделя Зийберер.
Двамата отдават успеха си в голяма степен на детайлната информация, която Файстл и Амели Кюне им предоставят, особено за преминаването през лабиринта от скали и ледени образувания в долната част на маршрута.
Снимки: Саймън Гитл и Мартин Зийберер
Вижте още: Неизвестен алпинист счупи рекорда за най-бързо соло изкачване на страховития Ел Капитан
