За пета поредна година фондация „Ела и ти“ ще помогне на хора с увреждания да се качат до Черни връх на Витоша. Събитието се казва „Панти, шейни, усмивки“ и ще събере желаещи трудноподвижни участници и доброволци на 22 февруари.
Целта е да им покажем зимната планина. Идеята е събитията да са отворени за всички, затова маршрутите са подходящи и за хора с обувки, но шейните с участниците с увреждания се свалят от хората със ските – т.нар. „панти“
– разказва учредителят на фондацията Гергана Дойчинова.
Шестима участници и над 70 доброволци се очаква да се включат в тазгодишното събитие. Шейните за инициативата ще бъдат предоставени безвъзмездно от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст (БЧК).
Фондация „Ела и ти“ организира редица посещения на труднодостъпни места за хора със затруднена или невъзможна подвижност.
Целта ми беше тези хора да влязат под земята, да бъдат на земята, да полетят, да бъдат във водата, споделя Дойчинова.
До момента фондацията е организирала преходи до редица забележителности у нас, между които пещерите Проходна, Бачо Киро, Снежанка, Съевата дупка.
С въжен тролей преминахме над Фотинските водопади, с лодки и водни колела преминахме през язовир „Батак“ и по река Искър. Посетихме водопад Скаловитец, хижа „Иван Вазов“, хижа „Рибни езера“. Зимата ходихме до Рилските езера, качихме с шейни до хижа „Вихрен“ в Пирин, казва още Гергана Дойчинова.
По думите ѝ основната цел на едно приключение е изграждането на връзка човек-човек. „Тя наистина се получава и е достатъчно силно емоционално и за хората с увреждания, но и за самите доброволци“, казва основателката на „Ела и ти“ и посочва, че в събитията много от доброволците за първи път се сблъскват с хора с увреждания и споделят, че си дават сметка какво имат.
Събитията през погледа на участниците
Един от редовните участници в събитията Красимир Цветанов споделя, че много се вълнува да се включва във всички прояви. „Ако не беше фондацията, нямаше да мога да изпитам такъв адреналин, нямаше да мога да посетя нито Черни връх, нито пещерата Проходна. Най-много ми хареса на язовир „Батак“, който преминахме с водни колела, на Костенския водопад и преминаването с лодки през Панчаревското езеро“, разказва той и добавя, че по време на едно от зимните приключения за първи път е видял кабинков лифт.
Гергана Дойчинова споделя, че хората с увреждания, които са „изтикани малко в периферията от обществото“, с нетърпение очакват всяко следващо приключение. „Предизвикваме ги да излязат от зоната си на комфорт, което е доста трудно и ми коства доста усилия да ги убедя, че трябва да се престрашат и да се доверят. Светът, в който живеят, е доста изолиран. Знанията им за планината, за зимата, са доста оскъдни, но когато се престрашат, наистина емоцията е много силна“, казва Дойчинова.
Ролята на доброволците
Всички събития се реализират с човешка сила. „Винаги отхвърлям предложения за коли, джипове и други. Идеята е хората се изморят, да дадат нещо от себе си, да покорят вътрешните си върхове, за да могат да оценят колко много имат, колко малко дават и колко много могат да направят някого щастлив, каза Дойчинова. В един преход, със споделената умора и емоция, е много по-различно. Самият факт, че една шейна се придвижва от 10 души не е маловажен. Хора с увреждания са ми споделяли, че са участвали в други инициативи, но никога не са се чувствали толкова приобщени“, разказва Гергана Дойчинова.
Един от доброволците, проф. Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, участва в събитията вече трета година.
„След първото ми участие в едно състезание по планинско бягане в отбор със специализирана количка емоцията, която остави това преживяване у мен, беше толкова силна, че оттогава винаги, когато имам възможност, се включвам в инициативите, каза тя за БТА. Всички ние обичаме природата и искаме да споделим преживяванията си там с нашите трудноподвижни приятели, добави проф. Сталянова. Миналата година, когато пет шейни стигнаха до Рилските езера, една участничка разказа, че най-много я е развълнувало това, че е видяла и усетила сняг отблизо“, отбелязва тя.
„Когато сме заедно – доброволци и участници, се случва магия. Да гледаш толкова много хора как са оставили личния си живот и проблеми, за да са там и да помогнат на хора, които без помощ може би няма да могат да видят красотата на природа и планина; да могат тези хора, макар и за малко да се откъснат от проблемите си, да излязат от панелните кутийки, да дишат чист въздух и да са сред приятели – това е нещо неописуемо, както за тях, така и за нас като доброволци“, добавя Тодор Агайн.
„Участвайки в тези инициативи, искам да покажа на дъщеря си, която е на 8 години, че няма нищо невъзможно, че не е трудно нито да помогнеш, нито да поискаш помощ, и че всеки може да прави добри дела по своя начин. Благодарение на тези срещи, създадохме много нови приятелства. Фондация „Ела и ти“ върши трудна, но изключително важна работа. Радвам се, че мога да бъда, макар и малка, част от тази общност – общност от хора с големи сърца и силен дух“, споделя през БТА друг от доброволците Виктория Акбаш.
Предизвикателствата пред фондация „Ела и ти“
В началото Гергана Дойчинова напуска нормалната си работа, за да се посвети напълно на каузата. Създала е арт магазин, приходите от който отиват за издръжката на фондация „Ела и ти“.
„По принцип, ако трябва едно събитие да се обезпечи на 100 %, е много скъпо. Целта ми е да мога да подсигуря необходимия инвентар, подаръчета за доброволците, скромна почерпка и традиционния сертификат, който всички си чакат. Транспортът е доста голямо перо и затова всеки път разчитаме на споделен транспорт. Друго голямо препятствие е липсата на място, на което да се съхранява необходимия инвентар“, казва Дойчинова.
Организацията на едно събитие отнема много време. Има и административни ангажименти – разрешителни, които се вадят 14 дни преди всяко събитие. Но, по думите на Гергана Дойчинова, поуката от всичко е, че има смисъл. „Самият факт, че участват няколко поколения доброволци, говори за приемственост. Примерът, който даваме, е по-силен от хиляди думи. Най-силното е да бъдеш причината за нечия неволна усмивка. Усмивката е издайник на вътрешния, неподправен свят, която трудно можем да скрием“, коментира оптимистично тя.
Ако искате да подпомогнете по някакъв начин изкачването на Черни връх, следете събитието „Панти, шейни, усмивки`25“.
Подкрепа за дейността на фондацията може да направите по банков път:
BG77FINV91501016961387 Фондация „Ела и ти“
или по друг начин, който може да намерите на elaiti.com.
