Поглеждайки назад във времето, може да въздъхнем носталгично и да си помечтаем поне за няколко лифта на Витоша, но уви! Страната ни не е успяла в нито една от трите си кандидатури за домакин на Зимни олимпийски игри. Нека все пак обърнем взор към тях и им отдадем нужното внимание.
Кандидатурата за зимна олимпиада 1992 г.
През 1986 г. България излиза на спортната сцена с грандиозен проект за домакинство на Зимната олимпиада през 1992 година. В него са предвидени магистрала до Боровец и стадион за хокей под планината. В проекта са впрегнати сили на всички нива.
Значимо предимство на кандидатурата ни била Витоша. Наличието на планина до голям град е голям плюс на родния проект и нейното евентуално интегриране в градоустройството, щяло да бъде нещо невиждано дотогава. Един от неофициалните девизи на проекта бил „От Витоша по-високо нема!“.
През 1984 г. зимната олимпиада се провежда в Сараево, а 2 години по-късно сесия на Международния олимпийски комитет (МОК) в Лозана (Швейцария) разглежда 7-те предложени проекта за домакин на олимпиадата през 92-ра.
Конкуренти на София са: Кортина д’Ампецо (Италия), Фалун (Швеция), Лилехамер (Норвегия), Анкоридж (САЩ), Бертехсгаден (ФРГ) и Албервил (Франция). Италианската кандидатура е представена от актрисата Джина Лолобриджида, а шведската – от легендата в ските Ингемар Стенмарк. За скандинавските номинации лобират дори техните крале – Густав XV Шведски и Олав V Норвежки.
Българската делегация е водена от зам.-председателя на МС Георги Йорданов, ген. Владимир Стойчев – член на МОК и почетен председател на БОК, председателят на БОК Иван Славков, председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, председателят на Българската федерация по ски Васил Попов и гордостта на България в ските по онова време – Петър Попангелов.
При първото гласуване нашата кандидатура е победител с 25 гласа, а френската е втора – с 19. Следва втори тур с напрегнато тайно гласуване. При последвалото пренасочване на гласовете на загубили кандидатури към френската, вотът се решава в полза на Албервил. Той печели с 51 гласа срещу 25 за София.
Обикновено олимпиадите отиват в някоя добре развита страна, а и изглежда политическото разделение на света тогава предопределя развоя, и е предпочетен представител на западния свят, пред малката социалистическата държава. Разочарованието на местна почва не може да бъде заглушено дори от новината за последвалия организационен провал на спечелилия френски курорт Албервил – на игрите цари транспортен хаос, пътува се до пистите с часове…
Вижте още: Необичайните спортове, които отпаднаха от зимните олимпийски игри
Плановете на България
Спортните комплекси и съоръжения
Какви все пак са били грандиозните планове, залегнали в българския проект? Нека видим.
Преди почти 40 години, през 1986 г. София се кандидатира за домакин на зимни олимпийски игри. Надпреварата е за ХVI зимна олимпиада през 1992 г. Нямаше да е чудно, ако сега имахме дори магистрала от София до зимния курорт Боровец.
Плановете, заложени от председателя на Българския олимпийски комитет Иван Славков, са наистина сериозни. В онези години на неограничено финансиране на държавни проекти, едно такова значимо събитие би донесло на българската столица много нови обекти. Сред плановете са фигурирали изграждането на цял национален център за зимни спортове със стадион и леден овал, плюс няколко зимни спортни обекта.
Стадионът, наречен „София-92“ (номер 2 на плана), е бил предназначен за хокей на лед и фигурно пързаляне. Предвидено е било да се изгради в близост до Околовръстното шосе, в подножието на Витоша. В комплекса, заедно с него, е щял да бъде изграден и овал за бързо пързаляне с кънки (номер 3).
Както всяка олимпиада и тази е щяла да си има олимпийско селце, а в случая то е било заложено то да се построи в квартал „Малинова долина“. Предвиденият капацитет бил от поне 5000 легла.
В района на кв. Бояна пък е бил предвиден друг голям център – за състезанията по бобслей, шейнички и ски-скокове. Алпийският център (5) пък и щял да бъде на „Алеко“. За него били предвидени писти за спускане и супергигантски слалом, както и такива за гигантски слалом и слалом, а също и тренировъчна писта. На друга добре позната на столичани точка, „Златните мостове“, било планирано изграждането на център по ски северни дисциплини и биатлон (6).
Вижте още: На 25 декември 1955 г. Драгалевският лифт е официално открит
Олимпийското село
Според документите този нов софийски комплекс е трябвало да бъде изграден до май 1991 г. Той щял да се състои от малки сгради на 3 до 5 етажа, а кабинковия лифт за „Алеко“ щял да тръгва на 200 метра от него.
Пресцентърът е щял да се помещава в Националния дворец на културата, тогава носещ името „Людмила Живкова“.
Срокове
Пистите на „Алеко“ трябвало да са готови през 1989 г., а тези на „Златните мостове“ – през 1987 г. Малко по-късно, до 1990 г., там е трябвало да се изградят стадион за биатлон и нов хотел.
Обектът за ски-скокове се е предвиждало да бъде готов през 1989 г., а този за бобслея – през 1990 г.
„Град в планината. Планина в града“ е мотото на кампанията. Всички снимки, поместени в агитационните материали и в проспекта, даващ отговори на изискванията на международните федерации по зимни спортове, са изобразявали спортни и други обекти от София, на фона на заснежена Витоша. Дори храм-паметник „Александър Невски“ е сниман така, че да изглежда в самото подножие на планината.
Шансовете на България
Още по онова време обаче мнозина смятат, че ако София получи домакинството, плановете няма да бъдат спазени. Очаквано било повечето състезания да бъдат преместени в Боровец, където има по-добри обекти за професионален спорт. В столицата София пък щели да бъдат настанени спортисти и журналисти.
Предвиждало се всички строителни усилия да се насочат максимално към улесняване на транспорта между София и Боровец. Между града и курорта щял да бъде изграден съвсем нов път – истинска магистрала, по която да се стига до Боровец само за половин час.
Смятало с е обаче, че метрото ни е сигурно. През 1986 г. то било включено в обещаната от София инфраструктура за олимпиадата, като дори е щяло да има станция в олимпийското село.
Вижте още: Кой е най-олимпийският български град?
Ползи за София
Дори и частично изпълнени, плановете за провеждане на олимпийските игри в София са щели да донесат на страната ни няколко нови, модерни за времето си спортни обекти. Обявено било, че финансирането на комуникациите и инфраструктурата е заложено в проекта за държавния бюджет през петилетката 1986-1990 г. В документите било записано, че националният зимен комплекс ще бъде построен на доброволни начала от софийските граждани.
Японският хотел (днес „Маринела“), който тогава се казва „Витоша – Ню Отани“, е трябвало да подслони членовете на МОК за неговата редовна сесия по време на игрите.
Кандидатурите за зимните олимпиади през 1994 и 2014 г.
Очакванията са били голяма част от финансирането да дойде от Международния олимпийски комитет. Причините амбициозният български проект (за 1992 г.) да не бъде избран, може да се коренят в нежеланието на МОК да се даде такова финансиране на социалистическа държава. Все пак, тъй като представянето на София се счита по-скоро за успешно, това провокира втора кандидатура за изненадващо обявената зимна олимпиада през 1994 г. (по принцип те са на 4 години). Българската кандидатура е изпреварена отново, този път от малкото норвежко градче Лилехамер.
Страната ни се кандидатира и трети път за домакин на зимна олимпиада – тази през 2014 г. Тогава проектът включва София, Боровец и Банско, където да се изградят три олимпийски села. Кандидатурата ни отпада след преглеждане на седемте кандидати от изпълнителния комитет на МОК.
Източници: www.capital.bg, socbg.com, trud.bg
