В началото на годината „Ню Йорк Таймс“ публикува своя списък с 52 топ дестинации, съставен с цел да предложи на пътешествениците разнообразие от природни, приключенски и културни изживявания.
За пръв път България бе включена в този престижен списък. Сред основните причини за това признание е пълноправното присъединяване на страната към Шенгенското пространство, което улеснява пътуванията от и към България на европейските граждани. Очакваното приемане на еврото също би допринесло за по-лесното ориентиране на чуждестранните туристи, посочват от изданието.
„Ню Йорк Таймс“ препоръчва столицата София като отправна точка за опознаване на родината ни. Тя е описана като древен културен кръстопът и дом на „Триъгълника на религиозната толерантност“, където католически катедрали, еврейски храмове, мюсюлмански джамии и православни църкви съжителстват мирно.
Когато става дума за ценителите на историята и красивите гледки, изданието препоръчва старопрестолния Велико Търново – „град с драматична архитектура, разположен на стръмни скали“. Специално е спомената Самоводската чаршия, като място, заслужаващо внимание.
Сред изброените дестинации е и вторият по големина град в страната. Пловдив заема своето място в списъка на препоръчваните дестинации със „своя чар и оживен нощен живот“.
Като места, предлагащи незабравими гледки и възможности за преходи са споменати Национален парк „Рила“ и Рилски манастир. Курортите на Черноморския бряг са посочени като идеални за релакс. Изданието завършва с препоръка към читателите да опитат българските вина, незаслужено подценявани.
Списъкът с топ дестинации на изданието включва още екзотични дестинации като Коста Рика, известна със своите природни резервати, оживения град Киото в Япония и други.
Това признание от „Ню Йорк Таймс“ за България поставя страната на картата на световния туризъм, подчертавайки нейните културни и природни богатства.
Рилският манастир е основан от св. Иван Рилски през 931 г. (преди 1090 г.)
През 1335 г. е построена Хрельовата кула.
Съвременните манастирски крила – източно, северно и западно са проектирани и построени под ръководството на първия български архитектон Алекси Рилец от с. Лазарополе – Дебърско през 1816 – 1819 г. През 1833 г. след големия пожар в Рилския манастир архитектон Алекси Рилец ръководи възстановяването му.
Тогава младият майстор Кръстю Дебърлията също от с. Лазарополе изгражда най-красивия манастирски кьошк.
Църквата е построена през 1834 – 1837 г. от устабаши Павел.
През 1846 – 1847 г. устабаши Миленко Златков от с. Блатешница изгражда южното крило на манастира.
През 1962 г. съвременни архитекти проектират и довършват южната част на източното крило без да се съобразят с общия архитектурен замисъл на манастира.
(Виж „Архитектонът Алекси Рилец”, Кл. Обретенова, Ал. Обретенов, В. Даскалов, 2017 г.)
Гордея се, че аз съм един от 660-те потомците на първия български архитектон Алекси Рилец.