Китай обяви завършването на описвания като „още едно ново постижение в човешката история“, 3 046-километров зелен пояс, който блокира пясъците край Такламакан – най-голямата пустиня в страната.
Проектът включва мащабно засаждане на червени върби, саксаул и други дървесни видове в ивица по южния край на пустинята Такламакан в автономния район Синдзян-Уйгур в Северозападен Китай, съобщава агенция „Синхуа“. Растителността е предназначена да действа като екологична защитна стена, която спира движението на пустинните ветрове и пясъчните бури, причиняващи значителни щети на земеделието в региона.
Това е част от програмата „Горски пояс „Три севера“ за залесяване, насочена към създаване на защитни горски пояси в трите северни региона на Китай – Североизточен, Северен и Северозападен. Мащабната инициатива цели спиране на разширяването на пустинята Гоби и други сухи райони чрез залесяване. Проектът е стартиран през 1978 г. и се очаква да бъде завършен през 2050 г. След завършването му се очаква да бъдат залесени до 100 милиарда дървета и ще бъде най-големият екологичен инженерингов проект в света.
Вижте още: Планината Тианзи в Китай или планетата на Пандора
Така наречената „Велика зелена стена“ (Great Green Wall) на Китай не е без своите критици. Някои учени от Кралското географско дружество на Великобритания поставят под съмнение устойчивостта на програмата.
Редица изследователи се притесняват от дългосрочните последствия от засаждането на дървета в региони, където те не са естествени, докато други твърдят, че засаждането на монокултури от дървета може да навреди на дивата природа и да направи горите уязвими към болести. Има дори опасения, че зелените пояси от дървета са неефективни в намаляването на пясъчните бури.
Въпреки това инициативата показва, че Китай предприема стъпки срещу опустиняването, което засяга над 27 процента от територията на страната и около 400 милиона души.
Вижте още: Китай забранява употребата на пластмаса за еднократна употреба
Опустиняването е трансформацията на плодородни земи в пустинни, причинено от комбинация от природни фактори и човешки дейности, като неустойчиво земеделие и обезлесяване. През последните десетилетия проблемът се е засилил от ефектите на климатичните промени.
Китай е една от най-засегнатите области, но опустиняването засяга части от всички континенти на Земята. Дори Европа, обикновено свързвана с умерен климат, не е защитена. Изследвания показват, че полусухи райони в Португалия, Испания, Италия, Гърция, Кипър, България и Румъния са изложени на риск да се превърнат в пустини този век, според www.iflscience.com.
Доклад на ООН, публикуван този месец, нарича опустиняването „глобална, екзистенциална заплаха“, като отбелязва, че през 2020 г. 77,6 процента от земната площ е била по-суха, в сравнение с преди тридесет години.
„Без съвместни усилия милиарди хора ще се сблъскат с бъдеще, белязано от глад, изселване и икономически спад. Но чрез прилагане на иновативни решения и насърчаване на глобалната солидарност човечеството може да се изправи пред това предизвикателство. Въпросът не е дали имаме инструментите да отговорим – а дали имаме волята да действаме“, казва в изявление Никол Баргер, председател на Научно-политическата платформа на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
