До средата на 60-те години Планинската спасителна служба живее все още със старите представи за работа, традиции в техниката, тактиката, в организацията на спасителното дело. Затова и възможностите, и оборудването съответстват на отминалото време. Обновеното ръководство на ПКСС след 1964 г. и нуждите на развиващите се планински спортове, диктуват осъвременяването на Службата. „Сверява се часовникът” с напредналите в планинското спасяване страни. Това се постига в сравнително късия период от 1970 до 1973 г. Подготвя се коренна промяна на учебно-методичната работа. Започва промяна на учебните програми, със съкращаване на времетраенето на курсовете и рязко увеличаване на дневната ангажираност. Програмите са осъвременени с всичко най-добро, което се поднася в напредналите страни. Изгражда се нова, единна система за обучение, като се започне от стажант-спасителите и се стигне до инструкторите.
Началото е поставено с курсовете „Трудни терени” на Пирин. Районът на хижа „Вихрен“ предлага отлични възможности за реализиране на комплексна програма, включваща учебни скали, разнообразни и сложни теренни форми – улеи, скални стени, остри ръбове и била. Неслучайно е подбрано и времето за провеждане на курса – средата на месец юни, когато по високите била на Пирин има разкъсана, но достатъчна снежна покривка за работа и при снежни условия. За първи път у нас се прилага обучение по центрове. Схемата е проста, но много ефективна. На подходящи места се създават различни центрове за обучение с различни спасителни съоръжения и/или методи. Всеки инструктор си има определен център, а курсистите преминават последователно – по отделения, по групи – през различните центрове. Това е практика, която през 70-те години се прилага вече във всички напреднали служби.
Трябва да се отдаде заслуженото на Петър Москов, доброволен спасител, инструктор в ПКСС, който е основен фактор в модернизацията на ПКСС в края на 60-те и в следващите петнадесет години. Значително участие в това имат и много други активни спасители, инструктори, старши спасители. Голям е приносът и на Кирил Петров – началник на ПКСС, на арх. К. Масларски – ръководител в ПКСС, на Симеон Симеонов – първия председател на ПКСС, на Георги Имов – инструктор по планинско спасяване, и на други ръководители, но „двигателят, идеологът” е Петър Москов.
Петър Москов /1930-1985 г./ – изявен планинар и алпинист с множество изкачвания по алпийските стени в България, с изкачвания в района на Монблан и на Матерхорн в Алпите. Разработва и утвърждава маршрути и тактика на алпийските ралита у нас като треньор на Алпийски клуб „Академик”. Спасител от 1949 г., инструктор по планинско спасяване, главен организатор на модернизацията и технизацията на ПКСС. Установява и поддържа ползотворни международни контакти с ръководители и водещи инструктори от спасителните служби на Германия, Австрия, Чехословакия, Полша. През 70-те години написва първия учебник за техниката на планинско спасяване у нас, щатен главен инструктор в Централата на ПКСС от 1974 до 1985 г. Това е Учителят, както го наричаха неговите възпитаници и следовници.
От 15.02. до 24.02.1972 г. на ЦПШ „Мальовица“ е проведен първият Курс за лекари – планински спасители, в който участват 30 лекари от цялата страна: Ръководители са Кирил Петров и д-р Александър Кръстев. Инструктори: Петър Москов, Цветан Ценов, Пенчо Бабукчиев и д-р Христо Христов. Курсът се провежда по Програмата за планински спасители, зимен профил, с 10 ч. медицински дебати. Обсъждат се темите за обучение на планинските спасители по първа долекарска помощ.
От 22.03. до 29.03.1972 г. на ЦПШ „Мальовица“ е проведен първият Курс по лавинно дело с 50 планински спасители от цялата страна и гости от Австрия, Полша и ЧССР. Ръководител е Кирил Петров. Инструктори: арх. Константин Масларски, Иван Кандиларов, Пирин Воденичаров, д-р Александър Кръстев. Присъстват още генерал Радонов и полк. Зарчев – командир на артилерийски полк на МНО – Разлог. Програмата на курса съдържа 30 ч. теоретични и 40 ч. практически занимания. За първи път у нас е извършен опит за събаряне на лавина чрез обстрел със 160-мм минохвъргачка. При реално съществуваща лавинна опасност, с цел да се предпази хижа „Мальовица”, е направен опит за принудително взривяване на голямата лавина, източно от скалния масив на „Куклата”. От изстреляните 6 мини лавината не пада, а се уплътнява и едва след 6 дни самоволно се откъсва и достига на 100 м над хижата, без да нанесе щети.
От 03.06. до 10.06.1972 г. на хижа „Вихрен” е проведен Курс по спасяване в трудни алпийски терени с 36 спасители, 10 от които са щатни инструктори на ПКСС. Курсистите са от Банско, Благоевград, Берковица, връх Ботев, Пловдив, Самоков, Смолян, София. Участват и Павел и Васил Радеви /любители кинооператори/ със задача да заснемат кинофилм. /Павел Радев е висококвалифициран планински спасител/. Ръководител е Петър Москов. Инструктори: Цветан Ценов, Илия Стайчев, Огнян Балджийски, Пенчо Бабукчиев и д-р Александър Кръстев. Курсът се провежда по Програмата за инструктори по планинско спасяване – летен профил, която съдържа 11 ч. теоретични и 65 ч. практически занимания, включващи: лятна и зимна алпийска техника, ски с използване на портативен влек, спасителни способи, медицина, транспорт на пострадал с импровизирани, полуимпровизирани и готови технически средства по сняг и скали.
Курсистите са разпределени в три отделения. Щатните инструктори са в отделението на Цветан Ценов. Проведени са 4 пълномащабни учебни акции – от връх Бъндеришки чукар, от местността Кабата, от Котешки чал през Бански суходол, Черномогилски превал, Палашица и от Казана по пътеката през Джамджиевия ръб до х. „Вихрен”, нощна акция от Казана под връх Вихрен със спускане по „Улицата”, покрай пещерата „Хана” до хижа „Бъндерица”. Курсът завършват успешно всички курсисти.
От 08.06. до 15.06.1972 г. на ЦПШ „Мальовица“ е проведен първият скален курс по спасяване на алпийски стени с 30 планински спасители. Ръководител е Петър Москов. Инструктори са Цветан Ценов и Петър Сфидосов. Програмата е изцяло практическа с отработване на елементи от скалното спасяване на учебните скали и прилагането им при учебни акции с импровизирани и готови спасителни съоръжения. По време на курса са проведени по две такива акции на стената на Куклата, северната стена на Мальовица и тур „Веждите” на Злия зъб.
Вижте още: Петър Атанасов Москов – човекът, който модернизира ПСС
През 1971 г. ПСС кандидатства и става шестата организация, приета за член на Международната организация по планинско спасяване (ICAR). От 26.11. до 28.11.1972 г. в база Алеко на Витоша е проведена среща на спасителите, на която са набелязани бъдещите промени, произтичащи от членството на ПКСС в ИКАР. За следващата година за първи път се предвижда провеждане на курс за инструктори по ски в три смени по 9 дни на база Алеко. Паралелно с модернизирането на всички технически средства и екипировка се налага промяна на целия обучителен процес; създаване на нови учебни материали, синхронизирани с тези в страните от ИКАР. Облекчените възможности за ползване на служебни отпуски членове и обучаващи се към ПКСС, допринася за още по-голям интерс. Отново през 1972 г., в Пампорово е доставена първата малка моторна шейна „Актив“.
Въздушно спасяване
Ефективната работа на екипите на ПКСС с хеликоптери за оказване на помощ от въздуха има богата история, която също започва в този период. Отначало машините са базирани на летище Пловдив, а впоследствие основна база става летище Крумово, между Пловдив и Асеновград. През 1973 г. За планински спасителни операции се използва хеликоптер „Ми-8“, който е изцяло санитарно оборудван. Този хеликоптер носи кодовото име „Чарли Алфа Алфа“ и с него оперират два екипажа – командири: В. Беленски, В. Миронов, Л. Александров(Вуйчото), Кирил Котев и Георги Тончев (Поручика), и борд-инженери: Стоян Стамов, Ради Радев, Гарабед Чалгаджиян, Хр. Колев /Агата/. Санитарният хеликоптер започва своята дейност през февруари 1974 г. и в продължение на 6 последователни години изпълнява санитарни полети, включително и задачи на ПКСС.
Оказването на помощ от въздуха с помощта на хеликоптер в теренните и метеорологични условия на високата планина, изисква висок професионализъм и доверие в съвместната работа на летателния екипаж със спасителния екип от ПКСС. За постигане на това е необходим опит и сработване. През 70-те години, когато се полагат основите на въздушното планинско спасяване у нас, посочените екипажи достигат именно до този синхрон, който осигурява безаварийна и ефективна работа, дори в тези пионерски години.
В периода 1975-1977 г., на база на натрупания опит и знания инструкторите Петър Москов и Георги Имов започват интензивна подготовка за въвеждане на обучение на планинските спасители за спасителна работа с хеликоптер.
От спомените на Георги Имов за въздушното спасяване, получаваме много интересна информация за началната организация: „На 15.04.1975 г. с предварително подготвени въпроси, осъществяваме среща на летище Пловдив с командирите на „Ми-8“ – Миронов, Александров, Котев и от страна на ПСС – Москов и Имов. Възникналите въпроси решаваме по време на тренировъчни полети над летището и връх Ботев, съчетани с доставка на оборудване за станцията на върха. С тези и няколко допълнителни полети над летището се поставят основите на така необходимата „Инструкция за оказване на помощ от въздуха на пострадали в планината. Същата инструкция става част от всички последващи учебни помагала по планинско спасяване. Към нея и всички последващи издания, отбелязваме истинските възможности на хеликоптерите „Ми-8“ и „Ми-17“, установени от нас при следващи полети:
· излитане при скорост на вятъра до и малко над 28 м/сек;
· излитане и кацане в тъмната част на денонощието;
· кацане на „площадки“ със значително по-голям наклон от установените само чрез допиране на носовия колесник и последващо десантиране с помощта на късо въже и др.
При следващите полети, „от въздуха“ или след кацане, отбелязваме 23 броя площадки за кацане на хеликоптер за извършване на аварийна работа в рискови райони в Стара планина, Родопите, Пирин и Рила. Доклад за горното е представен на Централата на ПКСС. Тези полети извършваме отново само с разрешението на д-р Манол Манолов. При една от спасителните акции в близост до Черната скала /Мальовишкия дял на Рила/, спуснатото от хеликоптера въже, със закачена нестандартна тежест, се оплита в клековете на терена. Избягваме тази опасност, създавайки трикилограмово „тяло“ с вретеновидна форма, застопорено по подходящ начин в края на въжето….”
Вижте още: Хеликоптерно спасяване в България
Лавинни кучета
Първият курс за водачи на лавинни кучета се провежда от 10 до 20.02.1974 г. на база Алеко на Витоша. Участват 15 спасители: 11 от София, 2 от Банско, 1 от Кюстендил, 1 от Тетевен. Ръководител е Кирил Петров. За обучители са поканени опитни инструктори от Австрия: Роланд Адамле от Капрун и Ханс Базети от Бадгащайн. Те са професионални инструктори, работещи по обучението на лавинни кучета в областта Залцбург в Австрия. Благодарение на програмата „АВС за обучение на водачи и млади кучета от породата „Немска овчарка”, получена и преведена предварително, бъдещите водачи получават едно високо ниво на първоначално образование. Участниците в курса за водачи са Манук Лимонджан с куче Кайзер, Милчо Тасев с куче Бък, Иван Обецанов с куче Диана, Андрей Кръстев с куче Аугуста; за фигуранти се обучават: Петър Сфидосов, Георги Мацурев, Васил Андонов, Стоян Стоянов. Други участници: Румен Урманов – Тетевен, Антон Ангелов – Кюстендил, Антон Каракочев – София, Йордан Константинов – София, Георги Димитров Стоянов – София. Участва и Петър Дееничин, като административен уредник на курса. Андрей Кръстев се занимава със спасителното куче по-малко от година, след което прекратява дейността си и водач на кучето Аугуста става Стоян Стоянов.
Дълги години за обучение се тестват и се допускат за работа кучета само от породата „Немско овчарско куче”. След 2000-та година се започва работа и с кучета от породата „Лабрадор”.
През осемдесетте години започва ефективна работа и за спасителни действия при лавини, бедствия и катастрофи, както и за търсене на изгубени хора в пресечен терен. Трябва да се отдаде заслужена почит към труда, към всеотдайността на десетките обучени през годините водачи на спасителни кучета. Поддържането на квалификацията на спасителното куче означава ежедневни упражнения от страна на водача и голяма отдаденост.
Материалът е част от Книгата „Истории за началото на планинарството в България“
Предишна статия: История на ПСС (част 3): Учредяване на 15 декември 1933 г. и развитие
Следваща статия: История на ПСС (част 5): Планинската спасителна служба днес
