1933: Организация на планинската спасителна служба
Част от активните алпинисти, които са в основата на организирания през 1929 г. Планински, а в последствие преименуван на Алпийски клуб, организират среща с БТС за създаването на Планинска спасителна служба.
В началото на месец декември 1933 г. групата планинари Александър Белковски, д-р Любен Телчаров, д-р Емануил Шаранков, д-р Пею Пеев, Руди Давидов, Ивайло Владигеров, д-р Любен Пенев, Михаил Кръшняк, Никола Миронски, Дарчо Стоичков, Любен Генчев, представя на председателя на БТС Никола Галчов и управата на дружеството идеята.
Решава се на този етап Службата да се организира само в София с действия на Витоша и Люлин, с помощта на софийските клонове на БТС. Възлага се на председателя на Софийския клон на туристическо дружество „Алеко”, д-р Пею Пеев, да организира едно разширено събрание от представители на всички софийски клонове на съюза, от софийските клонове на ЮТС, от Софийския ски клуб и от БПК, на което да се учреди Планинската спасителна служба. Това разширено събрание се провежда на 15 декември 1933 г. в софийския клон „Алеко” на БТС в София. Присъстват представители на всички клонове на БТС към момента: Алеко, Планинец, Еделвайс, на софийския клон Витоша, на Княжевския клон Момина скала, от ЮТС Панайот Минков, от Софийския ски клуб – Александър Дишков и д-р Боян Хаджистамов, както и изброените по-горе членове на БПК.
Новосъздадената служба избира първото си ръководство в състав: д-р Емануил Шаранков, д-р Любен Телчаров, д-р Боян Хаджистамов, Александър Белковски и Васил Радев. Допълнително е включен Панайот Минков.
Решено е още, за посрещане на първите разходи, съюзите да внесат по 1500 лева, а клоновете – по 500 лева еднократна вноска. С получените минимални средства трябва да започне изработката на спасителни шейни и шкафове за аптеки в хижите и заслоните. Заплаща се транспортирането на пострадалите, ако пострадалият няма възможност, от Княжево и Драгалевци до болницата на Червен кръст в София. Длъжността „планински спасител” е почетна и не се заплаща, не се получават привилегии и екипи. Единствено дежурните спасителни команди нощуват безплатно на хижите. По това време дежурните спасители по хижите носят на лявата ръка по една лента със зелен кръст.
Независимо от трудностите, още през първата година на своето съществуване Планинската спасителна служба развива дейност и оказва реална помощ, макар и с нищожна материална база. Данни за това намираме в статията на д-р Боян Хаджистамов, поместена в кн. 10/1934 г. на списание „Български турист”. Още подробности за организацията на работа в началните години на спасителната служба разбираме от „На пост в планината. 30 години Планинска спасителна служба” на Панайот Минков, който си спомня за началото:
…На първо време целият състав на ПСС беше около 30-35 души. За съобщаване през всяко време на денонощието за станали злополуки в планините бяха дадени два телефонни номера: 2-05-59 – домашен телефон на секретар-касиера на службата д-р Боян Хаджистамов, и 2-59-53 – домашен телефон на председателя на службата Панайот Минков. По-голямата част от необходимите за зареждане на аптеките лекарства, превързочни материали, лекарски инструменти и пособия получихме безплатни от Аптекарската кооперация, благодарение на Председателя ѝ д-р Ст. Стефанов, симпатизиращ на туристическото движение. Всяка събота и всеки предпразничен ден, към 10-11 часа получавах по телефона от пазачите при Каменното здание /Постройка на Софийската вододайна зона на Витоша, на 1737 м н.в., към общината – б.а./ сведение за: дебелината на снежната покривка, за състоянието на снега /пръхкав, заледен, навеян на преспи и т.н./, за нов снеговалеж, за времето, температурата на въздуха и т.н.
От тези данни изготвяхме на пишеща машина в няколко екземпляра кратък бюлетин. По един екземпляр поставяхме на входа на водопроводното отделение на ул. Алабин №48, на витрината на туристическата кооперация на ул. Търговска №4, на бул. „Клементина” №2 и на други предварително определени места…
С голяма готовност в работата по комуникациите са се отзовали и работещите в планината: метеорологични наблюдатели, хижари, пазачи, лесничеи.
През 1934 г. Никола Миронски създава първия проект на значка (лого) с квадратна форма, зелен кръст с еделвайс в него и надпис БПСС. По-късно тя е разработена във формата на старобългарски щит. Идеята за тази форма се запазва и при изработката на следващите значки (лога) на ПСС, като промяна основно се прави в надписите, по-късно в цвета и разположението на кръста и еделвайса.
Във времето, когато Службата е още в зараждането си, не липсват спасителни акции – пример за героизъм и преданост към делото. Така спасителната команда на хижа „Алеко“, състояща се от четирима души, начело с Ганчо Игнатиев и дежурен лекар д-р Иван Боров, се отправя от Каменното здание към „Момина скала” и „Копитото”. Под „Копитото” те намират тежко пострадалия скиор Лобанов. Дежурният лекар констатира счупване на лявата глезенна става. За транспортиране на пострадалия се импровизира шейна от четири ски, с която той е свален чак до Княжево. По този начин, за първи път в историята на планинското спасяване в България, се прилага такава импровизация при спасителна акция.
През 1935-1938 г. Службата се активизира, оборудва аптечни пунктове на хижите Алеко, Кумата и Момина скала на Витоша.
Едно тежко нещастие през 1940 г. разтърсва цялата планинарска общност у нас. Под връх Мусала, затрупан от лавина, загива Георги Стоименов, един от най-добрите български алпинисти по това време. Нещастието дава повод на друг наш известен планинар – инж. Хелмут Брокс, да излезе с подробна статия в сп. „Български турист”, кн. 4,5 и 6 от 1940 г., под надслов „Организация на спасителното дело в планината”. В статията той посочва недостатъците на „Правилника на ПСС” от 1938 г. и счита, че това е само „едно пожелание за учредяване на Службата, без означение на правила и норми, нито даже принципи в организацията”.
Самият инж. Брокс е специалист в минното спасително дело. Освен това, той е изявен планинар и катерач, участвал в международния конгрес по спасително дело и първа помощ в швейцарския град Цюрих, както и в специалните планински курсове по спасяване в световноизвестния курорт Сен Мориц, също в Швейцария, през 1939 г. По думите на Тодор Тодоров от БТС, може да се счита, че „тази статия е най-компетентно написаното досега по въпроса за спасителното дело”. В статията инж. Брокс представя и някои съвременни съоръжения, които се употребяват в европейските спасителни служби.
Във връзка с тези събития БТС се активизира и със съдействието на Тодор Тодоров се правят важни стъпки за утвърждаването на спасителната служба. През този период започва да се организира обучение на спасители. В спомените на тогавашния председател на комитета на планинската спасителна служба Васил Радев виждаме част от мотивацията на Тодор Тодоров:
…след като лично беше получил помощта на другарите си от БАК, които го свалиха със строшен крак през пролетта на 1942 г. от хижа „Ел-тепе“ /по-късно „Вихрен“ – б.а./ до Банско, членът на ЦН на БТС Тодор Тодоров настоя енергично пред ЦН и последното възстанови ПСС вече като своя институция, назначи ѝ ръководство и отпусна достатъчно средства, с които службата се организира добре и работеше дори с платени спасители – носачи, селяни от Драгалевци и Бояна. Под моето номинално председателство, като завеждащ тогава тази дейност при ЦН на БТС, в което членувах по право като председател на БАК, фактически службата се ръководеше от Тодор Тодоров, Коце Саваджиев, Георги Зюмбюлев и д-р Христо Христов…
През пролетта на 1943 г., с отпуснати 30 000 лева от БТС, 50 000 лева от държавната власт и средства, събрани от търговците на спортно имущество и екипировка, както и със съдействието на Министерството на земеделието, ПСС организира и провежда разширение на „Малинарския път” – известен скиорски път в западната част на Витоша, характерен с множество ски-нещастия по него.
Комитетът на ПСС приема и предложението на Константин Саваджиев за изработка на нов тип по-лека и разглобяема шейна за пренасяне на пострадалите. Проектът е одобрен и шейната е изработена от К. Саваджиев и Г. Кючуков. Направена е успешна демонстрация на ски-плаца пред хижа „Алеко“ и новото съоръжение се препоръчва за работа в Службата. Няколко от тези шейни са изработени в работилницата на Дирекцията на трамваите. Най-голямото удобство на новия модел шейна е, че се разглобява на две еднакви части, всяка от които тежи по 12 килограма.
От спомените на Александър Белковски:
…от 1940 г. главен двигател на Службата бе Константин Саваджиев, който не само построи сам първата у нас лека, удобна преносима шейна, но и по собствена инициатива събра група планинари, с които направи първата ски маркировка у нас: Черни връх – Каменното здание…
Комитет под ръководството на Любен Тодоринов оглавява ПСС през 1940 г. и установява сътрудничество с Българския младежки Червен кръст (БМЧК). Постигната е спогодба за общ ръководен комитет и за участие на лекари от БМЧК в спасителните команди. В периода 1942-1943 г. се преминава постепенно към нова организация на работа.
През 1943 г. е дадена и първата почетна значка със зелен кръст на старши туристическия деятел Кръстьо Димов за проявена самоотверженост и изпълнен дълг при спасяване в планината на един лекар – жертва на бялата смърт.
През 1951 г. по решение на БТС, БЧК, БСФС и ПСС Планинската спасителна служба преминава към Българския Червен кръст. Целта е да се постигне ефективна форма за субсидиране на дейността, развитие на структурата и установяване на независима позиция извън структурата на БТС и БСФС.
В периода до 1965 г. са създадени общо 28 спасителни отряда. Обучени са повече от 300 планински спасители. Излизат и държавни документи, които регламентират дейността и организацията.
През 1971 г. ПСС кандидатства и е приета за член на Международната организация по планинско спасяване (ICAR). Ние сме шестата организация приета в този състав. Оттогава ПСС е редовен член на ИКАР. Това членство дава достъп до техниката и тактиката на алпийското планинско спасяване, методиката на съвременното обучение, ефективните съоръжения и екипировка за спасителна дейност.
Материалът е част от Книгата „Истории за началото на планинарството в България“
Предишна статия: История на ПСС (част 2): Спомените на Александър Белковски
Следваща статия: История на ПСС (част 4): Модернизация на ПСС
