Точно 22 години след като българските алпинисти изкачиха своя шести седемхилядник вр. Мустаг Ата /7546 м/ в Китай, тези дни дойде и новината, че в аналите на историята на българския алпинизъм, с най-голямо удоволствие можем да прибавим още един 7-хиляден връх. Ето как стана това:
В началото на октомври на мобилния ми телефон позвъни непознат женски глас. „Доцент Бешев, казвам се Мария Христова. Заминавам за Хималаите в район, който е малко познат за българите. В плана на организаторите на групата влиза изкачването на връх с височина 7126 м н.в., а името му е Химлунг Химал. Можете ли да ми кажете дали на този връх има българско изкачване досега? В архива, който водя от 60 години връх с такова име няма, което означава, че той не е изкачван от българи и едно евентуално нейно изкачване би означавало, че то може да бъде, въобще първо българско на този седемхиляден връх. Разбрахме се, когато се върне от своята визита в Хималаите, да се срещнем за повече информация.
На 31 октомври т.г. Мария, заедно със своя непалски водач, успява и развява родния флаг и на седмия „български” седемхилядник. Когато след няколко дни, надявайки се, че се е завърнала, позвъних на мобилният ѝ телефон, Мария все още обикаляше Непал, но преди няколко дни, вече от България, тя ми позвъни отново. След любезното ми поздравление за успеха, още на следващия ден си уговорихме време за по-продължителен разговор. Ето какво ми разказа авторката на това важно за историята на българския алпинизъм изкачване, както и за своя път в живота и планината.
Родена е на 4 януари 1995 г. в Ботевград, където завършва основното си образование. В близкия до родното ѝ място гр. Правец завършва езикова гимназия, а в София висше по изобразително изкуство. От година и половина работи в София, но в сферата на транспорта. С планината се среща още като дете, заслуга за това има дядо ѝ, който е запален планинар. Въпреки че и след това тя често прави пътешествия по планината, пеша или на ски, Мария не завършва никакви курсове, провеждани по линия на БТС – алпинизъм, ориентиране или пещерно дело. Като най-добрите си изкачвания у нас тя счита изкачванията си на върховете Мусала и Вихрен. А най-запомнящата ѝ дестинация са 7-те Рилски езера, както и това на вр. Митикас /2917 м/ в планината Олимп.
Вижте още: За 50-и път на Олимп
Това ѝ дава уверение, че може още и то не само у нас, но и извън страната. Тази пролет се включва в туристическа група, с която посещава базовия лагер на Еверест. Там Мария се среща със Силвия Аздреева – българката, която за кратко време вписа в биографията си три от четирите най-високи осемхилядника: Евересг /8848 м/, К2 /8611 м/ и Лхотце /8516 м/. След като се пребира в България, Мария решава, че и тя може да се пробва на някой връх в тази най-голяма планина в света – Хималаите.
На 11 октомври нашето момиче напуска България.
В столицата на Непал Катманду се среща с предварително договорения си шерп Гетман Таманге, с когото на 20 октомври се изнасят до базовия лагер на 4960 м н.в. Там, в лагера, те се присъединяват към останалите членове на трек-групата. Времето се задържа подходящо за работа и Мария с шерпа си предприема едно аклиматизационно изкачване до два от междинните лагери – първи на 5500 м и втори на 6150 м, като и на двата лагера остават за пренощуване, след което се завръщат в базата. При това си излизане по маршрута Мария няма никакви оплаквания – нито от пристъпи на планинска болест, нито от техническите пасажи по пътя към върха.
След двудневна почивка, цялата група тръгва към върха. Нощуват на първи лагер /5500 м/. Почиват 3-4 часа на междинния лагер /6250 м/ и от трети лагер /6400 м/ на 30 октомври още в 7 часа вечерта 10 души тръгват към върха. Времето е ясно, но много студено. Маршрутът е много добре подготвен и обезопасен с фиксирани въжета. Много по-голяма част от маршрута е снежно леден. Само още в началото се преодоляват няколко леки скални пасажи.
Най-голямата трудност е към края на маршрута, където средно трудна ледена стена препречва пътя им към върха. На 31 октомври в 15.50 часа местно време Мария Христова и шерпът ѝ стъпват на 7126-метровия връх. Българският флаг за седми път се развява на 7- ми връх от категорията на тъй наречените седемхилядници.
Вижте още: С Христина Йосифова „заедно” към вр. Манаслу
На върха, този ден, са само трима души – българката, шерпът и един испанец, който още сутринта се е изкачил, тъй като е тръгнал рано сутринта от последния лагер /6800 м/. Осем души, от тръгналите заедно с нашето момиче, са се отказали малко над 6500 метра. Мария е носила ледокоп и щеки, но не се е наложило да ги ползва никъде по маршрута.
И както обикновено всяко алпийско интервю завършва с въпроса – има ли и кой е следващият връх? Така завърши и нашият разговор. Да! Има, но все още се мисли за два от по-ниските осемхилядници, а кой точно ще бъде, ще реши след обстойна преценка и от осигуряването на средства. Засега и двата върха запазва за себе си. Е, честит първи за нея и седми за България седемхилядник и успех за нея при евентуален първи осемхилядник, който и да е той.
С Мария Христова разговаря доц. Сандю Бешев
