Няколко юбилея в експерименталното мореплаване

Тази година, 2024, се навършват 110 години от рождението на норвежкия изследовател Тур Хейердал (1914-2002). През 1947 г. той, заедно с още петима мъже, преплават Тихия океан от бреговете на Перу, до островите на Френска Полинезия със сала „Кон Тики“. Това плаване вдъхновява и до днес ентусиасти от цял свят да последват неговия пример. До днес са извършени над 20 различни плавания със самоделни салове. Издаването на български език на спомените на Тур Хейердал „Аку-Аку“ (изд. НМ 1960) и „Кон-Тики“ (изд. НМ 1966), но най-вече посещението му в България в началото на 1972 г., вдъхновяват отделни българи сами да си построят плавателни съдове, най-често салове, на които да плават по р. Дунав и Черно море.

Тази година също така се навършват и няколко юбилея, свързани с подобен тип плавания: 70 години от плаването със сала „Седемте сестрички“, проведено през 1954 г. от Уилям Уилис; 65 години от плаването със сала „Ла Кантута“, проведено през 1959 г. от Едуард Ингрис; 55 години от плаването с тръстиковия кораб „Ра“ I, проведено през 1969 г. от Тур Хейердал; 50 години от плаванията със саморъчно направени в България салове „Хеброс“ и „Хан Аспарух“, проведени през 1974 г.; 40 години от плаването със сала „Атлантис“, проведено през 1984 г. от Алфредо Бараган; 40 години от плаването със съвременната реконструкция на кораба „Арго“, проведено през 1984 г. от Тим Северин; 40 години от провеждането на българската морска експедиция „Аргонавтика“; 35 години от плаването със съвременната реконструкция на древногръцката галера „Ивлия“, построена в бившия СССР и проведено в периода 1989-1995 г.; 35 години от плаването със съвременна реплика на средновековна славянска лодка „Перун“, проведено през 1989 г. от д-р Гарабед Томасян; 5 години от плаването с тръстиковия кораб АБОРА IV, проведено през 2019 г.

Салът на Уилям Уилис / снимка: „На плоту через океан“Уилям Уилис (1893-1968), „На плоту через океан“, Детгиз-Москва, 1959. Авторът е американски авантюрист. Той предприема това плаване за да изпита своята издръжливост на 60 години. Подобно на Тур Хейердал, той строи своя сал в пристанище Каляо, Перу от балсови дървета, отсечени в Еквадор. Отплава сам, придружаван само от папагала Ики и котката Мики. По време на плаването губи голяма част от запасите от питейна вода. Това го принуждава да пие дъждовна и морска вода. Успява да достигне до о-вите Самоа, плавайки по Хумболтовото течение от изток на запад.

Вижте още: Със сал по Дивия Дунав

Едуард Ингрис (1905-1991) Eduard & Nina Ingris. “Kantuta: In the Wake of the Kon-Tiki (Twice Across the Pacific on a Raft)” Ingris Publisher, 1968. Авторът е чешки композитор по професия и авантюрист по дух. След края на Втората световна война той отива в Перу, където се среща с Тур Хейердал и решава да повтори неговото плаване със сал през Тихия океан. Първият му опит през 1955 г е неуспешен. През 1959 г. Едуард построява втори сал „Ла Кантута (цветето на безсмъртието в Перу)“ от балсово дърво. Той отплава от Каляо, Перу, с още трима човека. По време на една буря двама членове на екипажа напускат сала, като отнасят водата и храната със себе си. Салът се разбива в риф северно от Таити и двамата останали членове на екипажа се спасяват на него. Те прекарват известно време на рифа, мислейки, че е необитаем. Една нощ случайно забелязват огньове и разбират, че на рифа има село на местни жители.

Тур Хейердал (1914-2002), „Експедиция Ра“, книгоиздателство „Георги Бакалов“, библиотека „Нептун“ – Варна, 1972 . Норвежкият учен Тур Хейердал приема, че древни жители от Средиземноморието или Африка са могли да достигнат до бреговете на континента Америка, прекосявайки Атлантическия океан от изток на запад, плавайки с Канарското течение. През 1969 г. Хейердал конструира първата си тръстикова лодка, Ра 1, кръстена на египетския бог на слънцето. За неин модел са използвани древноегипетски глинени модели и рисунки. Лодката е построена от лодкари от езерото Чад, използвайки тръстика от езерото Тана в Етиопия. През 1969 г. той е пуснат на вода край бреговете на Мароко и отплава в опит да пресече Атлантическия океан. Екипажът има интернационален характер и се състои от 7 човека. След няколко седмици плаване, тръстиковата конструкция започва да поема вода и да потъва. Екипажът е спасен от яхта. Тур Хейердал посещава за няколко дни България през 1972 г.

Вижте още: Австралийски моряк и кучето му са спасени след три месеца в открити води

Гарабед Томасян (1935-2014) е лекар по професия, общественик по призвание и авантюрист по душа от Пловдив. Биографията му е изпълнена с множество и различни експерименти и плавания. През 1974 г. той построява сала „Хеброс 1“ от два резервоара на изтребител Миг-17. Заедно с още двама мъже, плават с него от Русе до устието на р. Дунав и от там през Черно море до Варна. Имах щастието да се познавам с д-р Томасян и го смятам за мой вдъхновител. Същата година членовете на клуба по воден туризъм към Туристическо дружество „Кале“ – Стралджа, по инициатива на Едрьо Шидерски, построяват от метални контейнери сала „Хан Аспарух 2“. С него от Видин до Силистра плават 16 човека. С Едрьо поддържаме и досега приятелски контакти.

Алфредо Бараган (Alfredo Barragan) – “Expedicion Atlantis”, CADEI, 2017. Авторът е аржентински адвокат по професия и авантюрист по дух. През 1984 г. той построява от балсово дърво сала „Атлантис“. Заедно с още 4 мъже той преплава на сала Атлантическия океан от изток на запад. Плаването започва от Тенерифе, Канарски острови и завършва на брега на Венецуела. Салът се управлява с традиционни за индианските салове подвижни килове – гуара. Целта на плаването е да докаже, че е напълно възможно в древността жители на Африка да са достигнали бреговете на Южна Америка.

Тим Северин (1940-2020), „Пътешествието „Язон“, книгоиздателство „Георги Бакалов“ – Варна, 1989. Авторът е с ирландски произход, роден в Индия. През 1981 г. той започва да изследва конструкцията на древногръцките галери и в крайна сметка успява да изработи подробен умален макет на митичния краб „Арго“. На базата на този макет майсторът-корабостроител Василис Делимитрос от остров Спецес построява на ръка 16,5 м копие на галера от бронзовата епоха. Плаването започва през 1984 г., с двадесет доброволци гребци. Екипът на Тим Северин плава от Северна Гърция през Дарданелите, прекосява Мраморно море и преминава през протока на Босфора до Черно море, достигайки делтата на река Фазис и пристанище Поти в тогавашна съветска Грузия. По пътя те идентифицират някои от местата, описани в мита за Язон. Тим Северин посещава България през 1985 г., и през 2010 г., когато имах възможността да му стисна ръката при неговото повторно посещение във варненския археологически музей.

Теодор Троев, „Експедиция „Аргонавтика“, книгоиздателство „Медицина и физкултура“, София, 1990. Теодор Троев е журналист и писател, участник в множество плавания със съвременни реплики на древни плавателни съдове. Експедиция „Аргонавтика“ е под патронажа на Национален Експедиционен Клуб-ЮНЕСКО. Тя е извършена с яхта „Аврора“ на Автокомбинат-Варна от Варна. Маршрутът на плаването преминава покрай северния черноморски бряг на Турция до пристанище Поти, Грузия и обратно. Екипажът се състои от 6 човека. Сред тях е проф. Михаил Лазаров от Варненския археологически музей. Плаването има няколко основни цели: да се премине по черноморския дял от маршрута на аргонавтите с цел извършване на наблюдения и изследване на условията за мореплаване; екипажът на яхтата да се срещне с екипажът на галерата „Арго“ на Тим Северин. С моя съименник се познаваме и поддържаме контакти и до днес.

Вижте още: Люба Огненова: първата българка, подводен археолог

Плаването с галерата „Ивлия“ е почти неизвестно в България. Подробна информация за него може да бъде открита в интернет и в книгата с автор Игор Мелник – „Путешествие в прошлое. Книга первая. „Ивлия“. Одесса, Печатний дом, 2005 . През 2010 г. се запознах лично с автора и получих цялата поредица от пет книги, в които той описва своите морски експерименти. През същата година имах и удоволствието да участвам в една от неговите последни експедиции „Дунавска Одисея“. Тя беше осъществена със съвременна реплика на плавателен съд от бронзовата епоха с екипаж от 5 човека. Основата на корпуса е издълбана от ствола на цял дъб, а бордовете са от борови дъски. Носът и кърмата са оформени като птичи глави.

За модел са използвани подобни изображения върху различни находки от централна Европа и Средиземноморието както и релефи върху египетски гробници. Маршрутът на плаването премина по р. Дунав от Белград, Сърбия през Българския и Румънския участък на реката, каналът „Черна вода – Констанца“ и от пристанището на Констанца, Румъния на юг през Черно море до Варна. Това плаване беше третото по ред от поредица, започнала през 2008 г. от изворите на р. Дунав в гр. Регенсбург, Германия.

Събитията, описани в книгата „Пътешествие в миналото“ са вдъхновени от плаването на Тим Северин с галерата „Арго“. То поражда идеята за подобна експедиция и в бившия СССР. През август 1988 г. Игор Мелник, Михаил Агбунов и Павел Гончарук основават в Одеса, УССР Черноморски изследователски център „Понт Евксински“. В него е разработен проектът за построяването на съвременна реконструкция на древногръцка галера „Ивлия“. Тя е от вида диера (ст. гр.), бирема (лат.) – гребен кораб с два реда гребла. Името на кораба е взето от част от надпис върху парче от керамичен съд, открито при археологически разкопки в античния град Олбия, чиито останки за разположени на северния бряг на Черно море.

Проектът е активно подкрепен от главнокомандващия ВМС на СССР, адмирал на флота В. Н. Чернавин. Строежът на кораба започва през април 1989 г. в корабостроителница № 1 на ВМС на СССР (Лазаревское, Сочи) с активното участие на бъдещи членове на екипажа. Техническият проект е осъществен от специалисти на Николаевския корабостроителен институт със съдействието на служители на Одеския археологически музей. За конструкцията на кораба е използвана дъбова и кедрова дървесина. Той има следните размери: дължина – 26 м, ширина – 4,5 м, височина на борда – 1,6 м, газене – 0,8 м, водоизместимост – 40 тона, площ на платно – 70 кв.м, гребла – 30 броя, екипаж – 35 души. Корабът е построен за пет месеца, за да се тества в морето преди зимните бури.

Вижте още: От Кусто до Кристо

През месец август галерата „Ивлия“ е спусната на вода. Тя е транспортирана по вода с влекач от Сочи до Одеса, където приключва подготовката за първото й плаване. На 18 август 1989 г. „Ивлия“ отплава на юг. Маршрутът й преминава през Констанца, Румъния и Варна, България. От там плаването продължава към Турция. В Истанбул корабът остава да презимува. През месец юли 1990 г. „Ивлия“ започва следващия етап от своето пътешествие – плаване през Средиземно море. Маршрутът й преминава покрай бреговете на Гърция, Сицилия, Италия, Франция.

През 1992 г. започва третия етап от пътешествието на „Ивлия“ – плаване по Канал дьо Миди през вътрешността на Франция до Бискайския залив. От там маршрутът продължава на северозапад покрай атлантическото крайбрежие. През 1995 г. пътешествието на „Ивлия“ завършва по река Сена в Париж. За периода от 1989 г. до 1995 г. „Ивлия“ посещава 50 пристанища в различни страни, изминава повече от пет хиляди мили, участва в 12 морски фестивала. За шест сезона в състава на екипажа са участвали повече от 200 човека — граждани на Русия, Украйна, Молдова, Франция, Гърция, Грузия.

За съжаление по-нататъшната съдба на „Ивлия“ е трагична. По време на зимуването в пристанището на Ла Рошел през 1995 – 1996 г. пожар унищожава галерата „Ивлия“ и други два платнохода, закотвени около нея. Ръководителят на плаването Павел Гончарук разработва проект за построяването на нова галера „Ивлия“-2. Той обаче остава нереализиран.

Вижте още: Мисията Шакълтън: Из дневниците на първата гребна експедиция от Антарктика

През 1989 г. д-р Гарабед Томасян извършва плаване със съвременна реплика на средновековна славянска лодка „Перун“. Тя е построена от майстор Фома Даниилов Кондратиевич и синът му Иван Фомов – руснаци-староверци и потомствени лодкостроители от село Казашко, на брега на Варненското езеро през 1986 г. Тя има екипаж от 7 човека – 6 гребци и един кормчия. След пускането й на вода, две поредни години с нея са извършвани плавания: през 1987 г. от Киев, Украйна по р. Днепър и през Черно море до Варна; през 1988 г. от Будапеща, Унгария по р. Дунав до Видин. Последното плаване с лодката „Перун“ е извършено през 1989 г. от Солун на юг покрай брега на Гърция до пристанището Пирея. След това лодката е предадена като експонат във филиала за гражданско корабоплаване на Военноморския музей. Тя стои дълги години оставена на открито и накрая дървената й конструкция изгнива и се разпада.

През 2019 г. имах възможността да участвам в подготовката и първия етап от плаването на международната морска експедиция АБОРА 4. Тя е поредният проект на частна асоциация за експериментална археология в гр. Кемниц, Германия. Неин основател е д-р Доминик Гьорлитц. Името на експедицията – АБОРА, означава „божествено сияние“ на езика на местното население на Канарските острови. Там са открити стъпаловидни пирамиди, подобни на пирамидата на фараон Джосер в Египет, зикуратите в Месопотамия и пирамидалните храмове в Южна Америка. Поради тази причина някои учени приемат Канарските острови за свързващо звено между културите на Стария и Новия свят.

Вижте още: Българинът, който владееше 40 езика: Светослав Колев – уникално явление в културния живот на България

Първите три плавания от поредицата АБОРА са: от о-в Сардиния и Корсика до Италия през 1999 г.; от Александрия до Кипър и Ливанското крайбрежие през 2002 г.; от Ню Йорк до Азорските острови през 2007 г. Плаването през 2019 г. имаше две амбициозни цели: възпоменателна – отбелязване 50 годишния юбилей от плаването на норвежкия изследовател Тур Хейердал с тръстиковия кораб Ра 1 през 1969 г.; научна – доказване достоверността на сведенията на някои антични автори за контакти между Древен Египет и народите, населявали бреговете на Евксинксия Понт (дн. Черно море) през праисторическата епоха.

През 2017 г. в интернет открих информация за предстоящата експедиция АБОРА 4 и се запознах задочно с нейния организатор д-р Гьорлитц. По първоначална идея корабът на експедицията трябваше да бъде построен в Сочи, Русия. Беше планирано първият етап на плаването да премине от Сочи до Варна. Предварителната подготовка за експедицията включваше през 2018 г. 10 дена тренировъчен лагер на брега на изкуственото езеро Гейзелталзе в Германия. Там всички членове на бъдещия екипаж се обучавахме на умален модел на кораба на експедицията как да го управляваме.

Поради различни причини – основно от икономическо и политическо естество, в началото на 2019 г. Русия официално прекрати своето участие в проекта. Това наложи спешна промяна в неговата концепция. Стартовата точка на експедицията беше преместена в България и аз поех функцията на координатор. По този начин проектът АБОРА 4 получи пълна подкрепа и съдействие на местно ниво. Строежът на кораба започна през месец май 2019 г. на брега на изкуствения канал между Варненското и Белославското езеро. Стъкларска фабрика ИНХОМ – Белослав съвместно с Музея на стъклото в Белослав предоставиха безвъзмездно за три месеца хора, техническо оборудване и терен за строителна площадка. „Логистичен парк Варна“ ЕАД безвъзмездно осигури терен за нощувка на всички хора, ангажирани в строежа. Фирма „БВН Капитал“ безвъзмездно организира логистиката по приемането на контейнерите с тръстика от Боливия в България. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ осигури пет пъти студенти и курсанти за участие в изграждането на кораба. БМФ АД два пъти безвъзмездно осигури влекача „Алкаид“ за спускането на кораба на вода и изтеглянето му до пристанище Варна. Яхт-клуб „Кап. Георги Георгиев“ Порт Варна осигури яхтата „Мирела“ за изтеглянето на кораба при отплаването му от Варна.

Вижте още: Какви палеолитни мистерии крие подводната пещера „Коске“?

За прототип на корабите, използвани и в четирите експедиции АБОРА са използвани различни скални изображения на плавателни съдове: от района на Гобустан, Азербейджан, на брега на Каспийско море, датирани в праисторическата епоха както и такива, открити по бреговете на Горни Нил, датирани в преддинастическия период на Египет. Подобно на Тур Хейердал и д-р Доминик Гьорлитц използва уменията на боливийски индианци за построяването на корабите на експедициите АБОРА 2, 3 и 4. През лятото на 2019 г. в Белослав работеха Фермин и Юри – баща и син от фамилията Лимачи, членове на която са участвали в строежа на кораба Ра II на Тур Хейердал. За построяването на кораба на експедиция АБОРА 4 бяха използвани 12 тона тръстика, транспортирана през Атлантическия океан и Средиземно море в 3 контейнера от бреговете на езерото Титикака, Боливия до Белослав, България.

Екипажът на експедиция АБОРА 4 се състоеше от 12 човека – 8 германци и по един представител на САЩ, Русия, Холандия и България. Двамата боливийци не взеха участие в плаването. Всички ние бяхме разпределени в три групи от по 4 човека. Една група дежуреше на палубата и управляваше кораба, втората беше резервна, а третата почиваше. Групите се сменяха на 6 часа. На кораба се ядеше само два пъти на ден – сутрин и вечер. Плавателният съд бе спуснат на вода в началото на месец август в Белославското езеро. Експедиция АБОРА 4 отплава на 16 август от пристанище Варна. Маршрутът й премина последователно през Черно море, Босфора, Мраморно море, Дарданелите и Егейско море. Корабът акостира последователно в пристанищата на Румели Фенер, яхт-клуб „Каламиш Марина“ в азиатската част на Истанбул, Лапсаки, Чанак Кале, островите Лемнос и Тирасиа. Бяха посетени археологическите обекти Троя в Турция и Полиохни на о-в Лемнос. Плаването приключи на 19 септември в пристанището на турския град Каш.

Теодор Роков, уредник в Музей за нова история на Варна към Регионален исторически музей – Варна