Проф. Георги Щерев е роден на 24 декември 1929 г. в гр. Пловдив и като всеки пловдивчанин, и той не можа да се размине с прозвището „Майничка”. Основно и средно образование завършва в родния си град, като средното му е в наскоро открития в града на тепетата Физкултурен техникум. По време на годините, прекарани в техникума, изкарва един курс по алпинизъм в Централния алпийски лагер /ЦАЛ/ в Рила и това определя бъдещия му път в живота. После кандидатства във ВИФ „Г. Димитров” със специалност Алпинизъм и е приет.
Още докато е в Пловдив, той взема активно участие в живота на пловдивския алпинизъм, но голямото си навлизане в истинския алпинизъм прави като студент в института. Там бързо се откроява като добър алпинист, преминавайки по всички прокарани, по това време, алпийски маршрути и траверси. След завършване на висшето си образование Щерев е разпределен на работа в родния си град. Като треньор по алпинизъм към Градския комитет по физическа култура в Пловдив, Георги Щерев става един от най-активните изпълнители на екипирането на скалите на едно от пловдивските тепета /зад сградата на Телевизия „Пловдив”. Там с помощта на специална бормашина бяха поставени за трайно време железни скоби, където дълги години в алпинизъм се обучаваха пловдивските алпинисти.
Лицата на ЦАЛ, ЦПШ, УЦ-„Мальовица“: Сийка и Павел Димитрови-Рекордьорите
През 1958 г., благодарение на много активната му работа по въпросите на алпинизма и доброто му познанство с ръководството на катедрата по алпинизъм, Георги Щерев е поканен за асистент. Това е един много голям атестат – именно той да бъде предпочетен за асистент в катедрата „Туризъм-Алпинизъм”. Тук той в още по-големи размери се отдава не само на спортните изкачвания, но и на научна работа в областта на техниката и тактиката на алпинизма. В съавторство с ръководителя на катедрата Георги Атанасов и другият асистент Иван Янакиев, участва в издаването на учебника по алпинизъм – „Теория и тактика на алпинизма”.
Разработва редица теми в областта на теорията и практиката на алпинизма и успешно защитава Кандидатска дисертация /днес докторска/. Пише отделни статии във в. „Ехо”, списание „Турист”, както и в други ежедневни и месечни издания. Под неговото перо излезнаха и две книжки от поредицата „Малка туристическа библиотека” – Райските скали и Пирински чукари.
Много по-активна е работата му по отношение на чисто спортните му изяви. В партньорство с колегите си от катедрата Атанасов и Янакиев, както и с други партньори, осъществява много силни премиерни изкачвания в района на Злия зъб, Двуглав и Дяволските игли. При тези много трудни маршрути Георги Щерев бе изобретил специална площадка, която с помощта на алпийски клинове се закрепва на стената и така дава удобство за продължително пробиване на дупки за ролплъговите клинове, които се поставят на идеално гладки стени. Именно това му изобретение реши пълния успех на тези премиери. Щери, както често го наричаха тези, които го познаваха по-отблизо, не пропускаше участие в нито един републикански траверс Рила-Пирин или Пирин-Рила, които по това време се провеждаха ежегодно. С това става един от първите ни алпинисти, изпълнили изискванията за „Майстор на спорта” и е утвърден като такъв под № 4 през 1956 г. Или преди него с това звание са удостоени само Енчо Петков, Константин Дюлгеров и Георги Атанасов.
Всичко това му дава право да бъде включен в състава на първата българска група алпинисти, изпратена в Кавказ за обмяна на опит, обучение в елементите на ледената техника и изкачвания на върхове, значително по-високи от българския и балкански първенец Мусала /2925 м/. Така той изкачва върховете Гумачи /3805 м/, Щуровски /4259 м/, както и настоящия първенец на Европа и Кавказ – вр. Елбрус /5642 м/.
В следващите години Георги Щерев посещава още два пъти Кавказ, като през 1964 г. участва в състава на националния ни отбор, осъществил успешно траверсирането на Безенгийската стена. За големия спортен успех той бе удостоен с най-високото спортно отличие „Заслужил майстор на спорта”. А през 1967 г. именно той ръководи първото българско изкачване на трудния и най-красив връх на Кавказ – вр. Ушба /4710 м/.
Вижте още: Българските изкачвания: „Кръстът на Ушба“
През 1960 г. като представител на катедрата, която единствена у нас се занимава с обучението на бъдещи треньори и учебно-спортни инструктори в специализираните алпийски клубове, Георги Щерев е включен в първата група специалисти, които в продължение на 30 дни е на обучение и обмяна на опит в най-реномираното училище по алпинизъм в гр. Шамони. Тук заедно с Аврам Аврамов, директор на Централната планинска школа, Милко Чернев, завеждащ отдел по алпинизъм в ЦС на ЛТС и доц. Кръстю Кръстев, по това време зам.-ректор на ВИФ „Г. Димитров”, са първите ни алпинисти, осъществили личен контакт с френските алпинисти. Един контакт, който по политически причини е прекъснат цели 19 години. Освен пряката теоретична заетост, Георги Щерев, Милко Чернев и Аврам Аврамов осъществяват и няколко изкачвания на интересни върхове, между, които и най-високия връх на Европа, по това време, Монблан 4807 м.
Вижте още: Лицата на нашето планинарско училище – ЦАЛ, ЦПШ, УЦ- „Мальовица”: Аврам Аврамов
През следващите години неговото име все по-често се среща сред членовете на представителните ни състави, изпращани извън страната. Така през 1976 г. на него бе поверено ръководството на националния ни отбор за изкачването на връх Ношак /7492 м/, върхът на който през 1972 г. бяха загинали 5-ма алпинисти от град Сливен. При добра организация реабилитацията ни бе успешна като на върха се изкачиха общо 13 наши алпинисти. За тази експедиция, в съавторство Трифон Джамбазов и Георги Щерев издадоха книгата „В прегъдките на Хиндокуш”. За успешното му ръководство Георги Щерев бе удостоен от Държавния съвет с орден „Народна република България” II ст.
През 1975 г. като ръководител на група алпинисти от ВИФ ”Г. Димитров” Щерев осъществи изкачвания на няколко върха в Памиро-Алай, на които преди това не бе стъпвал нито един алпинист. В правото си на първопокорител на тези върхове бяха предложени и утвърдени българските имена – „Георги Димитров” /5111 м/ , „София” /5060 м/, „Димитровски комсомол /5040 м/ и „Исфара”/4850 м/. Исфара е градът, служещ като изходен пункт към върховете на Памиро-Алай.
В последните десетина години от трудовия си стаж Георги Щерев премина на работа в катедрата по физическо възпитание към Висшия икономически институт „Карл Маркс”, където бе избран за професор и като такъв се пенсионира. Последните си пенсионерски години проф. Георги Щерев прекара в близко до София село, откъсна се изцяло от алпинизма и така дори и най-добрите му приятели не разбраха кога точно той се пренесе в отвъдното. А това стана на 15 юни 2021 г.
Проф. Георги Щерев си извоюва правото да бъде вписан в най-ярките страници от историята и развитието на българския алпинизъм, което и ние сега правим. От името на БТС е удостоен с всички възможни награди – „Отличник на БТС”, „Заслужил деятел на БТС” , „За спортна слава” – I ст., както и „Заслужил треньор”.
доц. Сандю Бешев
Вижте поредицата Ветераните в българския алпинизъм
Значителна част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360:
„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“
