Бен Луис е бил засмукан до 7374 м височина в края на дълъг 100 км кроскънтри полет на 17 октомври, в индийския щат Химачал Прадеш. Според неговия запис, парапланеристът е летял в пресечена местност малко под пет часа, когато метеорологичните условия са се развили прекалено много и над него е надвиснал голям буреносен облак.
Само за 10 минути той е издигнат от 3000 м надморска височина до над 7000 м – достигайки максимална скорост на изкачване от 16,3 м/с, или почти 60 км/ч.
След като се бори и не успява да си възвърне контрола над планера си при ужасяващата скорост на изкачване, той се примирява с мисълта за смъртта си и губи съзнание на около 7000 м надморска височина.
Бен Луис обаче не умира, а се събужда „изненадан“, висящ на дърво и все още прикрепен към своя парапланер, Ozone Alpina 4 (EN C). Неговият запис показва, че почти се е „забил“ към повърхността от силните низходящи течения, заради бурята, с максимална скорост от 19 м/с или 68 км/ч. Изпитанието му е продължило 20 минути.
Оказва се, че има редица наранявания, включващи измръзване на ръцете, кървене на ретината, замръзнала роговица, спукано тъпанче, силно прехапан език и фрактури на ребрата. Минава дълго време преди да го намери местно планинско семейство. По-късно той е изведен от негови приятели до най-близкия път, където такси го откарва до болницата.
Вижте още: Вилиана Георгиева: Кацнал на едно дърво, продължение на „Крилете на начинаещия“
След случая Бен публикува в XContest:
Качвам това с надеждата, че може да бъде предупредителна история за другите да не правят същите грешки.
Той добавя, че бдителността му е била приспана от факта, че в предишните няколко седмици летене около Бир, с големи заплашителни облаци, нищо не се е случило, а това го е довело до прекомерна самоувереност.
Пренебрегнах множество ясни предупредителни знаци.
„Когато реагирах, беше твърде късно да променя ефективно посоката си или да контролирам надморската си височина. Бурята беше невероятно жестока и нямах контрол. Изгубих съзнание някъде близо до върха на моето изкачване, мисля, че повече от G-силите при спираловидното изкачване, отколкото от хипоксия.“
Той споделя, че не е бил в състояние да се съпротивлява на силите на стихията и просто увисва в колана си. „Бях сигурен, че ще умра“, казва после Бен.
Последните ми мисли бяха за моето семейство и бях дълбоко натъжен и изпитвах угризения, че ги напускам по този начин.
Бен изброява и пораженията, които установява по тялото си:
„Бях изненадан да се събудя висящ на дърветата на около метър от земята. Валеше градушка и ръцете ми бяха замръзнали. Зрението ми беше много лошо (беше замръзнала лявата ми роговица, така че лявото ми око беше почти сляпо, а от дясната страна имах кървене от ретината, замъгляващо по-голямата част от централното ми зрение).
Лявото ми тъпанче се беше спукало. Бях си захапал дълбоко езика. Имах фрактури на задно ребро вдясно и ляво рамо и силна мускулна болка във врата и гърба. За щастие обаче нямах фрактури на гръбнака и крайниците.“
Вижте още: Парапланеристът Тома Стоичков отлетя завинаги след инцидента на Мусала
Удивително е, че при всички тези наранявания той намира сили да се движи и да се спаси:
„Седях така на дървото около 30 минути. Градушката премина в дъжд и после спря. Знаех местоположението си. Да се измъкна от колана си и след това да си проправя път надолу по долината на реката в джунглата и накрая да изкача стената на клисурата, за да стигна до място с обхват, преди падането на нощта, бяха най-мъчителните два часа в живота ми. Успях да се свържа с приятелите си, които след това помогнаха за организирането на спасяването ми.“
„Местно семейство дойде и ме намери на хълма в тъмното и ме заведе до къщата си (буквално ме държаха за ръцете, тъй като по същество бях сляп в тъмнината), където затоплиха ръцете и краката ми, като ги натриха с гореща вода и масло, грижовно извадиха от кожата ми всички бодли на растения и ми дадоха топли течности.“
„Бях поразен от тяхната щедрост, те отказаха всякакви предложения за плащане. Страхотните ми приятели се появиха в къщата малко по-късно със сухи дрехи и се спуснахме до чакащото такси, след сбогуване през сълзи със семейството.“
„Чувствам се невероятен късметлия, че съм жив и съм благодарен на всички, които участваха в спасяването ми. Три дни по-късно все още изпитвам болка, но нещата се подобряват, мога отново да използвам пръстите си и дори зрението ми бавно се подобрява.“
Всичко, на което мога да се надявам, е, че другите пилоти, които четат това, ще се поучат от моите грешки и ще отдават на облаците/бурите нужното уважение, което заслужават. Безопасно летене на всички!
Няколко други пилоти са били засегнати от бурята, като са съобщени девет инцидента в района през деня.
Бир (Billing) е популярна дестинация за приключенски парапланеризъм за пилоти на парапланери от цял свят, които се събират там през основния летателен сезон от октомври до ноември.
Купесто-дъждовните облаци са големи буреносни облаци, които могат да достигнат височина от 12 000 м – около крейсерската височина на самолет. Пилотите на всички самолети ги избягват, ако могат.
Вижте още: Владимира Христозова: Твърде Лично
