Ина Димитрова не е обикновено момиче. Тя спира дъха буквално и преносно, будейки възхита със своите постижения. Познаваме я като водолазна инструкторка, която през 2015 година достигна дълбочина от 201 метра в Червено море и с това постави Световен рекорд за гмуркане за жени в открити морски води.
Преди година “момичето, което обитава дълбините”, се посвети на друг тип „гмуркане“ – навътре в себе си и вече учи на него и другите. Ина води медитация за активно съзнание или Ananda Mandala (Circle of Bliss) – древна и много мощна дихателна техника.
Споделя за себе си, че във всяко нещо търси “дълбочината” – както в гмуркането, така и в програмата ѝ за справяне със страховете, в духовните практики и в живота като цяло. От скоро тя е щастлива майка на прекрасно момиченце.
Вдъхновени от нейния непрестанен устрем и лекотата, с която като планински ручей си проправя път напред, решихме да я попитаме какво мисли за водата и какво е усещането ѝ за нея.
Как „голямата вода“ влезе в живота ти?
Това стана изключително неочаквано, но беше любов от пръв поглед и остана най-голямата ми любов, трайно и безкомпромисно. Преди близо 20 години заминах да уча архитектура в Марсилия, на брега на Средиземно море, която се оказа люлката на съвременното гмуркане, както SCUBA дайвинга, така и фрийдайвинга.
По онова време за мен всичко това беше нещо непознато, мистично, романтично.
Вратата към Дълбокото синьо открехна бившият ми съпруг Росен, който е професионален водолаз, завършил Международния институт за commercial diving в Марсилия. Тогава изкарах първия водолазен курс и започнах да тренирам успоредно с всичко и фридайвинг с гмуркачите от една френска асоциация, а всеки уикенд се гмурках с бутилки, заедно с Чуждестранния легион, където бях приета като член на клуба.
За теб стихия или приятел е морето (океанът)?
О и двете! Океанът има много лица, зависи кой образ ще храниш и дресираш в себе си, но ако не се отнасяш с уважение, морето може да бъде безмилостно жестоко, а ако го опознаеш, се превръща във верен другар, огледало на теб самия.
Как изглежда водата под водата? С какво те очарова?
Със своето абсолютно съвършенство – всичко е точно на мястото и в абсолютна хармония – нищо не трябва да бъде премахнато, нито добавено. Просто перфектно. Освен това се превърна и в най-добрия ми учител.
Коя е най-красивата вода, която си виждала?
Нали знаете “The beauty lies in the eye of the beholder”, ако имаш сърце и очи, ще видиш и в най-мътната и на пръв поглед непривлекателна вода красотата.
Има ли моменти, когато те плаши?
Е, разбира се… Особено когато трябва да се грижа и за още 5-6 човека, които са начинаещи.
Но извън моят спорт, при хавайския сърф и големите вълни, определено често се предавам и само си казвам колко велика стихия е и дано този път ме пожали. (усмихва се)
Кой е най-силният ти спомен, свързан с вода?
Те са много, за всеки един от тях могат да се напишат разкази, но те ще са вероятно скучни за читателя, защото са вътрешни преживявания, а…
…и най-смелото въображение не може да си представи чувството под вода, ако не е било там.
Иначе, сещам се как миналото лято с Томас, мъжа ми, бедствахме на едни големи вълни със сърфа на Аркутино и хем беше много смешно, хем като излязохме, се чувствахме като след центрофугата на някаква огромна пералня. След като едва сме се добрали невредими до брега, имахме сили само да седнем един до друг на пясъка, да се спогледаме, да поемем дъх и само да си кажем – “добре ли си”, след което съзерцавахме тази стихия още доста време безмълвно.
До колко метра се гмуркаш за удоволствие?
Да си призная, отдавна не съм се гмуркала не по работа, но мен лично ме забавляват плитките цветни гмуркания, където има светлина. С шнорхел последно влизах зимата на остров Бали, защото вече бях бременна и беше доста забавно. Дълбочината няма нищо общо с удоволствието.
Имаш ли ритуал, с който се настройваш, преди да се гмурнеш?
Аз по принцип съм човек с много строги навици и сутрешни ритуали, които не са свързани с дайвинга конкретно, но ако не съм си ги направила, ставам много крива.
А как се настройваш за гмуркане за рекорд?
Когато влизаш за рекорд, преди това ти вече си влязъл в много конкретен режим, серия от тренировки, живееш, храниш се, спиш, изключен си от другия свят и си в пълен фокус на машина… Така че то е цялостно съществуване преди това и няма конкретна настройка, освен да си изпълниш всички процедури по безопасност и подготовка, много последователно преди да влезеш.
По време на гмуркане ти прекарваш доста време под вода. Как се справяш с жаждата?
За водолазите е от изключително значение да бъдат хидратирани преди и след всяко гмуркане, дехидратацията е враг номер едно на водолаза, тъй като води до свиване на кръвоносните съдове и съответно от опасност от появата на декомпресионна болест (емболия от мехурче азотен газ в кръвта). По време на най-дълбоките и дълги гмуркания сме взимали системи с тръбичка за смучене за прием на вода с електролити срещу дехидратиране, но не е кой знае колко лесно да се пият течности под вода, затова след самото гмуркане приемаме сериозно количество течности, за да възстановим водно-електролитния баланс.
Дихателната практика, която водиш, свързана ли е по някакъв начин с водата?
Ами, гмуркането ми помогна да се науча да дишам и да разбера колко важно всъщност е то, особено в критични ситуации. Освен това, през годините на преподаване, разбрах до каква голяма степен хората масово не умеят да дишат – нещо с което се раждаш, пък не го владееш.
Ако говорим от гледна точка на хидратация, преди дихателните практики не трябва да се приема вода и храна поне час и половина преди това. Но след всяко пречистване, емоционално или телесно, всички лечители препоръчват приема на много вода, за да може организмът ни да се пречисти от всички токсини. Емоционалните блокажи отделят токсини в тялото ни, а именно те са причинителят на повечето болести.
Колко е важно за теб да си хидратирана?
О, аз съм от тези хора, които изпадат в паника, ако нямат вода за пиене около себе си. Това е нещо, което съм изградила като навик и истински страдам, ако не пия вода – започва главоболие, отпадналост, става ми лошо…. Не знам как хората издържат с по една чаша вода на ден. Особено сега, докато кърмя дъщеря си, това е от изключително значение.
Колко вода пиеш дневно? Каква?
Изворна бутилирана или филтрирана през кана.
Ти скоро стана майка. Промениха ли се навиците ти за прием на вода по време на бременността и след раждането?
Освен, че пия още повече вода. (усмихва се) Просто е неизбежно, това е адски важно за моето здраве и здравето на бебето! Животът възниква сред вода, бебето живее във вода…, няма как да не е важно.
Какви са особеностите около гмуркането и въобще плуването в морета и океани, когато си бременна?
Плуването е най-препоръчваният спорт при бременност, виж вече гмуркането е забранено, заради налягането и липсата на ясни изследвания за това как влияе на плода. Освен това екипировката е много тежка и не бива да се слагат тежести около корема. Въпреки че при мен се наложи да се гмуркам до втория месец, но да кажем че познавам тялото си и възможностите си, и, разбира се, се случваше на малки дълбочини. Но по протокол е абсолютно забранено.
Какво би посъветвала хората относно приема на вода?
Бих казала, че при всички положения организмът ни се нуждае от много много вода. Това, че не изпитвате жажда, не значи че не ви трябва. Въпрос на навик е и да го възпиташ у себе си. Например, ако пиеш едно кафе на ден, е необходимо да изпиеш допълнително половин литър вода. Сметнете колко вода в допълнение на препоръчителните 2-3 л на ден, особено през лятото, според броя на кафетата, човек трябва да приеме. Освен това водата спомага пречистването на организма и няма какво друго да помогне така, както водата. Тя природата си го е измислила. А ние се наливаме с какви ли не други неща, но не и вода. Аз го разбрах 15-годишна и оттогава пия само вода и нейните производни – отвари, чай и най-много някаква домашна лимонада с вода.
“Водата богата на натурални алкали има ултрахидтратиращи свойства. Подходяща е за хората, които имат ежедневно физическо натоварване и се нуждаят от поддържане на висока хидратация в тялото си.”
