Благовеста Аврамова – довереницата на Христо Проданов

За живота ѝ разказва доц. Сандю Бешев

0
 

Сподели

Shares
Аврам и Благовеста Аврамови
Аврам и Благовеста Аврамови (снимка: архив на Иглика Аврамова)

С Благовеста се познаваме повече от 70 години. Първата ни среща е през 1953 г., когато и аз се появих на „Меча поляна” в Рила, за да ставам алпинист. И станах. Дори година работих като инструктор в лагера. Главно през летните месеци те, двамата със съпруга си, работеха като инструктори в същия лагер. После две години се застъпихме и като състуденти във ВИФ „Г. Димитров” (б.р. днес НСА) и то с една и съща специалност „Туризъм-Алпинизъм“. В следващите години периодично сме се срещали на най-различни мероприятия от различни нива – клубни, окръжни, републикански, а най-вече в ЦАЛ / ЦПШ, УЦ „Мальовица” или както и да се е казвала Школата по алпинизъм, където семейство Аврамови се бе настанило за постоянно.

Благовеста Аврамова (снимка: архив на Иглика Аврамова)

Родена е на 7 април 1932 г. /стар стил/, в с. Китен, община Дългопол и тъй като тази дата е голям християнски празник – Благовещение, родителите ѝ дават това име. Основно образование /до 3-ти клас/ тя завършва в родното си село. Гимназия учи в околийския град Провадия. Тъй като Благовестка (б.р. името ѝ по документи) се занимава активно със спорт, от там я насочват да продължи образованието си в град Пловдив, където току-що е открито първото в България Средно спортно училище /техникум/. Междувременно тя е останала сама, нейните родители, официално са се отказали от нея, по политически и нейни твърди убеждения. Там, основател и пръв директор е големият спортен деятел, педагог и хуманист  Методи Христов, който, научавайки за това, става неин наставник, а той самият след години става един от първите 6 Заслужили  майстори на спорта.

Вижте още: За живота на една от най-добрите ни алпинистки – Диана Владимирова – Петкова

В училището, по коридорите, в класната стая, или тогава, когато ТЯ помага на  едно момче, което има слаб успех и почти нейната съдба – беднотията, двамата се сближават и бързо решават, че в съвместния им живот ще им бъде много по-леко и създават семейство. Така на 22 септември 1951 г. в Провадия се сключва може би един от най-бедните граждански бракове. Създава се обаче едно образцово във всяко отношение семейство, което продължава цели 70 години, или  както се казва в народната поговорка „Докато смъртта ги раздели”. Тя не се пребори с най-коварната болест и се пренесе в отвъдното на 23 януари 2019 г., а Аврам се „изкачи” до нея на 28 ноември същата година.

Благовеста и Аврам Аврамови
Благовеста и Аврам Аврамови (снимка: архив на Иглика Аврамова)

През 1952 г. двамата със съпруга си постъпват като студенти във „ВИФ. Г. Димитров” и заживяват в студентското общежитие. През август 1952 г. им се ражда първото дете – момче, което те наричат Павлик. Законите обаче по това време са категорични: „Семейство с деца не могат да живеят в студентско общежитие!”…  Павлик е записан в седмична детска ясла и точно когато през април 1954 г. двамата са в по-продължителен тренировъчен лагер в Пирин, синът им се разболява скоропостижно, почива и бива погребан без законните му родители!?!…

Благовест, Аврам и Мая Аврамови
Благовест, Аврам и Мая Аврамови (снимка: архив на Иглика Аврамова)

Животът продължава. След дипломирането си през септември 1956 г. започва работа в Централния алпийски лагер, за да продължи до 25 април 1957 г., когато лагерът е закрит.  За две години – 1957 и 1959 г. Благовеста работи за много кратко в училище „В. Левски”, Разград, след което е преподавателка по физическо възпитание и хореография в турско педагогическо училище „Макаренко”, Разград.  След възстановяването на ЦАЛ, вече под името Централна планинска школа /ЦПШ/, започва Мальовишкия  период на сем. Аврамови. Той като директор, а тя като инструктор-методист по алпинизъм, ориентиране и всички други планински дисциплини, преподавани в школата, за да продължи до 31 август 1969 година.

Вижте още: Българските алпинистки, удостоени със званието „Майстор на спорта“

Ганчо Игнатиев, Благовеста и Аврам Аврамови
Ганчо Игнатиев, първият началник на Алпийския лагер, Благовеста и Аврам Аврамови (снимка: архив Иглика Аврамова)

Десетгодишният период, прекаран в лагера, е изключмително ползотворен и богат за Блага, както вече мнозина я наричат. Тя е не само инструктор, методист, преподавател, но и много активен алпинист. Използва всичкото си свободно време, за да катери не само околните катерачни обекти на Мальовица, Злия зъб, Двуглав, а и да прескача и до върховете на Пирин и Стара планина.

Помня много добре лятото на 1960 г. Тогава 10-членната ни група замина за Кавказ, където освен обучението в елементите на ледената техника трябваше да се изкачим и на няколко върха със значително по-голяма височина от нашия първенец Мусала 2925 м. След няколкодневно обучение по лед, местните ни съветски инструктори прецениха, че може да тръгнем и към върховете. Като начало избрахме вр. Зъб Суфруджу /3600 м/, където маршрутът се комбинираше с лед и скали. И най-важното с около 650 метра по-висок от родните ни върхове. И 10-те души поставихме лични височинни рекорди.  Успяхме.

10-членната българска група в Домбай, Кавказ
10-членната българска група в Домбай, Кавказ /от дясно наляво трети е доц. Бешев, пета е Благовеста Аврамова/ – снимка: архив на доц. Бешев

После се насочихме и към най-красивия и най-висок връх на район Домбай – вр. Белала-кая /3851 м/. И тук нямахме проблеми нито с височината, нито с твърдия лед. Помня колко много се радваше тогава Благовестка. От 10-те членове на групата само трима бяхме възпитаници на ВИФ и съвсем естествено бе тя да сподели радостта си с мен и с Андрей Мирчев, който ни бе като треньор. Благовеста имаше много по-голям повод за радост, тъй като наученото в областта на ледената техника, както и организацията в алпийските лагери, тя щеше да пренесе на българска почва. Нали вече беше член на преподавателския състав на българското ни планинарско училище.

И тя не закъсня да приложи наученото, защото осъществи премиерно зимно изкачване на вр. Ловница с Кръстю Алексиев, с което покри и последното изискване за високото спортно отличие и стана първата българка, удостоена с много престижното звание „Майстор на спорта по алпинизъм” /2.08.1962 г./. Но, според мен, най-сериозното изпълнение, което е направила в планина, е това, че там – на ЦАЛ, при много трудни условия през 1966 г., тя ражда и първата им дъщеря Мая, което е и първото родено бебе във вече 70-годишната история на ЦАЛ.

Вижте още: Ветераните на българския алпинизъм: Дафина Гъдева

Аврам и Благовеста Аврамови, заедно с техни внуци
Аврам и Благовеста Аврамови, заедно с техни внуци (снимка: архив на Иглика Аврамова)

Именно в ЦАЛ започва една истинска дружба между двама алпинисти. Тя, инструкторката и той – курсистът за значката „Алпинист НРБ”, Христо Проданов. Не знам с какво тя е успяла да вдъхне такава любов, упоритост и целеустременост в това момче, но той до последно толкова много я уважаваше и смело разказваше, че, ако той е научил в алпинизма нещо повече, то това е било от нея. Твърдо мога да заявя, че тази дружба не се повлия и от факта, когато в продължение на 11 години Христо и съпругът ѝ Аврам не си говореха /от 1972 г. заради вр. Комунизъм, та до 1983 г., малко преди експеидиция „Еверест-84”/.

В потвърждение на това силно приятелство малко преди Христо да тръне в последния щурм към Еверест, ѝ пише специално писмо, в което твърдо заявява: „Аз ще изкача този връх и ти около 1 май, ще чуеш това, което искаш да чуеш и вярваш”. За голямото доверие, което е съществувало между двамата, ми е разказвал и самия Христо, в разговорите ни при подготовката на книгата ми „От Сучурума до Еверест”.

След като семейство Аврамови напускат школата и слизат в столичния град, Благовеста намалява заниманията си с алпинизма, но вече твърде много се е посветила на спортното ориентиране. Започва работа в Централната спортно-туристическа станция  на МНО и ЦК на ДКМС в Панчарево, известна като Детския град. Там тя работи от 1 септември 1969 г. до 1 септември 1987 г., когато се пенсионира. По това време /1971 г./ се ражда и втората ѝ дъщеря Иглика. В ЦСТС освен редовните занимания с децата тук преминават периодично на квалификация и много от учителите в цялата страна, които по места се занимават с туристическата дейност в училищата

Тодор Живков е на посещение в ЦАЛ
Тодор Живков е на посещение в ЦАЛ (по средата, с бастун), Благовеста е трета от ляво надясно, Аврам е клекнал. Живков по това време е Генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет – двата най-важни поста в държавата. При тази визита Аврам, който е началник на лагера и Кирил Петров, началник на ПСС – водят Тодор Живков чак до вр. Мальовица (снимка: архив Иглика Аврамова)

Благовеста не остава пасивна пенсионерка. А продължава да се занимава активно, както към  туристическото дружество „Алеко”, така и към клуба по ориентиране „Рила”. В областта на ориентирането самата тя е печелила редица призови места, предимно в ски-ориентирането, в това число на двойки е печелила републиканско първенство. Нейни ученици в ориентирането са редица значими състезатели, печелили призови места от много състезания, както у нас, така и в чужбина. Голяма част от днешните ръководители на ориентирането у нас са нейни ученици.

На поколенията е оставила и няколко наръчници в областта на ориентирането, между които най-значимо е ръководството „По тайните пътеки на пътните знаци”, което през 1977 г. е отпечатано в 5000 екземпляра. Освен това е оставила и няколко отделни разказа из планинарския ѝ живот, в това число и дневника ѝ „За живота в ЦАЛ”.
За огромния ѝ принос в развитието на алпинизма и ориентирането, Благовеста е награждавана многократно с всички възможни награди на ЦС на БТС – Медал „Алеко”, Заслужил деятел на БТС, Заслужил треньор по ориентиране. Най-значимо, обаче е отличието с което тя е удостоена от Държавния съвет на НРБ – Орден „Кирил и Методи”-  II степен.
Но най-ценното, което тя е оставила, са трите ѝ деца, четирите внучета и едно правнуче /поне до момента/.

Опит да събере многостранната ѝ дейност в областта на алпинизма, туризма и ориентирането, със съдействието на дъщеря ѝ Иглика, направи 
                                                                                                  доц. Сандю Бешев. 

Вижте поредицата „Ветераните на българския алпинизъм”.

Вижте всички материали на доц. Сандю Бешев тук.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.