Със своите 272 км, от които 241,3 на българска и 30,7 на гръцка територия, Арда заема едва 9-о място от големите български реки. Стане ли въпрос, обаче за красота и живописните ѝ завои /меандри/, Арда няма конкуренти у нас. А като прибавим към това и трите ѝ язовира – Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград, всеки би се съгласил, че река Арда може да предложи едно много интересно преживяване, между което ще бъде и това – там, където започва нейното начало.
Впрочем в заглавието си не съм много точен, тъй като изворите ѝ са точно 17. За да може обаче все пак да се обяви официално кой от тях трябва да се посочи като водещ, в началото на 50-те години на миналия век група специалисти – географи, топографи, геодезисти, журналисти и някои други специалисти, които имат отношение към проблема, провеждат няколкодневен семинар „на открито”. Така след детайлно изследване на всичките 17 извора и съобразявайки се най-вече с това, кой от тях е с най-голям дебит, специалистите категорично и единодушно приемат извора, който идва изпод коренете на голямо вековно буково дърво, намиращо се в горния край на обширната поляна „Ардабаши”. За да избегнем големите горещини в низините, а защо не и заради самите извори, ви предлагаме една интересна дестинация именно до извора „Ардабаши”.
Вижте още: 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само (част 2)
И така, да тръгваме. За начало приемаме като изходен пункт гр. Смолян, защото до там всеки спокойно може да се ориентира както в посоката, така и в километрите от където тръгва. Преминаваме през центъра на Смолян и, излизайки от него, там, където характерно пътно „колело” ни насочва към Пловдив или към Мадан, има и ясно очертаваща се табелка за Рудозем. Тръгваме по нея. От тук до крайния ни пункт махала Билянска, километрите са 35. Следете добре пътя, тъй като на десетина километра следва отбивка. Тръгнете ли по нея, пътят ще ви отведе до Рудозем, през с. Полковник Серафимово. Ние обаче продължаваме направо. Първата ни спирка е с. Чокмаково. Не го подминавайте, тъй като от центъра му се открива чудесна панорама далеч на юг.
До тук сте завършили стръмното изкачване с множество завои. После, след 15-ина километра следва само спускане. А след това остър завой вдясно за с. Смилян, раят на Смилянския боб /фасул/.
Вижте още: Природните феномени на България: Смолянските езера
Бързаме, защото до извора имаме още дълъг път. По същия повод подминаваме пещерата „Ухловица” и известното с много неща село Могилица. Навлизаме в красивото планинско селце Арда. Възхищаваме се на красивите родопски къщи и караме бавно тъй като, излизайки от селото, на 1,5 км или след табелката „край на селото“ трябва да отбием вляво. До махала Билянска по тесен и стръмен асфалтов път може да се достигне с всякакъв вид лек автомобил. В края на селото паркираме, тъй като напред и нагоре е само за високопроходими автомобили.
След километър следва първото и единствено разклонение. Ако сте с превозно средство, може да продължите направо още около километър и половина. В топлите летни дни пешеходната пътека е вляво и тя е маркирана много добре в синьо. Остават ни само около 3 км по добре оформена пътека срещу течението на реката и денивелация от 360 метра.
Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Смолян
Движим се само под сенчестата закрила на вековната гора. На няколко пъти преминаваме ту отляво, ту отдясно на реката, което не представлява никакъв проблем, тъй като тук Арда е само едно малко поточе.
Говорим си тихо, защото постоянният ромон на рекичката, която прескача от камък на камък, пълни душата.
След около 40 минути свиваме рязко вдясно. Пред нас е много стръмна пътека, обезопасена от дървени парапети. Не се притеснявайте, защото тя е само 30-40 метра. В горния ѝ край вече се събираме с пътя, по който бихме вървели при ползването на джип. Остават ни още по-малко от 20-25 минути. Пътеката тук е дълбоко вкопана от буйните дъждовни води и няма никакви странични отклонения. Следва малко, силно изгнило дървено мостче и … красивата поляна, осеяна с планински билки и много, много цветя. В горния ѝ край е и нашата цел – Главният извор на река Арда /1450 м/.
Вече не бързаме за никъде. Правим традиционните снимки и задължителното ритуално пиене от Извора, който по всяко време поддържа постоянна температура от 4 градуса. А както казва народната поговорка „От извора се пие на колене”.
Мястото е красиво и облагородено, тъй като често тук жителите на околните села организират редица празненства. Наблизо е и дървената хижичка, която при нужда би приютила 20-ина души. Тук има и възможности за подготовка и на някои вкусотии.
Непосредствено от извора пътеката продължава, но вече в зелен цвят и води до Ардин връх /1730 м/. За изкачването на този връх, който е на самата граница с Гърция, са необходими поне 3 часа.
Тук, според легендата, преди много години чести срещи са си устройвали Настрадин Ходжа и Хитър Петър, за да се надлъгват и разсмиват. Легендата разказва още, че при един много смешен виц магарето на Настрадин Ходжа не издържало на продължителния смях и починало. В потвърждение на горното е и гробът му с дървен кръст на който е изписано. „Тук почива магарето на Настрадин Ходжа”.
Обратният ни път до махала Билянска е за по-малко от час. Нататък вие решавате – пещера „Ухловица”, единственият запазен турски конак „Агушевите конаци”, най-голямата лъжица в България, заела своето място пред кметството на Могилица, или на порция боб в с. Смилян.
доц. Сандю Бешев
