Феноменът „Побитите камъни“, известен и като Каменната гора или Дикилиташ, се намира на около 20 км от Варна в единствената в Източна Европа естествено формирана пустиня. Простира се на огромна площ от 7 кв. км от двете страни на главния път Варна – София, между селата Страшимирово и Слънчево, и девненския квартал Повеляново.
Каменните колони се извисяват над земята на височина до 6 м, като някои са кухи, а други – плътни цилиндри, има такива с форма на пресечени конуси, и различни други по форма и големина скални блокове. Наблюдават се и множество каменни късове, разпилени по цялата територия.
Комплексът е рай за човешкото въображение. Каменните късове и колони наподобяват скулптури с впечатляващи форми на животни, хора, чудовища или митични създания. Част от тези природни ансамбли носят имената: „Каменните стражи”, „Каменната гора”, „Камилата”, „Трона”.
Вижте още: Природните феномени на България: Каменната сватба
Най-популярният и атрактивен сред тях е „Дикилиташка група”. Този комплекс е съставен от над 300 различни по големина колони, които се разпростират в ивица с дължина 850 м и ширина до 120 м. Към него принадлежи и малко петно по на юг, състоящо се от около 50 структури. Някои колони са счупени на две или повече части, други лежат на земята, като изтръгнати, а трети образуват интересни композиции.
„Побитите камъни” за пръв път са документирани през 1828 г. Руският учен Виктор Тепляков, по време на руско-турската война, прави обход с малка военна част в околностите на Варна и Шумен. Впоследствие издава книга (1833 г.) с писмата до неговия брат „Письма из Болгарии“, в която е поместена литография на Побитите камъни. След това описанието му на природния феномен е публикувано като приложение към „Одески вестник“, но попада и на страниците на други европейски издания.
Вижте още: Природните феномени на България: Караджов камък
Побитите камъни са обект на изучаване от англичанина Уилям Хамилтън, през 1854 г. През 1855 г. друг негов сънародник, геологът Сират ги изследва и прави първата гравюра. Малко по-късно геолозите Георги Златарски и Франц Тоула, както и проф. Бакалов, също правят проучвания. Сред имената, които са писали научни разработки за Побитите камъни, са и братя Шкорпил и проф. В. Радев.
През 1937 г. държавата обявява Побитите камъни за природна забележителност. Те са всъщност първата официално обявена и защитена територия в България.
Установено е, че образуванията са на повече от 50 милиона години. Предположенията за техния произход са няколко.
- Най-новата теория е за формирането им около природни газови извори, на дъното на древно море, където след това от неорганичните отлагания по него, оттеглящата се вода е формирала причудливите камъни.
- Има мнения, че те са карстово явление, при което дейно участие е взел вятърът.
- Някои геолози считат, че Побитите камъни са следствие от ерозионна дейност върху скалите в района. Проф. Петър Бакалов, основоположник на палеонтологията у нас, изказва хипотезата, че дъждът и вятърът дооформят колоните, които са дело преди това на морето.
- Според проф. Васил Радев, каменните стълбове са коралови образувания. Грузинският геолог Лео Давиташвили и Красимира Захариева от СУ “Св. Климент Охридски” считат, че камъните са образувани около гигантски водорасли или дървета, а кухината остава след изгниването на растението.
- Теорията на геолозите Петър Гочев и Стефан Бончев е, че на това място преди 50 млн. години е имало море, което после се е отдръпнало и са останали камъните.
Битуват и предположения, че те са дело на човека или на извънземните.
Сред пясъците на местността “Побитите камъни” са открити кремъчни артефакти от времето на Средния палеолит (преди близо 100 000 години). От сътрудника на варненския музей, Ара Маргос, са открити и описани, в продължение на 25 години, над 12 000 мезолитни сечива и отцепи. Това е и най-голямата колекция от мезолитни находки в Югоизточна Европа.
