Роден е на 14 април 1930 г. в София. Има средно техническо образование. На 19-годишна възраст завършва първия републикански курс за начинаещи алпинисти, който се провежда през 1949 г. на скалите край град Враца. Ръководители на курса са двама от най-добрите ни катерачи Александър Белковски и Константин Дюлгеров. И двамата се оказват не само добри катерачи, но и добри педагози, тъй като успяват да завладеят духа на почти всичките 40 курсисти.
Няколко месеца по късно Петър Москов влиза в казармата и там се включва много активно в работата на алпинистите, където под ръководството на Енчо Петков и в партньорство с Тодор Игнатиев, Валентин Филипченко и Йордан Мачирски и още няколко души продължава много активно да катери, като осъществява редица изкачвания главно в Пирин.
Малко след като е завършил с отличие курса по алпинизъм, проведен във Враца, Петър Москов взема много активно участие в едно много важно и отговорно, за времето си, мероприятие. Когато на 2 юли 1949 г. умира Георги Димитров, ръководството на ЦКА /Централен комитет по алпинизъм/ взема решение да изпрати по двама души до първенците на четирите най-високи планини у нас – Мусала, Вихрен, Юмрук чал и Черни връх. Задачата им там, с намиращите се, по това време туристи, е да проведат спонтанни митинги и издигнат черното траурно знаме. Петър Москов и Крум Попов са определени да заминат за Мусала, като там Москов говори за живота и дейността на българския министър председател Георги Димитров.
Години по-късно, като член на клуба на армейските алпинисти, Петър Москов става един от най-важните участници в трагичното изкачване на Северната стена на вр. Вихрен на 5 август 1954 г. когато загиват трима от четиримата катерещи алпинисти – Тодор Игнатиев, Валентин Филипченко и Аспарух Атанасов. Останал единствен жив свидетел на това трагично изкачване, Петър Москов дълги години е обвиняван от Ганчо Игнатиев, за смъртта на сина си Тодор Игнатиев /Тотко/. Това за известно време го откъсва от алпийска дейност. Напуска клуба на ЦСКА, като за известно време, дори се отдръпва от активна алпийска дейност. Кръвта, обаче вода не става и през 1961 г. той много активно се включва живота на Студентския алпийски клуб „Академик”, където членува до 1965 г.
Вижте още: 5 август 1954 г. – тъжен ден за българските армейски алпинисти
Превъзмогнал трагичната случка и най-вече несправедливите обвинения към него, в студентския клуб Петър Москов развива много активна дейност, като често изпълнява и треньорски задължения. Под името на този клуб той осъществява много изкачвания на категоризираните, по това време, алпийски обекти. Активно участва и в провежданите клубни, градски и национални зимни траверси, вкючително и в Гигантските зимни траверси Рила-Пирин, както по това време се наричаха. През това време той покрива нормите за престижното спортно звание майстор на спорта по алпинизъм, с което е удостоен на 31 август 1964 г.
Успоредно с алпинизма той взема активно участие в работата и на ПКСС, където членува още от 1949 г. .
Най-впечатляващото му постижение в клуба на „Академик” и въобще в цялостната му дейност в алпинизма е участието му в двустранната среща на софийските студенти с колегите им от Швейцария. По време на Републиканския алпийски сбор, проведен на Партизанска поляна /днес, а преди това Кирилова поляна/. Тогава нашите студенти-алпинисти се сприятеляват с колегите си от Женева, като това приятелство довежда да взаимна размяна на по 5 алпинисти. Така в края на юли и началото на август 1965 г. петима наши студенти гостуват в Швейцария. ин технически ръководител. Да, по това време имаше такава длъжност, която отговаряше пряко за изпълнение на спортно-техическата дейност. В групата са включени още трима студенти – Иван Василев, Драголюб Костов и Михаил Гайдаров. Длъжността общ ръководител бе поверена на Борис Маринов.
На Швейцарска територия нашите алпинисти осъществяват няколко интересни изкачвания. Петър Москов, Иван Василев, Драголюб Костов и Михаил Гайдаров се изкачват на вр. Егюѝй дю Мидѝ /3842 м/ по трудния и интересен маршрут Контамин. В края на своето гостуване нашите алпинисти правят и първото българско изкачване на един от най-красивите и популярни върхове, не само в Алпите, но и в света – вр. Матерхорн /4471 м/. На 7 август 1965 г. по ръба Хьорнли до върха достигат ръководителят на групата Борис Маринов и българката от руски корен Наталия Мащерска, която по същото време се намира в Швейцария. Двамата правят това заедно с швейцарските алпинисти Габ и Шмил. На същата дата Петър Москов повежда Иван Василев, Драголюб Костов и Михаил Гайдаров по малко по-сложен маршрут – ръбът Цмут, като и с тях участие в изкачването става със съпровод от швейцарски алпинист. Така на 7 август 1965 г. петимата стават първите българи, стъпили на този толкова популярен връх.
Вижте още: Александър Белковски – учителят
След 1966 г. Петър Москов напуска студентския клуб, за да се отдаде изцяло на планинското спасяване. Както в алпинизма, така и в спасителната дейност Петър Москов е все още само като любител, който изпълнява това успоредно с пряката си дейност като поддръжник на счетоводните машини към електронното снабдяване.
Истинските си възможности Петър Москов, обаче реализира в сферата на планинското спасяване. Както още в началото споменах, той става член на ПСС, веднага след като е завършил курса за начинаещи алпинисти във Враца през 1949 г.
В спасителната служба бавно и методично Москов преминава през всичките етапи на обучение. За него обаче самото завършване на даден курс не спира с положения изпит. Той продължава да търси и винаги намира нещо свое, което може да внесе към това, което му е показано и предадено по време на курсовете.
Интересува се не само от това, което се прави в момента на наша почва, а търси и намира богата информация за работата на спасителните служби в Западна Европа. И това, което е още по-важно, той търси начини и средства да приложи всичко научено в нашите условия, като винаги внася и нещо чисто негово. Чете много. Събира богата информация и замисля как натрупаните негови знания и опит да станат достояние до всички, които са се посветили на високопатриотичното дело и не само на тях.
Така се ражда идеята за издаване на книга-ръководство „Техника на планинското спасяване”. Книгата е отпечатана през 1976 г. и веднага става настолно четиво не само за планинските спасители, но и за всички, които са се отдали на планинарството като хоби и професия.
Вижте още: Инцидентът на Витоша от 1923 г., след който се заговаря за създаване на спасителна команда
Огромната работа, която Петър Москов прави, не остава незабелязана от ръководството на БЧК и ПСС и през 1974 г. му предлага постоянна платена длъжност в централата на ПСС – Главен инструктор по планинско спасяване. Длъжност, която напълно покрива това, на което той в продължение на години е правил, само като доброволен сътрудник. Длъжност, която му дава широко поле за работата, която той толкова много обича. Тук възможностите му са неограничени и той започва мащабна модернизация на българското планинско спасяване.
Проследих внимателно дейността на Петър Москов, както преди, когато е бил само доброволен сътрудник, така и като щатен служител. Записах си проведените курсове, както за начално планинско спасяване, опреснителните курсове на действащите спасители, курсовете за инструктори по планинско спасяване, така и някои новости като спасяване при трудни планински условия, хеликоптерни спасявания и още някои други. Списъкът ми стана доста дълъг, че поместването му тук би заело няколко страници. Към това бих прибавил и контактите, които Петър Москов бе установил и редовно поддържа с най-добрите спасителни служби в Австрия, Германия, Полша и Чехословакия.
Приживе той бе наричан „Учителят”. Една титла, която не се присъжда по повод на някоя кръгла годишнина, а титла, излязла спонтанно от хората, с които си работил, от тези, които си научил на нещо ново и с които си изпил много чаши планински чай и изпял много песни.
Вижте още: Планинското спасяване
Още преди последните екземпляри на книгата „Техника на планинското спасяване” да са изчерпани, Петър Москов разбира, че в книгата той не е успял да включи редица важни неща, които е знаел и при първата редакция или научил в процеса на работата и затова започва подготовката на второ, преработено и допълнено издание. За съжаление това той не успя да направи, защото на 7.12.1985 г. при сърдечната му операция, организмът му не издържа и той се пренася в отвъдното. В негова памет екип от негови приятели, съмишленици обаче събира, подрежда и редактира подготвеното от него Второ издание „Техника и тактика на планинското спасяване”, /в зелена корица/.
Изкушавам се да завърша разказа си за Петър Москов с думите на инж. Пенчо Бабукчиев, който през 1990-1991 г. е председател на ПСС, а от 1991 до 2009 г. е началник на ПСС и като такъв и най-вече като близък негов приятел го познава много добре:
„На 7 декември 1985 г. след продължително сърдечно боледуване, на 55 години, почина Петър Атанасов Москов – УЧИТЕЛЯТ. Спасителната служба се раздели с един от най-деятелните радетели на съвременното техническо развитие на ПСС, основоположник на модерните тенденции в учебната и аварийно-спасителна работа на организацията.”
Поклон пред паметта му!
