Карлуковски карстов район се намира в Предбалкана, от двете страни на река Искър, в района на село Карлуково, община Луковит. В повърхностния карст има много въртопи и пропасти. В Карлуковския карстов район има 292 документирани пещери и пропасти, днес ви разказваме за 8 от тях.
1. Пещера Проходна
Проходна, известна още като „Божиите очи“, е една от най-известните и леснодостъпни пещери у нас. Намира се на 2 км от с. Карлуково и на 112 км от София. Разположена е на 250 м н.в. Има 2 входа – голям и малък. От малкия вход с височина около 35 м тръгва пътека, която преминава през цялата пещера и излиза през големия вход (най-големия пещерен свод в България – 45 м). Дълга е 262 метра.
Проходна представлява пещерен коридор – грандиозен скален мост, ориентиран от изток към запад. Образувал се е в края на кредния период преди 66 – 68 млн. години. Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата.
Проходна пещера е естествено осветена от огромните входове и от естествените отвори в тавана – „окна“. Именно „окната“ правят пещерата уникална. Разположени едно до друго, с еднаква бадемовидна форма, те удивително приличат на две огромни очи, които сякаш наблюдават посетителите. Неслучайно местното население ги нарича „Очите на Господ“, а понякога и „Очите на Дявола“.
Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г. В нея са снимани няколко български и чуждестранни филми. Един от тях е „Време разделно“ (1987 г).
На арката на големия вход се провеждат бънджи скокове. Пещера Проходна е и популярен обект за катерачи. Маршрутите са спортни, разделени в няколко сектора. Категорията им варира, но като цяло са считани за едни от най-трудните в България.
Точно над нея минава пътят, който свързва Карлуково с гара Карлуково, Националния пещерен дом, пътната инфраструктура на първия български геопарк „Искър – Панега“ и град Луковит. Съществува изцяло ремонтиран път в посока Карлуково, започващ от село Румянцево, както и от съседните села Петревене и Беленци.
До Проходна може да се достигне и от Националния пещерен дом „Петър Трантеев“. Пътечка, започваща оттам, води до големия вход на пещерата. До Пещерния дом се стига по отбивка на пътя Луковит – Карлуково. Пещерният дом и пещера Проходна са част от 100-те национални туристически обекта.
Пещерата е достъпна за туристи през цялата година, без необходимост от водач. Желателно е през студените месеци да се минава внимателно, заради опасност от подхлъзване, а също и заради образуващите се по тавана и около окната големи ледени висулки.
Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера
2. Аверковица
Аверковица (наричана още Айверковица) е пещера в Западна България, на десния бряг на река Искър, близо до село Карлуково.
Пещерата има карстов произход. Тя е сравнително малка – дължина 100 м, проходна, с наклон до 45%. Денивелацията ѝ е 13 м (-3 м, 10 м). Картирана е през 1990 г. от Мартин Трантеев и Атанас Спасов. Няма фауна, с изключение на отделни троглоксени. Входът ѝ е двоен и се намира над пещерата Зиданка.
Обитавана е била от хора през енеолита. През 1925 г. са правени археологически разкопки. Във вътрешността са открити следи от халколитна керамика. Забележителност на пещерата е издълбаната на пода скална птица, висока около 20 см.
Наречена е на живелия в нея през първата половина на ХІХ век монах Аверкий от Карлуковския манастир – първият учител в килийното училище на с. Карлуково. В съвременни времена иманяри са търсили „фабриката за злато“ на монаха и са разхвърляли археологически материали по скалите до река Искър.
Пещерата е със свободен достъп.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 1)
3. Зиданка
Пещерата се намира в Каменополско-Карлуковски карстов район, тя е едноетажна, разклонена, проходна. Нарича се още „Троевратица“. Намира се на 190 м н.в. Дълга е 340 метра. Достъпът до нея е свободен.
Пещерата носи името си Зиданка, заради напуканите хоризонтално и вертикално от мразовото изветряне стени, които сякаш са зидани от отделни камъни.
През 1906 – 1907 г. проф. Рафаил Попов прави там археологически разкопки. Пещерата е изследвана и картирана многократно. Първото картиране е от Петър Трантеев (1962 г.)
Определени са 5 вида обитаващи я животни, троглофили и троглобионти.
4. Темната дупка
Темната дупка е пропастна пещера в близост до пещера Проходна. Намира се 1,4 км северно от с. Карлуково, в местността Пладнището, на 1 км югоизточно от гара Карлуково и на 40 м югоизточно от горния вход на пещерата Проходна, в основата на малък скален венец.
Тя е със статус на природна забележителност от 1962 г., в категория с научно и културно значение. Достъпът до нея е охраняван. Общата дължина на Темната дупка е 215 м, а денивелацията (- , +) 44 м (-38 м, 6 м).
Пещерата е била обект на палеонтологични разкопки още през 1886 г от проф. Г. Златарски. В периода 1924-1926г, са провеждани археологически разкопки от Р. Попов, когато там за първи път в България и на Балканския полуостров биват открити находки от късния палеолит (ориняшка култура). В периода 1984-1994 г. групата за палеолитни проучвания на АИМ при БАН провежда международни комплексни разкопки и проучвания. Обработеният материал от открити крeмъчни оръдия на труда е датиран от преди 67 000 + 11 000 г. преди Христа, от времето на средния палеолит.
Картирана е през 1923 г. от Ненко Радев и прекартирана 1935-1936 г. от членовете на Българското пещерно дружество Н. Загоров, Н. Атанасов, Ненко Радев и инж. Радуш Радушев. Повторно пещерата е проучвана и картирана по време на научно-изследователската бригада „Т. Павлов“ през 1948 г.
Вижте още: 10 пещери в България: магията на подземния свят (част 2)
5. Свирчовица
Тази пещера е разположена край село Карлуково. Нейното име произхожда от дървото „свирчовина“ (бъз), което расте и сега на входа ѝ.
„Свирчовица“ е достъпна за посещение, но САМО от обучени пещерняци, разполагащи със специална екипировка.
Пещерата е средна по големина, двуетажна, разнопосочна, с постоянно наличие на влага. Дължината ѝ достига 281.5 м, а дълбочината 39 м. Входът ѝ е наклонен, с диаметър 14 м и се намира в платовидната местност „Барабан“ с надморска височина 127 м. Образувана е по разлом в горния пласт на варовиците от мастрихта.
Началото на „Свирчовица“ започва с дълбочина 28 м от равен под на камбановидна пропаст.
Значително богат на образувания е втория етаж, по който ясно се виждат нива от пълноводие на потока, измивал някогашните образувания и ги преобразявал в красиви извивки.
Пещерата е дом на 22 вида организми, между които два троглобионта (същества, адаптирани към живот без светлина).
На малкото пещерно пространство са се образували хиляди образувания: странични повлеци, висулки, тънки и дебели колони, синтрови преградки и др.
Горният етаж е сформиран от две галерии: източната – къса и западната, която продължава до друга с плътни завески и кристали. Горният етаж е напречен на долният. Има предположения, че поройните води, навлизащи в пещерата изтичат по някой отвор в системата на „Банковица“.
6. Мурговица – Кучешката пропаст
Наричана e още Кучешката дупка. Намира се до Карлуково, в Каменополско-Карлуковски карстов район. Дълбока е 33 метра. Всъщност не е пещера, а 23-метрова пропаст с напречен блок на входа.
Ако чуете от дъното ѝ кучешки лай, не се радвайте. Това е „срамът на кaрлуковчани“, които от години хвърлят пакостливи кучета вътре, които падат върху огромно количество полурaзложени трупове на живoтни (и това също е противозаконно!). Някои от тях остават живи.
По данни на Българска федерация по спелеология от огромната купчина, обрaзувана от кости и трупове, може да се слезе до дънoто на пропастта (27 м), в единствената мръсна, зловонна зала, развъдник на зараза. Там няма нито подземна река, нито слепи кучета, както се твърди на места в интернет (за това са нужни стотици хиляди години), няма и никакви езера, а само една по-голяма локва с размери 2х2 м, в която живеят ларви на месни мухи.
Ако все пак, незнайно защо, решите да се спуснете в нея, ще ви е необходим алпийски инвентар и въже.
Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково
7. Ба̀нковицa!
Пещера Ба̀нкoвица е защитен обект, Натура 2000. Тя е пропaстна пoнорна пещера, до с. Карлуково, община Луковит. Част е от природната забележителност „Кaрлуковски карстов комплекс“ (включващ пещерите Темната дупка, Проходна, Свирчoвица и Хайдушката пещера). Намира на 1,5 км североизточно от с. Карлуково в местност “Пладнището“ и на 500 м източно от пещера „Проходна“ и пътя за Луковит, и на 300 м северно от пещера „Свирчовицa“.
Разположена е на 230 м н.в. Нейната дължина е 3746 м, дълбока е 83 м.
Влизане в Банковица се разрешава само с цел провеждане на мониторинг, научни изследвания и организирани спелеоложки проучвания. Необходим е алпийски инвентар.
8. Хайдушката пещера
Тя се намира на 450 м н.в., дълга е 134 м, дълбока е 16 метра. Хайдушката пещера е хоризонтална, двуетажна, неразклонена, с наклон 45%, с денивелация -10 м. Тя е със статут на природна забележителност с научно и културно значение. Достъпът е охраняван.
Намира се на 1 км в посока север-северозапад от гара Карлуково, на левия бряг на р. Искър. Образувана е в горнокредни варовици с мaстрихтска възраст. Входът към нея е кръгъл, приблизително 1,5х1,5 м.
Първото ѝ проучване и археологически разкопки са проведени през 1920 г. от Рафаил Попов и В. Миков, когато е установена енеoлитна керамика. Картирана е от Ненко Радев през 1923 г.
Вижте още: За бъдещето на Национален пещерен дом
