Природните богатства и забележителности на България често са повод за гордост. Страната ни е благословена с красиви зелени планини, с бистри езера и богато разнообразие от представители на животинския свят. Имаме море, за което също можем да сме благодарни. Равновесието в околната среда обаче е крехко и силно се влияе както от природните фактори, така и от човешката дейност. Ето защо, за да бъдат съхранени за поколенията всички тези ресурси, е важно да се полагат грижи за тяхната защита и опазване.
В страната ни със Закона за защитените територии (ЗЗТ) са уредени 6 категории на защитени територии. Те заемат 5.8% от територията на България и се различават по предназначение и по режим на опазване, и начин на ползване.
Видовете защитени територии са следните:
- Резерват
- Поддържан резерват
- Национален парк
- Природен парк
- Природна забележителност
- Защитена местност
Природни паркове в България
В България са обявени 11 природни парка с обща площ 256 441,4 хектара, които представляват 2,31% от територията на страната.
У нас природните паркове попадат в категория V – защитен ландшафт/акватория. Според българското законодателство най-съществената разлика между природен парк и национален парк се състои в това, че цялата територия на националния парк е държавна собственост и в него не са включени селища. В природния парк не е задължително собствеността да е държавна, тя може да бъде и общинска, частна, църковна. Включването на селища към територията на природния парк е позволено.
Природните паркове в България са: „Беласица”, „Българка”, „Врачански Балкан”, „Витоша”, „Златни пясъци”, „Рилски манастир”, „Персина”, „Русенски Лом”, „Сини камъни”, „Странджа” и „Шуменско плато”.
Както националните, така и природните паркове поощряват развитието на устойчив и природосъобразен туризъм, образователните дейности и традиционния поминък на местното население.
Природен парк „Витоша“
„Витоша” е първият парк в България и на Балканския полуостров, обявен е през 1934 г. Паркът е с площ 27 079 ха и опазва ценни растителни и животински видове, като: смърчови гори, тис, блатна растителност, благороден елен, сърна, мечка, диво прасе, сокерица, боров синигер, ушата чучулига и др.
Там цъфтят планински крем, планински божур, пролетен горицвет, петров кръст, райхенбахова перуника и други.
На територията на парка са разположени два резервата:
- биосферен резерват „Бистришко бранище” и
- резерват „Торфено бранище”.
В пределите му се намира и природната забележителност „Духлата” – втората по дължина пещера в България. Десет от върховете в планината Витоша са с надморска височина над 2000 м, като най-високият сред тях е Черни връх (2290 м). Той се издига в централната част на планината.
Сред природните забележителности в парка са: Алекови водопади, Боснешки карстов район, Боянски водопад, Боянско езеро, пещера Духлата, карстов извор Живата вода.
Природен парк „Беласица“
Природният парк „Беласица” e разположен в едноименната планина, в югозападната част на България, на границата с Гърция и Македония. Обхваща по-голямата част от българския дял на планината Беласица. Общата му площ е 11 732,4 хектара.
Обявяването на тази защитена територия през 2007 г. е с цел опазване на ценни защитени и ендемични растителни и животински видове, като костова тлъстига, беласишки лопен, стоянова теменуга, орфеево коприварче, спрунерова камбанка, малък маслинов присмехулник, балканска чучулига, пъстрогуша завирушка и др.
Най-високата точка в парка е връх Радомир (2029 м). В границите му се намира резерват „Конгура”. В подножието на Б
Вижте още: (Пре)Разказите на хижаря от хижа „Конгур“
Природен парк „Българка“
Природният парк „Българка” е разположен по северните склонове на Стара планина и заема територии в централния и източния дял на планината, над Шипченския и Тревненския дял. Паркът обхваща част от територията на общините Габрово и Трявна.
Създаден е с цел да бъдат опазвани растителни и животински видове, като бук, дъб, бял и черен бор, кафява мечка, вълк, благороден елен и др.
В природен парк „Българка” се намират защитените местности Столища, Студен кладенец, Мъхченица-Йововци, Соколски манастир. На негова територия са и природните забележителности „Виканата скала”, „Мъхнатите скали”, „Естествено тисово находище” и вековното дърво „Големият бук“.
На територията на парка се намират Архитектурноетнографски комплекс „Етъра” и Соколски манастир, които предоставят възможности за културен туризъм.
Вижте още: От Ком до Емине по билото на Стара планина
Природен парк „Врачански балкан“
Природен парк „Врачански Балкан” обхваща обширна територия в Северозападна България и почти цялата Врачанска планина разположена между Предбалкана и основната старопланинска верига, както и територията на няколко села и на град Враца, от който получава името си. Площта на парка обхваща 30 130 хектара в землищата на Враца, Монтана, Криводол, Вършец и Своге.
В природен парк „Врачански Балкан” се опазват растителни и животински видове, някои от които: дълголистната урока, люспестото изтравниче, дъб, бук, черен щъркел, сърна, скален орел, дива котка и др.
В границите на парка се намират около 500 пещери и пропасти, сред тях едни от най-посещаваните забележителности в страната – пещерите Леденика и Темната дупка, проходът Вратцата, Лакатнишките и Черепишките скали в Искърското дефиле, Ритлите, връх Околчица, Божи мост и др. На негова територия се намират 3 манастира – „Св. Иван Пусти”, Черепишкият, и Осеновлашкият („Седемте престола”).
Паркът е обявен обявен през 1989 г. , а от месец март 1997 г. е защитен обект с международно значение.
Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера
Природен парк „Златни пясъци“
„Златни пясъци” е най-малкият природен парк в България. Той е разположен на 17 км северно от Варна и заема площ 13,207 квадратни километра. Паркът е създаден на 3 февруари 1943 г. под името Народен парк „Златни пясъци“. Средната надморска височина е 110 м. Общата му дължина е 9,2 км, а средната му ширина е 1,2 км.
Основната цел на природен парк „Златни пясъци“ е запазване и защита на ценни растителни и животински видове като келяв габър, цер, мъждрян, люляк, благун, храстовиден смин, сирийска чесновница, златка, пор, жаба дървесница и др.
Природният парк обгражда курортен комплекс „Златни пясъци“. За туристите и любителите на природата са разработени пет туристически и пет специализирани маршрута, които представят биологичното и ландшафтното му разнообразие.
В югозападната част на парка се намира най-известният за района туристически обект – скалният Аладжа манастир. В парка са открити и останки от средновековни крепости и базилика.
Природен парк „Персина”
Природният парк „Персина” е разположен по поречието на река Дунав. Неговата площ е 21 762,2 хектара (217 км²) по цялата дължина на Свищовско-Беленската низина, включително част от ограждащия стръмен дунавски бряг при Никопол и Свищов.
Паркът е обявен през 2000 г. с цел съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони и опазване на видове, като водна лейка, блатно кокиче, дяволски орех, малък корморан, нощна чапла, морски орел и други.
В границите на парк „Персина“ влизат всички български дунавски острови в тази част на река Дунав: Персин, Голяма Бързина, Щуреца, Милка, Магареца, Китка, Предела, Градина, Средняк, Лакът и Палец.
На територията му има 6 защитени територии: резерват „Персински блата”, резерват „Китка” на о. Китка, резерват „Милка”, намиращ се на о. Милка, природна забележителност „Персин – изток”, защитена местност „Каикуша” и природна забележителност в местността Плавала.
Природен парк „Рилски манастир“
Природният парк „Рилски манастир” е сред най-големите природни паркове в България с площ 25 253,2 хектара. Той се намира в община Рила и обхваща средно- и високопланинските части на западния дял на Рила (750 – 2713 м надморска височина). Включва гори, планински ливади и алпийски местности. Паркът заема второ място по посещаемост, след „Витоша“.
На територията му се намират резерватът „Риломанастирска гора“ с площ 3665 хектара, както и един от най-значимияте паметници на българската култура и духовност – Рилският манастир, обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура. В границите на парка се намират и 28 езера и множество ботанически и еко-пътеки. Най-високата точка в природния парк е връх Рилец с височина 2713 метра.
Основна цел на Природен парк „Рилски манастир“ е опазването и поддържането на разнообразни растителни и животински видове: като рилски дъб, рилска иглика, водно лютиче, лещарка, снежна полевка, скалолазка и др.
Вижте още: Дестинация: Седемте рилски езера
Природен парк „Сините камъни“
Природният парк „Сините камъни” се намира в Стара планина, в непосредствена близост до град Сливен. Разположен е в Източна Стара планина и разделящите се от нея Стидовска и Гребенец планини. Ограничава се от прохода Вратник, пролома на Луда Камчия; Маришки и Аврамовски проходи; Асеновска река; Областния център – гр. Сливен. Обхваща площ 11380,1 ха.
Паркът е обявен през 1980 г. и разширен през 2002 г. с цел запазване съобществата от мизийски бук, опазване на редките, застрашени и изчезващи видове от флората и фауната, както и техните местообитания.
В парка се опазват ценни видове, като урумово лале, горска съсънка, нежен лопен, смок мишкар, пъстър пор, вълк, кръстат орел, скален орел, бухал, малък лешояд и др.
В границите на парка се намира резерват – „Кутелка” и 6 природни забележителности, най-известна от които е „Халката”. Най-високата точка в парка е връх Българка – 1181 м н.в.
Вижте още: По следите на царския орел
Природен парк „Русенски лом“
Природният парк „Русенски Лом” е разположен на 20 км южно от град Русе и носи името на река Русенски Лом – последния десен приток на река Дунав. Паркът е обявен през 1970 г. и опазва разнообразни видове като кчервен дъб, келяв габър, различни видове орхидеи и перуники, прилеп подковонос, вълк, благороден елен, скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, червен ангъч и др.
Причина за разнообразието на флората и фауната в парка е основно специфичният климат на района. През зимата са характерни сравнително ниски температури, пролетта настъпва по-късно, отколкото в други райони. Годишните температурни амплитуди пък са по-високи, отколкото на други места на такава географска ширина.
В парка има няколко обособени екопътеки. Най-голямата забележителност са Ивановските скални църкви, които са включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
В границите на парк „Русенски лом“ се намира и единственият действащ скален манастир в България – Басарбовският.
Вижте още: Дестинация: Русенски Лом
Природен парк „Странджа“
Природният парк „Странджа” се простира върху площ от 1161 кв. км. и обхваща централна Странджа. Разположен е в югоизточната част на страната, като на юг границата му съвпада с политическата граница България – Турция, а на изток е с излаз към Черно море.
Обявен е през 1995 г., за да опазва уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и в подкрепа съхраняването на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. През 1933 г. тук е обявен първият резерват в България – Силкосия.
Сред забележителностите в парка са пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка – край село Бяла вода, пещера Махарата – край село Кости и мраморните куполни гробници в местностите „Пропада“ и „Мишкова нива“.
В парка се среща разнообразие от 54 вида бозайници и 261 вида птици. Той опазва и най-големия съхранен широколистен горски комплекс на Европа – гори, типични за края на Терциера; ценни видове като странджанска зеленика, странджанско бясно дърво, кавказка боровинка, речно попче, широкоглаво попче, южен белогръб кълвач, ливаден дърдавец и др. През крайбрежните зони на парк „Странджа” минава миграционният път на птиците – Via Pontica.
На територията на парка има пет резервата, 14 защитени местности и 8 природни забележителности. Освен с разнообразието от защитени растителни и животински видове, планината Странджа е известна и с нестинарските танци – стар ритуал с езически корени, при който се танцува върху жарава.
Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Странджа
Природен парк „Шуменско плато“
Природният парк „Шуменско плато” се намира в близост до град Шумен, простирайки се на територията на две държавни лесничейства – Шумен и Велики Преслав. Той е обявен през 1998 г. Най-високата точка в парка е на 502 м н.в. Средната надморска височина е 350 м.
Паркът е обявен с цел съхраняване на ценните растителни и животински видове, като обикновен габър, клен, цер, черен и бял бор, 14 вида орхидеи, благороден елен, сърна, дива свиня, лисица, голям ястреб, малък креслив орел и други.
Склоновете в парка са стръмни, като на места горната част завършва с живописни скални венци. В релефа на природени парк „Шуменско плато” се открояват три основни части – местността „Илчов баир“, обширен скат – местността „Кьошковете“ и ридово възвишение в източната част.
Природните стихии са формирали причудливи форми на повърхността и под нея, като в района на парка има около 60 пещери, най-голяма от които е Бисерна – двуетажна, с дължина около 2,6 км. През периода на Средновековието част от пещерите са превърнати в скални килии, църкви и манастири.
В границите на парка се намират още паметникът „Създатели на българската държава” и останките от Шуменската крепост.
Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Шумен
За природните паркове се прилага относително либерален режим по отношение използването на природните ресурси, стига то да не нарушава биологичното и ландшафтно разнообразие.
Съгласно закона за защитените територии, в природните паркове е забранено:
1. провеждане на гола сеч във всички гори, без тополовите и нискостеблените; сливане на голи, невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара, в нискостеблените гори, с изключение на акациевите;
2. внасянето на неприсъщи за района растителни и животински видове;
3. паша на кози, освен на определени за това места;
4. бивакуване и палене на огън, извън определените места;
5. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
6. събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
7. замърсяване на водите и терените с отпадъци: битови, промишлени и други;
8. добив на полезни изкопаеми по открит способ;
9. добив и първична преработка на метални полезни изкопаеми, чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и цианиди;
10. добив на ресурси от морето, чрез драгиране и тралиране;
11. дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти;
12. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и с плана за управление.
