От две години хижа “Бонсови поляни” в Люлин планина има нов стопанин – Иван Попов, съосновател на 360mag и хижар с боен опит от хижа “Ловна”. С упоритостта на парен двигател не спира да превръща това място в още една от любимите дестинации на столичните планинари. Посетихме го, за да видим какви ги е свършил и на сладка раздумка в механата се запознахме с историята на неговото ново хижарско приключение…
Зараждането на хижарската страст
От 3-годишен баба и дядо ме водеха всеки уикенд на вилата ни в Стара планина, над село Реброво, докъдето се стигаше с влак, и след това пеша, по около 4 километра сериозен баир. Прекарвах си чудесно всеки път, когато отидех там. Години по-късно, когато вече бях самостоятелен индивид, тази вила се превърна в моята първа хижа. Уикенд традицията продължи, но с приятели и приятели, и на техните приятели. Наричахме вилата “Базовият ни лагер”, защото тя беше отправна точка за преходи пеша и с колела, но също така беше и мястото, където вечер заформяхме доста щури купони.
Първият етаж беше нашата туристическата столова с печка на дърва и голяма маса с пейки и дивани. Вторият етаж беше туристическата спалня с 10 легла, на които сме се събирали и над 30 човека. До самата вила има огромна поляна, която беше палатковият лагер. С вода се снабдявахме от кладенец, които дядо ми и баща ми бяха изкопали. Ток нямаше доста често, но забава, добро настроение и усмивки винаги!
В тази обстановка се научих да посрещам групи от хора и да се грижа за тях. Научих се да готвя боб, коприва, киселец. Запознах се и с полезните билки, от които правя чай, както и подправките за кулинарните ми творения.
Любовта ми към планината бе родена.
Оттук насетне с приятелите ми използвахме всеки свободен момент, за да обикаляме родните планини, пещери, заслони и хижи…
Вижте още: Иван Попов от хижа „Ловна“ и бар „Ботаник“: Да се предизвикваш, означава да живееш
Предизвикателството “Бонсови поляни”
С екипа ми поехме Хижа “Боносви поляни” преди две години, като се наложи да хвърлим много труд, за да придобие настоящия си вид.
Заварихме хижата в неугледен и занемарен външен вид, частично ремонтирана, но с подръчни средства и некачествени недълготрайни материали. За щастие покривът не течеше, но пък всички улуци преливаха. Отделно външните стълби бяха разрушени, ел. инсталацията беше стара и проблематична, снабдяването с вода не беше решено добре, септичната яма беше избушена, отзад имаше опасна разрушена постройка, а всички помещения, извън конструктивните проблеми, бяха в тотален хаос…
Кухнята не беше в добро хигиенно и организационно състояние… Пълна с мишки, нямаше рафтове, закачалки, шкафове, освен един доста хубав и удобен, но той беше сложен в тоалетната… От 10 години съм в бранша, такава схема не бях виждал – кухня без шкафове, а в клозета голям такъв, с 5 чекмеджета! Също така се използваха непрофесионални уреди, с капацитет да нахранят максимум 5 човека.
Легловата база също беше доста скромна – 12 легла. Впоследствие ги направихме двуетажни и достигнахме капацитет от 22 места за спане, което ни позволи да посрещаме по-големи групи туристи и ученици..
Хижарят запретва ръкави
Изправени пред толкова много проблеми, буквално не знаехме кое по-напред да захванем, затова приоритизирахме ситуацията. За да се справим с всичко останало, най-важно беше да решим проблема с водата. Открихме каптажа, който се оказа силно затлачен с всевъзможни горски отпадъци.
Започна се едно копаене, смяна на спукани и запушени тръби, кремиране на трупове на удавени животинки, чистене и подобни хижарски задачи.
Темата за водата ще приключа с благодарност и възхищение към сина ми Калоян, който, на осем години, не спря да ми помага и да ме мотивира за тази важна задача. Заедно с него успяхме да снабдим хижата с вода и даже успяхме да възстановим стара чешма, която тече през по-голямата част от годината, когато резервоарът е пълен и прелива.
Следващата стъпка беше да разчистим опасната рухнала постройка. Това беше много приоритетна задача, защото останките бяха осеяли околното пространство със счупени стъкла, стърчащи пирони и греди, и всякакви други опасности за посетителите. Първо започнахме с багер и камион, после на ръка, с помощта на доброволци, сортирахме здравите тухли, керемиди, дървения материал. Върнахме на вторични суровини всички метални отпадъци и извозихме строителните.
Наред с всички технически и строителни задачи, се заехме и с оптимизацията и оборудване на кухнята. Целта беше да я направим достатъчно функционална, за да издаваме вкусна храна навреме и да може гостите ни да се чувстват добре, докато възстановяват силите си, любувайки се на природата.
Шкафовете и рафтовете произведохме ръчно, оползотворявайки дървения материал, останал от разрушената постройка. Взех на изплащане от приятели професионално кухненско оборудване – фритюрници, скари и т.н., реставрирахме заварените вехти маси и пейки, и пак от приятели взех още такива. Жената на брат ми дари майчиния ѝ чеиз (китеници, черги и т.н. …), за да създадем уют в механата.
За комфорта и уюта на мястото много помогна и брат ми, който предостави столове, маси, шезлонги, декоративно осветление, декорация от Бар “Ботаник”, който стопанисваме заедно с него на Черноморието.
Дойде ред и на банята с тоалетна, която обслужва спалните помещения. Няма смисъл да споменавам, че ситуацията с тоалетната беше “кенеф”! Затова изкъртихме извозихме, изчистихме и разширихме санитарния възел, набавихме нови плочки, нови смесители, нови тоалетни, нови душове – общо взето цялостно ново оборудване.
Имахме леки премеждия при разширяването, защото взехме пространство от съседната стая, но майка ми, като добър архитект, успя да се справи с тази задача.
За реализацията на всички тези дейности, разбира се, имах нужда и от правилните инструменти, затова пак съм много благодарен на семейството си и приятели, защото постоянно ползвам флекса на баща ми, големия му чук, дългата стълба на брат ми и много други инвентари, които са жизненоважни за справянето с проблемите на една хижа.
Главните действащи лица
Всичките усилия по поддръжката и развиването на хижа “Бонсови поляни” лежат на плещите на моя екип, а той се състои от едно семейство доброволци – моето!
Това са мама Катина – мастър шеф, хигиенист, камериерка, касиерка, проектант, спонсор… Абе МАМА! Знаете, че мама всичко е готова да направи за сина си!
Следващият по ред, но не и по важност е Вили – моята жена и пътеводна светлина. Тя е моето смело момиче застанало рамо до рамо до мен във всички предизвикателства. Всички които идват на хижата виждат първо нейното усмихнато лице, което посреща и обслужва всички гости.
С нас е и Пипи или Петя, която пък е жената на брат ми. С усмивката си и с професионализма си тя може да оправи настроението ти и да поднесе вкусна и добре изглеждаща храна и напитка.
Баща ми, тати Евгени, пък е най-добрият скараджия в Люлин планина. Има си професионална престилка, шапка, щипки, ръкавици и знае как да ги използва. Не сте яли по-вкусна скара, правена от банкер! Брат ми Костадин е страхотен професионалист в подготовката и издаването на напитки и коктейли. Както и в консумацията им!
Помагат ни и наемниците – така наричаме хората около нас, които, когато имаме нужда, се отзовават на помощ, дали в кухня или за други задачи. Най-младият е Боянски – Машината! Имаме си още Антоанет – Фурията, Румяна – Тихата стъпка, и други супер герои – Недо, Калоян, Шмита , които ценят и уважават това, което правим.
Към светли бъднини
За две години, прекарано време на хижата, беше много важно първо да се справим с битовите проблеми, но все пак трябваше и да усетим туриста! Какво искат гостите ни, какво ще им бъде интересно, какво ще ги върне отново, какво ще ги спечели като фенове, как те ще споделят на приятели, познати и роднини за нашата хижа…
Като хижар с опит знам колко важни са събитията за една хижа. И макар да съм участвал във всички етапи от организацията на прояви като “Дни на предизвикателствата”, “За хижите и хората”, “Байк и рън за Чепън”, “Зелени дни” и много други, на този етап подобни мащабни мероприятия на “Бонсови поляни” са все още мираж. Това е една от целите ни, но има още доста кебапчета да изпечем, докато се осъществи. Все пак за изминалата година и половина успяхме да осъществим няколко прожекции на закрито, два музикални фестивала, рожден ден на мото клуб, сватба, десетки рождени дни за деца и възрастни, доброволчески акции…
За една седмица пък настанихме деца, лишени от родителска грижа, и се опитахме да разкажем повече за планината и да ги заредим с положителни емоции.
Бяхме домакини и на серия от обучителни туристически лагери на БТС, които в рамките на седмица подготвят деца от столични училища в изкуството на природата.
Като цяло всеки ден на хижата е едно малко събитие, затова също съм се заел с изграждането на алпийски тролей, както и имам огромното желание да се направи въжен парк. Мястото е изключително удачно, имайки предвид, че е близо до София, и че такъв тип активности могат да генерират допълнителен приход за издръжка и подобрения на обекта.
За мен една хижа трябва да предоставя възможности за забавление, но преди всичко трябва бъде един оазис в планината.
Там срещаш хубави, усмихнати и позитивни хора, които те зареждат положително. Можеш да се стоплиш, да се изсушиш, ако те е хванала неочаквана буря. Като цяло мнението ми е, че хората правят едно място и за хижите това е определящо! Но в каквото и състояние да е един обект, важно е в него да има хигиена. Стопаните да имат отношение към гостите си и манджичката да е вкусна и приготвена с любов (ако знаете какви пържени филии правя на закуска).
Въобще, ако говорим какво ме мотивира да продължавам да се занимавам с хижарска дейност, то е възможността да оставя една добра следа и добър пример след мен. Удоволствието самият аз да съм на красиво място и да съм сред щастливи хора!
Какво по-хубаво от това да си със семейството си, да правите нещо добро и то да се отплаща!
