През зимата на 1994 г. Стара планина става свидетел на две от най-трагичните бедствия в историята на българския туризъм. В рамките на по-малко от месец, на фона на суровите условия в планината, 12 души губят живота си, а десетки други са сериозно пострадали. Най-опустошителна е трагедията от началото на декември, когато 9 туристи от Кърджали намират смъртта си.
Случаят с групата от Кърджали
На 2 декември 1994 г., петък, в 7 часа сутринта отряд от 50 туристи от Кърджали тръгват с лифта от Сопот към хижа „Добрила“. Целта на прехода била съвместно с туристическа група от Русе да се отбележи наближаващият 100-годишен юбилей на БТС край хижа „Амбарица“. Водач на групата е секретарят на БТС в Кърджали Георги Иванов.
Групата е съставена от хора на възраст между 10 и 64 години, а планът е изкачване на връх Амбарица (2166 м), след това да се премине през билото на Стара планина и да спуснат северния склон до хижа „Амбарица“.
Още в началото те не вземат под внимание предупрежденията на служителите на лифта, които ги съветват да се върнат, поради неблагоприятната метеорологична обстановка. Според оцелелите, условията в началото били приемливи.
Групата поема към хижа „Незабравка“, след което се отправя по маршрут към хижа „Добрила“ и хижа „Амбарица“. По данни на туристите, при тръгването от „Добрила“ времето било ясно, а температурата около – 10ºС.
След като групата не пристига до 19:00 часа, Олга Анастасова, съдържателка на хижа „Амбарица“, подава сигнал до Планинска спасителна служба – София. Към мястото на предполагаемата трагедия тръгват 40 спасители от Пловдив, Сопот, София и Троян. Започналото претърсване на околността остава без резултат до 23 часа. Първите оцелели пристигат в хижата в 5 часа сутринта.
9 души загиват вследствие на измръзване
Хипотермията кара много от туристите да се разсъблекат – това е т.нар. „снежен синдром“. По билото на Стара планина са намерени разхвърляни дрехи, бельо и одеяла.
Според Кирил Димов, нещатен служител на планинската служба на връх „Ботев“, студеното време и гъстата мъгла най-вероятно са станали причина туристите да се заблудят и да измръзнат. На 2 декември температурата на въздуха е била между -18ºС и – 20ºС през деня. Сутринта е имало обилен снеговалеж, а следобед вятърът се е усилил.
Хронология на трагедията
Групата тръгва от хижа „Добрила“ за хижа „Амбарица“ към 14 часа в петък, 2 декември. Оцелели свидетелстват, че тогава времето е хубаво. Към 16 ч. обаче се спуска гъста мъгла. След като няколко часа се въртят на едно място, туристите правят бивак. В снежна колиба приютяват на завет единственото дете в групата – 9-годишно момиченце. Мъглата се вдига след полунощ, но тогава пък вятърът се усилва. Групата се разделя на две. 39 души тръгват, а 11 остават в заслона.
По думите на един от оцелелите във фаталната нощ, Стайко Габеров, трагедията започва в 1:30 ч. сутринта на 3 декември, когато 39 от групата тръгват от връх Амбарица (Васил Левски) към хижа „Амбарица“. Връхлита ги ураганен вятър със скорост 140 км/ч, температурата пада до – 35ºС. Вятърът е с такава сила, че изтръгва ръкавиците, шапките и връхните дрехи на хората. По думите на Габеров в групата липсва каквато и да е дисциплина. „Хората просто се побъркаха от студа“, казва оцелелият и описва как най-изтощените спират „за да си починат“, но това се оказва фатално. Той споделя още, че „ако коловете по маршрута към „Амбарица“ са свързани с въжета, трагедията с нас нямаше да се случи“.
Първите оцелели туристи пристигат около 5 часа сутринта в хижа „Амбарица“. Загиналите във фаталната нощ са осем. Всички от втората група, нощувала в заслона, оцеляват. До края на 4 декември всички оцелели туристи са извозени с хеликоптери и линейки до болнични заведения в Пловдив, като 10 са с измръзване.
На 13 декември умира още един от настанените за лечение, 62-годишният Стойчо Стойчев. На Тальо Бозаков (50 години) са ампутирани пръстите на ръцете.
Екипировката
Някои от загиналите са били с брезентови анураци и гумени ботуши, екипировка, която шефът на пловдивската планинска спасителна служба тогава Георги Имов коментира като „безкрайно лоша“. Сред причините за случилото се той изтъква и подценяване на опасностите в планината, липсата на предварителна информация.
Разликата в гледната точка на туристите личи особено ярко от мнението на един от пострадалите Тальо Бозаков, който смята, че групата е била добре екипирана, а повечето туристи са били дългогодишни планинари.
Вижте още: Измръзването! Какво е важно да знаем
Трагедията се повтаря преди Коледа
По идентичен начин се развиват събитията три седмици по-късно. На 24 декември група от 10 туристи тръгва в 11 часа от Розино към хижа „Ехо“. Трима намират смъртта си.
Компанията отива към х. Ехо, за да прекара Коледа, както са направили миналата година. В групата са 3 момичета и 7 момчета между 20 и 30 години. За жалост времето се оказва неподходящо за туризъм във високите части на Балкана. Обградени са от мъгла, силен вятър, дъжд и суграшица. Има снежна покривка до 40 см. Екипировката на туристите е сравнително добра, но не достатъчно за обстоятелствата и маршрута. Преди да стигнат главното било, започва да пада нощта. Някои от групата стигат до изтощение и не могат да продължат.
Групата се разпада, първите пет туристи успяват да прехвърлят върха преди хижата. Разделят се на подгрупи и правят импровизиран бивак на открито. Вторите петима също преживяват много тежка нощ на открито, а трима загиват.
На сутринта на 25 декември туристи от първата група дочуват лай на куче и започват да се придвижват отново, като викат, с надеждата да ги чуят. Открити са от хижаря, който заедно със съпругата му полага грижи за бедстващите. 20 души от ПСС в град Тетевен, от които един лекар, се отправят на спасителна акция.
От ПСС определят като главни причини за нещастието късният час на тръгване по маршрута Розино – хижа „Ехо“, различната физическа и планинарска подготовка на туристите, неподходяща екипировка за този сезон. Групата не се е съобразила и с конкретната метеорологична и теренна обстановка, младежите са надценили възможностите си и не са имали нагласа за преустановяване на похода и връщане.
Равносметката
Години след трагедията говори тогавашния ръководител на акцията на ПСС Спас Малинов. Той изтъква, че решаващо в случая е наличието на хеликоптер – в подобна ситуация нито един от туристическата група не би оцелял, защото всяка минута забавяне е решаваща за живота на измръзналите хора. Благодарение на това операцията приключва за часове, в противен случай издирването и пренасянето на жертвите е щяло да продължи няколко дни, при това с риск за живота на спасителите. Реално това е последната акция на въздушното ни спасяване до 2023 г., когато са закупени нови хеликоптери за нуждите на Спешна помощ и ПСС.
В спасителната операция взема участие и алпинистът Минко Занковски, директор на единственото у нас училище за планински спасители в Черни Осъм. Случилото се по билото на Стара планина го подтиква да напише сценарий за документален филм за трагедията – „Вихрите на Амбарица“.
Вижте още: Стартира обществената поръчка по закупуването на медицински хеликоптер у нас?
Публикацията е базирана на бюлетини на БТА.
