Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието.
За Търново Ултра / Tarnovo Ultra – Bike & Trail разговаряме с Иван Димитров.
На коя дата ще се проведе Търново Ултра тази година?
Както повелява традицията – втория уикенд на април – 13 и 14. Първият ден е колоезденето, вторият – бягането. Дуатлонистите си участват в двата дни, със стартовете на съответните надпревари.
Какво е новото в предстоящото издание?
Новото е разгръщането на трасето за МТБ в доста по-голям периметър и увеличаването на дистанцията до 60 км. Това го превръща в класически Крос-кънтри маратон (XCM) и е първи кръг от Купа България по МТБ-колоездене. Това ни създава доста допълнителна работа – преди трасето беше 48 км, от които 17 км се повтаряха, т.е. имахме да подготвим 31 км МТБ трасе. Сега от 60 км, повтарящият се участък е само 7 км, т.е. имаме да подготвим 53 км. Подготовката на трасе за МТБ е коренно различна от тази за бягане – много повече се съобразяваме с „гладкостта“ на пътеката, премахването на клони, клечки, лияни – не трябва нищо да може да се закачи по велосипеда или дрехите на състезателя, съобразяват се и вариантите за изпреварване. При бягането тези неща, са много по-преодолими.
В обобщение – какви дисциплини и дистанции съдържа състезанието тази година?
През 2024 добавихме една нова „средна“ дистанция в бягането от 25 км, защото има много хора, за които 14 км е малко, а 32 км – много. Така се зароди и идеята за къс дуатлон от 33км МТБ + 25км Трейл и ето ни вече с 8 дистанции – 14 км, 25 км, 32 км и 51 км бягане, 33 км и 60 км МТБ, и двата дуатлона – къс 33 км МТБ +25 Трейл бягане и дълъг – 60 км МТБ + 32 км Трейл бягане.
Разкажи малко повече за историята на Търново Ултра?
Идеята се зароди през пролетта на 2016 г., когато трейл бягането започна да става модерно. Ние сме клуб по ориентиране Brown Team/Браун Тим и вече бяхме организирали над 10 големи състезания по ориентиране, та не може да се каже, че не сме имали организационен опит. Решихме да направим маратон по тренировъчните ни трасета около Велико Търново и го „завъртяхме“ през цели 6 манастира. Започна малко на майтап, но, въпреки че го обявихме около 3 седмици преди състезанието, на старт в горещия юнски ден застанаха около 120 участника общо – дистанцията беше само една: 43 км и в бягането, и в колоезденето. В годините добавяхме и по-къси и по-дълги трасета, в опит да удовлетворим очакванията на състезателите. Най-дългото ни трасе от 71 км просъществува само 2 години, тъй като в началото на сезона няма много желаещи да се хвърлят на толкова дълги дистанции и се оказа, че доброволците по допълнителните 20 км трасе са повече от самите състезатели, които участват на 71 км.
Кои са в момента хората, които го правят?
Същите, като в началото, просто сме повече. Спортен Клуб по Ориентиране Браун Тим. Предсъстезателната организация я поемам основно аз, върша най-важната част – правя меметата за Фейсбук (смее се). Доста ми помагат жена ми Валерия, Иван Сираков и неговата половинка Кристина Иванова, която е и един от треньорите в отбора. Доста се забавляваме, когато в разговор с някой състезател, разберем, че той е останал с впечатлението, че ние това работим, а не че се занимаваме с това извън 8+ часовия ни работен ден.
С наближаването на състезанието се включват доста повече хора. В годините се изгради и малко, но сплотено великотърновско бегаческо общество, което също взема сериозно участие в подготовката на трасетата. В дните на състезанието участие взимат всички членове на клуба и доста доброволци – по трасето има около 80-100 човека общо.
Колко издания има състезанието и колко са били участниците?
Търново Ултра си го има без прекъсване от 2016 г. С изключение на 2016, когато беше през юни и „ковидната“ 2020, през юли, сме си „резервирали“ втория уикенд на април и може да се каже, че сме първото голямо състезание по бягане и колоездене в календара. Участниците по години са 2016 – 120, 2017 – 250, 2018 – 350, 2019 – 450, 2020 – 550, 2021 – 814, 2022 – 1224, 2023 – 1430. Тази година има шанс да станат дори над 2000.
Разкажи повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?
Както и предишни години, направихме доста промени в колоезденето – променихме началните километри, за да избегнем „тапите“ от участници в сингъл трака в първите километри, „избягахме“ от варианта с обиколките, за да намалим застиганията, удължихме дългата дистанция, за да стане класически XCM и първи етап от новосъздадената Купа България по МТБ, късото трасе пък стана много бързо и годно за тотално начинаещи.
В бегаческите трасета промените са козметични и основната е добавянето на новата дистанция от 25 км. Като цяло промените винаги са продиктувани от обратната връзка на състезателите – или са свързани с избягване на тежки участъци, или с неудобни застигания на по-бавни от по-бързи, или с елиминиране на участъци с голямо замърсяване (за жалост толкова близкото разположение до голям град носи и преминаване през доста неприятни „сметища“), понякога пък добавяме нов участък, за да се види някоя нова красива гледка.
Кои са най-предизвикателните участъци?
В дългата МТБ дистанция има нови технични и каменисти участъци на скалните венци под село Арбанаси, които сме ползвали само през 2017 г. и най-вероятно много малко от участниците са виждали, пак за дългото трасе си остават и предизвикателното спускане в края на „обиколката“ от предните издания, както и тежкото качване към хижа Божур.
В бягането атмосферните условия си остават най-голямото предизвикателство, защото често се случва в уикенда на Търново Ултра да са едни от първите горещи дни в годината и когато състезателите не са се адаптирали към жегата, се получава същинско бедствие. Изкачванията, макар и не много впечатляващи откъм денивелация, са обикновено стръмни, много на брой и умората се натрупва бързо. Близостта до град и липсата на онова усещане на отдалеченост при планинските „ултри“, понякога води до подценяване на трасето и в късните етапи се оказва, че доста състезатели са поддържали темпо, доста над възможностите си.
А кои са най-красивите участъци от трасетата?
Ние си живеем във Велико Търново и някак си сме свикнали с красотите на това място и понякога трудно си даваме сметка колко атрактивно е за гостуващите участници. Опитваме се да даваме възможност да се видят все повече и повече красоти по трасето, а и да има снимки от там, разбира се. Основните гледки са скалните откоси срещу хълмовете Царевец и Трапезица, минаването през самата крепост Царевец, гледките към старата част на града, минава се и през крепостта Раховец до гр. Горна Оряховица, от 2023 г. в трасето е и скалното образувание Чуйпетел.
Кои са авторите на трасетата и по какви критерии се създава едно трасе?
По избора и промяната на трасетата работим основно няколко човека – аз (Иван Димитров), Иван Сираков, брат ми Николай (председател на спортния ни клуб) и Калин Пенчев (член на УС на клуба), но идеи дават и други членове на клуба, а често и състезатели или местни любители.
В годините голяма помощ по оформянето и избора на трасе за МТБ сме получавали и от Калин Русев от Клуб „Велораптор“. В избора на трасета съобразяваме много данни и търсим „най-малкото общо кратно“ – важно е да не се бяга/кара само по големи пътища, а да има основно красиви сингъл-трак пътеки, същевременно да няма „тапи“ по трасето, т.е. плавно да се минава от големи към малки пътища, да минава през красиви гледки, но и да е обезпечен състезателният елемент и да не може да се съкращава трасето, т.е. най-краткият път между две контроли да е самото трасе.
Съобразяваме къде бързите участници от по-дълго трасе ще застигат бавните от по-късо, мисли се и върху това как ще бъде маркирано или къде и колко доброволци ще изисква дадена промяна в трасето и много други фактори. Смея да твърдя, че всяка промяна в годините е била към по-добро и е постигнала целите си.
Кое е най-трудното в организацията на събитието?
При нас най-трудното е това, че сме в много урбанизирана среда. Има много развита пътна мрежа, което прави качественото маркиране изключително трудно, освен това опасността от недоброжелатели, свалящи маркировка, е много голяма, което изисква маркиране понякога буквално в деня на състезанието.
Трудности създава и самата растителност в района, която както казваме, „ако не е драка, ще е поне шипка“. По-голямата част от трасетата са каменисти и растенията, които никнат, не са много приятни на допир.
„Извеждането“ на състезателите от центъра на града е също голямо предизвикателство – няма планинско състезание с такива мащаби, което да стартира и финишира в центъра на областен град. Да не говорим, че почти всички пътища, излизащи от Велико Търново, са главни пътни артерии, тъй като градът е разположен на кръстопът. Понякога ми се иска всичко да е на една крайградска поляна и да не пресечем нито един път, но в крайна сметка важното е състезателите да видят най-красивото от Велико Търново, а и гражданите да видят едно качествено и масово спортно мероприятие, направо от терасите си – пък дано някой се амбицира да поспортува и той.
Това всъщност е и една от основните ни мотивации – хората, които тренират, защото искат да участват на Търново Ултра.
Разкажи ни интересна случка „от кухнята“?
Въпреки че мога да напиша книга в два тома за всяко от изданията, няма много случки, които се открояват като куриозни. През първата година на 71 км трасето имахме интересна случка, при която състезателите стигнаха до вратите на Преображенски манастир, през който преминаваше трасето в началото. Въпреки уговорката, че състезанието преминава от там, вратите бяха затворени, а манастирът е разположен на склон и няма лесен начин за заобикаляне. Добре, че сред участниците имаше местен участник, който да прекара състезанието по алтернативен маршрут. Имаме и други интересни „случки“ с манастири, но ще си ги запазим в „кухнята“.
Имате ли нови идеи, които отлежават занапред?
Ние не ги оставяме много да отлежават, всяка година правим подобрения и не щадим труд и средства, ако можем да направим изживяването за състезателите по-приятно. Тази година се наложи да направим нов участък, по неизползвана от 20-ина години 4-километрова пътека, в близост до река Янтра – растителността, която беше избуяла, е трудна за описване. Въпреки това, докато намерим най-добрия подход към този участък, изчистихме почти перфектно три различни трасета.
Какво не те попитахме, а би искал да споделиш?
Аз така или иначе казах неща, които не ме бяхте питали, така че май това е всичко. Успех на всички състезатели и организатори и нека годината е без много контузии и спортът да продължава да ни обединява и да ни носи радост и добри приятели.
