Луиз Хърст Ентцмингер вероятно е смятала, че нейният пръстен от колежа е изгубен завинаги, след като паднал на дъното на известния Longwood през 1930 год.
Но почти 37 години след нейната смърт, нейният златен пръстен с емблемата на женския колеж в Мисисипи, и моминското й име, изписано от вътрешната му страна, е в ръцете на нейния 75-годишен внук, благодарение на усилията на един водолаз.
„Това е невероятно“, каза нейния внук Джон Ентцмингер от Oуктън, щата Вирджиния „Нямах абсолютно никаква представа, че баба ми била изгубила пръстена си.“
Точно толкова изумен бил и Рийд Банджанин, човекът който открил пръстена миналото лято по време на гмуркане в извора, където тя очевидно го е загубила. Той по-късно издирил и нейния внук.
„Гмуркам се от близо 20 години“, каза 38-годишния Банджанин, „и това определено е най-якото нещо, което съм намирал някога.“
Рийд живее в Спрингс, който през 30-те е бил известен като Sanlando Springs, популярно място за плуване по това време. Днес Спрингс е комплекс от затворен тип, в близост до State Road 434 и се използва само от жителите и гостите му.
Миналия юли, Рийд се гмурнал в на дълбочина около 25 фута, когато неговият метален детектор сигнализирал близо до подводна пещера. Електронният техник от AT & T често обикаля местните извори и пещери в търсене на скрити съкровища.
„В повечето случаи попадам просто на отпадъци, но от време на време намирам обица или нещо друго, което мога да продам за дребни пари“, казал той.
Рийд бързо започнал да копае край мястото, на което детекторът отчел и намерил златния пръстен в пясъка.
„Той беше много запазен“, каза той.
Използвайки интернет, Банджанин открил, че Луиз Хърст – името, изписано върху пръстена, е на жена, която се е дипломирала с бакалавърска степен от колежа през 1923 г., датата, която също била изписана на пръстена. Той също научил, че жената е родена през 1903 г. в Хатисбърг. Но Банджанин достигнал до задънена улица след това.
„След това се молех Бог да ми помогне да намеря собственика“, каза Рийд. „Аз също така публикувах информацията и във Facebook.“
Подтикнат от свой приятел, Банджанин намерил семеен регистър, който посочил, че през 1925 г., Луиз се е омъжила за Робърт С. Ентцмингер, който произлиза от известна фамилия от Семиноул Каунти. Баща му бил пастор на баптистка църква в Лонгууд, а братовчед му бил виден бизнесмен, комисар на окръга и държавен законодател, който също така помогал за развието на Лонгууд в началото на 20 век.
С помощта на Херман Дюър, от Южна Каролина, който се занимава с генеалогия, Банджанин открил, че Луиз е починала през май 1975 г. и е погребан в Блайтууд, Северна Каролина.
Въпреки че не било възможно да върне пръстена на първоначалния му собственик, той научил, че нейният внук, Джон Ентцмингер живее във Вирджиния. Банджанин се свързал с Ентцмигер на 17 декември, на неговият 75-ти рожден ден, за да му разкаже за откритието.
„Просто не можех да повярвам“, каза Eнтцмингер, пенсиониран инженер. „Той е успял да ме открие.“
Eнтцмингер казал, че баба му никога не е споменава за изгубения пръстен. Той предположил, че тя навярно е плувала в Санландо Спрингс в деня, в който го е изгубила. Луиз е живяла най-вероятно в Южна Каролина по това време и вероятно е била на посещение на семейството на съпруга си в Семиноул Каунти.
На Бъдни вечер, Ентцмингер получил пръстена на баба си по пощата, и той споделил, че планира да го предаде на внуците си като семейна наследствена вещ.
„Това просто са невероятни съвпадения.“
