Познаваме Любомир Попйорданов като граждански активист, председател на сдружението на планинските водачи в България „Планини и хора“, свързваме името му с брандовете „Стената“ и Фестивала „Дни на предизвикателствата“, с Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) и най-разпознаваемата по света българска компания за приключенски туризъм „Одисея-ин Спортно-туристическа агенция“ ООД.
Малцина обаче са запознати и с творческата страна на неговата личност, която намира израз най-вече в живописта, вдъхновена от планините и важни житейски събития.
Изключително интересна изложба с негови картини отваря в началото на април в столицата. Помолихме Любо Попйорданов да отговори на няколко въпроса, с които искаме да разберем повече за неговото светоусещане и изкуство.
* * *
Как се появи рисуването в живота ти?
Всяко дете и всеки човек, по рождение, е художник и така се свързва за първи път с останалия свят, изразява себе си, както е и с катеренето.
При мен, процесът се отключи категорично на 13 години, когато видях първия сняг, след завръщане от Тунис. Гледката, от прозореца на Оборище, изтри или приглуши спомена от скорошната смърт на баща ми…
Вижте още: Планините (на България). Начин на употреба
Сам ли си се учил да рисуваш или си посещавал уроци?
Така и не съм взимал уроци, никакви. Впоследствие, когато се разбра, че няма да кандидатствам архитектура в УАСГ (не бях добър по математика, а и си трябваха уроци по рисуване), реших, че рисуването ще бъде моето бягство.
При всяко пътуване в чужбина посещавах галерии, бях ненаситен. И правех малки скици с тънкописец или химикалка. Беше особен период: за да си купиш маслени бои, трябваха връзки, ако не си студент в Академията или ученик в „Николай Павлович“.
Какъв е твоят стил и как стигна до него?
Рисувам на приливи и отливи, и стилът също се променя, но обичам декомпозираната реалност, която ни отвежда към стъклописи, чисти цветове, фрагменти, но зависи и от сюжета. Така например портретът на баща ми от 2022 г. или скалите на остров Капри от 2023 г. малко приличат на други картини от този период, освен по своята свежа палитра от цветове. Картината, посветена на Людмил Янков, е изцяло в червено, 1988 г., Бог да го прости, а друга картина, посветена на Еверест, е мозаечна, 1984 г. Но като цяло това отговаря и на моята техника на рисуване – само с шпакла, нито едно движение не е с четка.
Вижте още: Любомир Попйорданов за приключенския туризъм у нас: Разюздана конкуренция с доста голям сив сектор
Кога изпитваш необходимост да рисуваш?
Когато не съм рисувал дълго и пътувам, започвам да си мечтая да се върна към рисуването, и тогава конкретни пейзажи ме вдъхновяват да направя първото движение, след това е лесно. Но понякога са ми трябвали месеци, а портретът на баща ми съм го носил като свой синовен дълг с години… И страх, че няма да успея…
В какво се изразява при теб връзката между планините и рисуването?
Планините по един особен начин ме вдъхновяват, техните зъбери, измерение, начинът, по който доминират в пейзажа. Не мога да си представя да живея, без да имам пред погледа си планини и се предизвиквам да търся нови цветови гами, в които да ги нарисувам, все по-ярки, в последно време…
Имаш ли любими твои картини?
Моят автопортрет от 1983 г. и този на баща ми от 2023 г., и първите ми работи, Хемингуей, Достоевски…
Как реши да направиш тази изложба?
Баща ми загина на 9 април 1974 г., при нещастен случай в Тунис, а като се завърнах в България, започнах да рисувам. Баща ми беше отдаден на професията на лекаря така, както и на семейството ни. Беше много здрав, обичаше археологията ботаниката, природата и нас. Изложбата откриваме на 9 април, 50 години по късно. И решението го взех още в началото на 2023 година.
Живописните опуси на Любомир Йорданов са доказателство за това, че природното дарование рано или късно намира пътища за изява, независимо от това каква е съдбата, какви са професионалните занимания и житейските обстоятелства, през които преминаваме във времето. (…) Свободата, с която авторът третира своите мотиви, свидетелства за волния дух, който инспирира и насочва ръката му.
– проф. д-р. изк. Чавдар Попов
* * *
Изложбата живопис на Любомир Попйорданов отваря на 9 април 2024 г., от 17 ч. в Галерия-книжарница „София Прес“ на ул. „Славянска“ 29. Творбите могат да бъдат видени до 19 април. Работно време: понеделник – петък от 10:30 до 18:30 ч.
В рамките на изложбата ще може да закупите каталог, а така също и емблематични издания на „Одисея-ин“ ИК, като „Златните пикели – Оскарите в алпинизма“, „Върхове и хора“ на Людмил Янков, „Усещане за планина“ на Л. Попйорданов.