Разумно е да предположим, че първоначалното „покоряване“ на Северния полюс се е развило като това на южния му братовчед, но техните истории не могат да бъдат по-различни. Познаването на основните разлики между Северния и Южния полюс помага да се разбере малко по-добре противоречието, както и задълбочаването в предисторията на всички, които участват в надпреварата да бъдат наречени „първи“.
Северния полюс срещу Южния полюс – основните разлики
За разлика от Южния полюс, който се намира удобно (и доста сигурно) върху земна маса над повърхността на морето, при Северния полюс не е така. На морското равнище точката на Северния полюс се намира върху огромен „лист“ от плаващ лед, който се премества всяка година. Ето защо „завладяването“ на Южния полюс е било доста по-лесно (не като физическа трудност): когато Роалд Амундсен за първи път достига Южния полюс през 1911 г., той е могъл да забие знамето си там, докато, обратно в Арктика, никой изследовател никога не е имал лукса да забие знаме. Ако го направи, в крайна сметка то ще отплава към Гренландия.
Как човек изобщо би могъл да знае или да докаже, че е достигнал Северния полюс? Е, през 21 век с GPS. През 1908 г. – с хронометър, секстант и куп сложни изчисления. Преди век, без снимка, която да увековечи момента и позицията на нечии инструменти, просто не е имало начин да докажете, че сте били на определено място.
Оттук и дългогодишният спор
Кои са изследователите, които твърдят, че са първите, достигнали Северния полюс?
Имало едно време, през 1909 г., двама американски изследователи, които току-що съобщили, че са първите, достигнали Северния полюс: единият Фредерик Албърт Кук, а другият Робърт Пири. И двамата наскоро били завършили експедиции до далечния север, първият през 1908 г., а вторият година по-късно.
Вижте още: Олицетворението на северния дух
Кои са въпросните двама изследователи?
Твърденията били отправени със седмица разлика, през септември 1909 г., и между двамата мъже веднага избухва вражда. Наличието на известни спонсори (а именно National Geographic Society и New York Times) означавало, че твърдението на Пири получава много по-голямо доверие.
От своя страна твърдението на Кук бива прието с огромна доза недоверие от самото начало, най-вече защото той твърди, че е покорил връх Кинли в Аляска (най-високият връх в Северна Америка, сега известен като Денали) през 1906 г., но снимката, която предоставил, бързо била поставена под въпрос. Репутацията му не само била несигурна, когато твърдението му за Северния полюс излиза наяве през 1909 г., но той и бил далеч от известността на Пири, за да бъде взет много на сериозно.
Въпреки това след завръщането си и двамата мъже публикуват подробни разкази за своите експедиции на Северния полюс. През 1910 г. двама колеги американски алпинисти, Белмор Браун и Хершел Паркър, представят доказателство, че твърдението на Кук за Денали е измамно. Те проследили стъпките му до върха и открили точното издигнато място, където Кук направил снимката си. Това се оказало на около 32 км от Денали.
Излишно е да казваме, че претенциите на Кук за постиженията на Северния полюс набързо били пренебрегнати и нещастният изследовател – след много години на доказано дискредитиране – сега вече влиза в историята като един от най-големите изследователски измамници в света.
Което оставя шансовете на Пири…
Пири предоставя куп „доказателства“ за успеха на неговата експедиция, които по-късно се считали за „невероятни“ разкази за достигнати скорости и изминати разстояния. Днес експертите все още спорят дали той би могъл да стигне до Северния полюс, предвид маршрута, който твърди, че е извървял, със скоростта, която твърди, че е достигнал.
Съмненията идват от това, че маршрутът му е трябвало да заобикаля пукнатини и препятствия (и така да се удължи значително), но предполагаемата скорост на експедицията му, би била реална, само ако се е движил по права линия. Достатъчно е да се каже, че постижението на Пири никога не е било възпроизвеждано от никого през последните 100 години и мнозина смятат, че никога не може да бъде възпроизведено, защото всичко е било една голяма дебела лъжа.
Въпреки всичко това и като се имат предвид съмненията относно твърдението му, възникнали едва много по-късно, Пири се наслаждавал на славата да бъде първият човек, достигнал Северния полюс, в продължение на няколко години. Дори днес има много поддръжници на твърдението му.
Вижте още: С Амундсен към Северния полюс
Ако има нещо за Северния полюс, с което всички са съгласни, и то е, че Роалд Амундсен (първият човек, стъпил на Южния полюс) е първият, който някога го е достигнал с дирижабъл през 1926 г. Той е бил придружен от 15 колеги изследователи и, ако всички други твърдения са наистина измамни, тогава групата би била първата, достигнала Северния полюс, по който и да е начин.
Защо Амундсен не си е направил труда да го достигне по суша? Вероятно, защото е смятал, че това вече е направено. Твърдението на Пири все още не е било поставено под въпрос по това време и ако сме научили нещо за епохата на полярните изследвания и участващите в нея авантюристи, то е, че егото и „първите“ са били изключително важни.
Макар да е бил пренебрегван близо век, Матю Хенсън има голям принос за изследването на северните ширини. Той е сред малцината изследователи от афро-американски произход и е вероятно първият човек, стъпил на Северния полюс.
Хенсън е роден през 1866 г. Когато е на 13 години той отива да работи като прислужник на параход, където под зоркото око на капитана се научава да чете и пише. През 1887 г. Хенсън работел като чиновник в склад във Вашингтон, когато се среща с Пири и той го наема за свой помощник. Двамата осъществяват десетки пътешествия заедно. През 1900 г. Хенсън и Пири стигат далеч на север, където никой не бил стъпвал преди.
Хенсън твърди, че е първият човек, достигнал Северния полюс в тяхната комбинирана експедиция от 1909 г., защото е вървял пред Пири и двамата по-късно осъзнават, че са прескочили полюса, което означава, че Хенсън би достигнал до полюса пръв.
Вече става ясно, че историите, свързани с достигането на Северния полюс, са обвити в мъгла и тайнство. И докато не стане възможно пътуването във времето, можем да се осланяме само на учените изследователи, посветили се на полярните експедиции. Тези истории са и благодатна почва за всеки с по-богато въображение и за авторите на филмови сценарии и книги. А защо са толкова привлекателни? Вероятно заради смелостта и свободолюбието, които лъхат от тях.
Статията се позовава на данни, изнесени в материал на Лаура Патара от Chimu blog.
