Като географ, планински водач, един от основателите на сдружение „Байкария“ и народен представител от 49 НС и член на Комисията по околна среда и водите, Васил Тодев винаги е бил човек с активна позиция по отношение опазването на природата, развитието на природните ресурси и тяхното разумно и отговорно използване. Днес разговаряме с него по някои актуални теми за туризма в България.
* *
360°: Г-н Тодев, какво ще рече да имаме устойчив туризъм в България?
ВТ: За съжаление през годините понятието „устойчив туризъм“ придоби не особено положително значение, тъй като имаше известна злоупотреба с него. Като се абстрахираме от това, понятието означава туризъм, при който ресурсите се запазват за дълъг период от време и можем да развиваме дейността си дългосрочно, без да се самоунищожим.
Ако говорим за негативните примери – най-ярките сред тях са презастрояването, разрушаването на естествени ландшафти, прекалената комерсиализация на определени места, които унищожават автентичния облик на едно място.
Идеята е да развиваме туризъм, като внимаваме за този баланс и се стремим да не допускаме преексплоатация на ресурсите, за да ги използваме възможно най-дълго.
Вижте още: Васил Тодев: Работата по туристическите маршрути в България не е по силите само на една организация
360°: Кои са мерките, които биха го гарантирали?
ВТ: Когато става дума за използването на природните ресурси, ясно е, че можем да ги запазим чрез по-строга регулация. Най-добрият пример са защитените територии и националните паркове, където поради ограниченията за човешка дейност ние сме съхранили един природен ландшафт във вид, който е максимално близък до естествения. Това е неговата ценност и затова хората посещават такива места. По този начин можем да защитим една природна територия и да я запазим за поколенията напред.
От друга страна стои въпросът как можем да предпазим определено място от това то да стане прекалено популярно и прекалено комерсиално. Това вече е много по-трудно, но все пак може да се приложи регулация, така че, ако се допуска строителство, то да бъде съобразено със средата. Не е приемливо на места с автентичен изглед, като Ковачевица, изведнъж да започнат да се появяват по-големи постройки или архитектура, която не е типична за мястото.
Важно е и да се положат максимални усилия за това самите хора, които живеят на даденото място, да участват в процеса по един осъзнат начин. Когато там отидат много туристи, това е хубаво, те носят приходи. Но трябва да се внимава с начините, по които, грубо казано, тези туристи се експлоатират, за да не се рушат традиционните облик и дух. Множество неправителствени организации, вече с опит в тази област могат да бъдат полезни. Министерство на туризма, като част от държавната политика, би следвало да планира бъдещето на нашия туризъм и да се положат съответните усилия това да се случи. Може да се помисли и за залагането на такъв тип знания в образователната система, така че общностите да са подготвени предварително и след това внимателно да развиват мястото.
Вижте още: Планините (на България). Начин на употреба
360°: А какъв е българинът като турист?
ВТ: Трудно би било да се направи обобщение, тъй като всеки от нас пътува в някакъв момент от живота и понятието обхваща широка група от хора. А как се проявяваме като туристи, до голяма степен е отражение на това как се проявяваме в ежедневния си живот.
От една страна имаме много лоши примери, като случващото се около високопланинските язовири Широка поляна и Беглик. Не казвам, че хората, които оставят там боклуци след себе си са „лоши хора“, но те явно имат някакви дефицити. И тъй като точно за този район аз имам доста конкретни наблюдения в сравнително дълъг период от време, над 10 години, виждам да се заражда една положителна тенденция – изгражда се култура на поведение как отивайки сред природата на къмпинг, да се отнесем към мястото и как да си тръгнем от него.
На другия полюс е съвсем различен случаят с хората, които ходят активно по планините – за пешеходен туризъм, колоездачи и други, за които също имам наблюдения и мога да кажа, че те са много съзнателни.
Вижте: Маркировката в планината – къде и как, и кой е отговорен?
360°: Има ли опасност за екосистемите?
ВТ: Категорично – да. Всички знаем, че има проблеми със свръхпосещаемостта на връх Вихрен и на Мусала, както и в района на Седемте рилски езера. Улесненият достъп след построяването на лифта на Седемте езера води много по-широк кръг хора, които нямат изградени навици за това как да се държат сред природата. Оказва се, че сме създали условия да заведем в планината хора, които не са подготвени и не са адекватни спрямо условията на самото място. От това следват всички неща, които виждаме – да се къпят в езерата, да оставят боклуци и т.н.
Класически е примерът и с най-високия връх на планетата – Еверест. Ежегодно стотици, даже вече хиляди хора посещават този район и знаете какво остава след тях. В общия случай можем да приемем, че това са съзнателни хора, те няма да си хвърлят просто така фаса на земята, но по чисто обективни причини това, което генерират и оставят след себе си, няма как да бъде елиминирано. Много е трудно да бъде изнесено от тези места. С това искам да кажа, че дори в най-отдалечените и труднодостъпни места на планетата, каквито са Хималаите, виждаме какъв е лошият ефект от масовия туризъм. Това, като го отнесем към нашия мащаб, имаме подобен негативен резултат. Ето, създали сме условия 3000 души да се качат на Седемте рилски езера, но не сме подготвени да ги посрещнем – нито със съответния контрол, нито имаме съответното обяснение къде са отишли тези хора.
Вижте още: Проблемът с кърпичките: Екоакане или природосъобразните начини за ходене наповънка
В държави, които доста преди нас развиват този тип дейност, още назад във времето е станало ясно, че трябва да има мерки, които да възпират тези процеси. Знаете, че има места с дневни квоти за посещение на дадено място, защото ландшафтът не може да поеме повече хора едновременно. Отделно от това се полагат много усилия в училищата и образователни центрове за работа с деца, за да се възпитат съответни ценности и начин на действие.
360°: А има ли в България дестинации, които са незаслужено пренебрегвани и недостатъчно развити?
ВТ: България е толкова прекрасна, защото на сравнително малка територия имаме голямо разнообразие от различни природни ландшафти. Обичайно погледът ни е насочен към високите планини, които изглеждат най-впечатляващи. Но ние имаме Дунав, най-значимата европейска река и по нейното поречие се намират чудесни места. С изключение на няколко инициативи като „Дунав ултра“ и такива, които хората организират около Русе, този район е незаслужено слабо развит, а той е прекрасен. Ние не го познаваме и не го използваме.
Поречията на всички реки, които се вливат в река Дунав: Искър, Янтра, Лом-овете, те са прекрасни природни места и откровено мога да кажа, че са подценени. Други примери са Странджа, Източни Родопи, планината Али ботуш (Славянка).
Имаме прекрасна природа, но не я познаваме достатъчно добре и от там идва това подценяване.
