Днес жители и гости на София все по-често търсят свежестта и прохладата на Витоша. Планина на един хвърлей разстояние от столичния град – с това може да се похвали само нашата страна – такъв лукс няма в нито една европейска столица.
Витоша планина днес предлага много пешеходни маршрути и хижи, в които човек може да отседне, да почине и презареди силите си. А как е било преди век?
Витоша добива голямо значение, когато населението на София значително нараства и това е сериозна предпоставка тя да се превърне в люлка на българския туризъм. На 27 август 1895 г. Алеко Константинов и още 300 софиянци се събират пред Народния театър и потеглят към Драгалевския манастир, а после по непознати пътеки, за първи път организирано, изкачват витошкия първенец Черни връх, където точно в 12 часа, се учредява Клуб на българските туристи.
От този момент нататък за софиянци става традиция да излизат всеки празничен ден в планината. През 1934 г. Витоша е обявена за парк с площ от над 120 кв. км. Две години по-късно излиза първата в България Наредба-закон за защита на природата, издава се и специален Правилник за стопанисване и ползване на Витоша.
Планината става особено привлекателна за туристите, след като по нея започват да се изграждат хижи.
Вижте още: Вижте нашите хижи и планинари в миналото
„Алеко”
Хижата е построена през 1922-1924 г. на 1735 метра надморска височина, в местността Дервишка бачия под Резньовете. Наречена е на името на основоположника на организирания туризъм в България – Алеко Константинов.
През следващите години хижата е разширена, условията в нея са значително подобрени и броят на посетителите непрекъснато нараства. Масивната триетажна постройка може да приюти до 200 души. Хижа „Алеко“ разполага с легла, дюшеци, спално бельо, бюфет и голяма зала за хранене. В кухнята ѝ се приготвят вкусни ястия. Сградата е снабдена с електрическо осветление, модерен водопровод, санитарни възли, умивалня и телефон – всякакви удобства, каквито по онова време липсват в много градски домове. „Алеко” е основен изходен пункт за изкачване на Черни връх (2290 метра н.в.) през Стената.
В края на 60-те години на 20 век близо до хижата е построен големият и красив хотелски комплекс „Щастливеца”, който се превръща в любимо място за отдих на жителите и гостите на столицата. През 90-те години обаче по неясни причини той е затворен и изоставен, а през 2009 г. вече е напълно разрушен.
Вижте още: Алековото изкачване на Черни връх – начало на организирания туризъм в България
„Кумата”
Една от големите хижи на Витоша е „Кумата”. Тя носи името на един от създателите на младежкото туристическо движение в България – Крум Новаков-Кумата (пристрастен турист, той намира смъртта си, като студент, в Алпите, 1921 г.). Хижата е разположена на 1750 метра надморска височина и отстои на около 50 минути пешеходен преход от Златните мостове, като се преодолява денивелация от 375 метра.
Изграждането на „Кумата” започва още през 1921 г. Финансовите средства се набират предимно от дарения на планинари, а младежите полагат много дни безплатен труд. „Кумата” е тържествено осветена през 1927 г. Сградата е на два етажа, с красиви изгледи, предлагаща достатъчно удобства и с възможност да подслони до 100 души.
„Момина скала”
Сред любимите на софиянци е и хижа „Момина скала”, открита за посещения през 1938 г. Хижата е разположена на 1500 метра надморска височина, в местността Стамболова ливада, а близо до нея преминава Боянската река. Разполагаща с капацитет от 40 места, хижата привлича посетители с голямата поляна пред нея, която е идеално място за пикник и почивка.
„Фонфон”
Хижа „Фонфон” е една от най-старите хижи на Витоша. Но по-интересен е произходът на нейното име. То възниква от родолюбива шега, разпространена навремето: „Западната аристокрация се хвали с титлата „Фон”, а ние с по-старата история сме два пъти „Фон” – „Фонфон”.
Строежът на хижата е започнат през 1926 г. Изграждат я млади софийски туристи, материалите са камък и хоросан. Както и на „Алеко”, и тук част от строителните материали се доставят в раници на гръб. „Фонфон” разполага със 175 места за нощувка. За съжаление сградата изгаря през 1968 г., а на нейно място е изградена по-малка такава.
Вижте още: Фонфон: Хижата на Витоша, която не можете да видите
Други хижи на Витоша
Значителна част от по-популярните хижи на Витоша са били построени изключително със средства от членове на софийски туристически дружества или от волни пожертвования.
„Тинтява” е открита през 1935 г., на 1616 метра надморска височина с леглова база от 80 места. „Еделвайс (1934 г.) може да приюти до 100 души. „Планинец”, която е сравнително малка, е изградена в местността Сврачар, на 1385 метра надморска височина. „Селимица” (1930 г.), в местността Леновицата, е на 1305 метра надморска височина, а сградата е двуетажна и може да приеме до 150 любители на планината.
Вижте още: Първото изкачване на Черни връх
През следващите десетилетия са изградени хижите „Родина”, „Камен дел”, „Бор”, „Боерица”, „Септември”, „Средец” и др. Построени са и доста ведомствени почивни станции. В края на 50-те години отваря врати и хотел-ресторант „Копитото”, който е част от „Балкантурист” и има 72 места за нощувка и 200 в ресторанта.
Изчисленията показват, че в края на 60-те години на миналия век на Витоша функционират 72 хижи, почивни домове, хотели и общежития.
Инфраструктура
През първите десетилетия на 20 век планинарите се придвижват във Витоша по импровизирани маршрути, но с времето са оформени панорамни туристически алеи и пътеки, свързващи отделните хижи, като дължината им надхвърля 300 км. Построени са и две автомобилни артерии: Бояна – Златни мостове и Драгалевци – „Алеко”, а по тях се откриват редовни автобусни линии.
Публикацията е подготвена по материали на д-р Александър Мирков, РИМ-София
Вижте още: Кога ще заработят лифтовете на Витоша?
