Една идея, чакала времето си 30 години, стана реалност. Четирима бегачи от Казанлък се качиха на Олимп и след това пробягаха 650 км, за да отнесат символично огъня от Върха на боговете до родния си град Казанлък.
Замисълът
За него ни разказва ултрамаратонецът Ради Милев: „Идеята за Пробега „Олимп – Казанлък“ е отпреди 30 години. Възникна веднага след реализирането на пробега „Кишинев – Шипка, 1100 км по пътя на българското опълчение“ за 3-ти март 1993 година.“
По думите му идеята е „възродена“ отново преди 3 години. Отложена е първо заради пандемията, а после с оглед 120-годишния юбилея на Празника на Розата тази година.
Планирано е четирима души да бягат в продължение на 4 дни, като всеки от тях трябва да пробягва по един маратон на ден (42 км). Пробегът няма за цел поставяне на рекорди, а само символичното пренасяне на огъня с щафетно бягане.
Идеята за Пробега е приета радушно от кмета на Община Казанлък Галина Стоянова и са осигурени необходимите средства от Общината. Пробегът е включен в официалната програма за Празника на розата.
Участниците
Организацията на Пробега е осъществена основно от Жельо Желев, председател на ТД „Орлово гнездо“, Казанлък и Росен Русев, председател на Ски туринг клуб “Орлово гнездо”. В нея участва и Ради Милев. Щафетното бягане е поверено на четирима души, добре познати на бегаческата общност в България:
Велин Дилов
На 35 години, семеен, с едно дете, по професия зъболекар, като над 10 години негова страст е бягането.
Кольо Райчинов
Щастливо женен, с дете и куче, инженер по телекомуникации, бегач експериментатор, на 31 г. от Казанлък. Живее във Варна и Казанлък, но използва бягането като повод за пътуване. Започва да тренира преди 8 години заради състезанията, а сега се състезава, за да има причина да тренира.
Росен Русев
На 32 г., родом от Казанлък. Лекар, специалист по ендокринология. Женен с две прекрасни деца. От малък планинар, от малко по-голям и планински бегач. Страстта му са състезанията по ултрамаратон, планинарството и ски туринга! Междувременно и многократен победител на множество състезания по планинско ултра бягане в страната.
Младен Гайтанджиев
На 36 г., семеен, с едно дете, икономист и доброволец към отряд ПСС Казанлък към БЧК и в доброволно формирование към Община Казанлък. Увлечението му по планинарство и алпинизъм е от преди десетина години, а започва да бяга по-редовно преди около 4 години.
„Основната идея беше бегачите да са от град Казанлък. Съвсем логично беше да са състезатели с опит на ултра състезания и подходяща издръжливост за подобни бягания. Росен и Велин имат десетки призове от ултра планински маратони над 100 км.“ – разказва Младен Гайтанджиев.
Вижте: Витоша 100: съвети от бегачи за бегачи
Логистиката
Тръгват с две коли, като във всяка са двама бегачи и шофьор. Планирани са нощувки през около 160 км. от подножието на Олимп, до крайната точка. Първата кола тръгва рано сутринта към 5:00-5:30 ч. и независимо от втората подкрепя бегачите си през около 5 – 10 км отстояние с храна и напитки. Често и кара зад самия бегач на аварийни светлини.
„Малко преди обяд насрочвахме среща с локация и час и се събирахме всички от двете коли. Колата с втората двойка бегачи сменяше първата, така че ранните бегачи да се придвижат към мястото за нощувка и да почиват“, споделя Младен.
Стиковат се бързо, а всеки бяга с темпо, спрямо формата си. Изненада има само откъм атмосферни условия – за разлика от прогнозата за облачно време, всъщност е горещо, но опитните бегачи се справят.
Пробегът
Тръгват на 29 май от паркинга Приония (1100 м) в 16 ч. и след 7,4 км и 1800 м положителна денивелация, стигат вр. Скала (2882 м). „Росен ни прекара през един по-пряк маршрут, който не е много посещаван, но е доста вертикален“, споделя Велин.
„Отправната ни точка беше връх Скала, защото сметнахме, че няма да имаме време да качим вр. Митикас, защото е по-техничен. Изкачването се случи на 29 май, в деня на тръгването от България.“ – добавя стоматологът.
Пробегът реално стартира на 30 май в 5:33 сутринта. Първи е Велин Дилов и трябва да се качи до платото на Музите, и от там да спусне 2400 м до с. Неа Храни, което е около 43 км.
При опит да заходи към мястото за спускане, се оказа, че има много сняг в улея и бегаческата екипировка, с която разполага, не му позволява да слезе безопасно. „Заобиколих връх Profitis Ilias в опит да спусна от там, но се оказа същата обстановка, сериозни отвеси и сняг, отказах се и се върнах. На път за хижата успях да се свържа с момчетата и те се върнаха на паркинга Приония. От там предадох първата щафета на Кольо Райчинов, защото се бях уморил доста. С това ни се промени планът и съответно се удължи, по мои сметки с качването на върха, и след това бяганията сме изминали грубо 770-780 км, защото вместо през планината, сега трябваше да я заобиколим.“
После бегачите си разпределят километрите и покриват близки дистанции. Така, освен първите 10,25 км с 1800 м Д+ от „нулевия“ ден, 29 май, те изминават съответно по дни:
Велин Дилов: качване до платото на Музите и връщане до паркинга след неуспешно слизане: 14.78 км 907 м Д+, 49.22 км Chalastra-Василуди, 45.23 км Неа Карвали – Ксанти и 42.95 км 750м Д+ с. Груево – с. Конуш.
Кольо Райчинов: 42.02 км от Пирония – малко след Катерини, 44.84 км Василуди- Паралия Врасна, 46.90 км Ксанти – Комотини и 42.11 км с. Конуш – с. Странско.
Росен Русев: 43,43 км малко след Катерини – Нисели, 68.08 км Паралия Врасна – Неа Перамос, 42.92 км 1237 м д+ Комотини – с. Орлица и 36,06 км с. Странско – Стара Загора.
Младен Гайтанджиев: 42.04 км Нисели – Chalalstra, 40.36 км Неа Перамос – Неа Карвали, 40.05 км 754 м Д+ с. Орлица – с. Груево и 47.56 км 716 м Д+ Стара Загора – Казанлък.
Разпределението на постовете
„Всеки има изградени навици и адаптации от ежедневните тренировки. В случая се разбрахме по приятелски. Росен предпочете да бяга в най-горещите часове (ранния следобед), Велин каза че предпочита рано сутрин и пое първи пост, ние с Младен запълнихме останалите слотове“, обяснява ни Кольо Райчинов.
Препятствия по пътя
„Имаше две ситуации с непредвидено забавяне по трасето от по около час, и то в един ден. Първото беше на приближаване към границата, тъй като беше предвидено по-безопасен подход по стария път към Митническо бюро Маказа. При бягането си на 15-и километър третият бегач (Росен), попадна на пост при военна база и трябваше да се върне и намери алтернативен пряк път по горска пътека към стария път. Второто забавяне беше заради малък обход с объркване с трака, който ме свали от асфалтовия път и наложи изкачване през стръмен склон към поредното село преди Момчилград.“ – споделя още Младен Гайтанджиев.
Вижте: “Pirin Extreme” – едно от най-трудните трасета в Световните серии по скайрънинг
Помощ от гръцка страна
Контактът е осъществен официално чрез омбудсмана на гр. Казанлък – г-жа Гинка Щерева. „Както повечето сигурно знаят, гърците са с много силни традиции в бягането и приеха събитието ни присърце – казва Младен, – тук искаме да изкажем благодарността си към Крис Андреадис от гр. Кавала, който организира посрещането ни 15 км преди Кавала с няколко човека от бегачески клуб от Елифтеруполи и бягах половината си смяна с тях. Беше много емоционално зареждащо – бяха ни направили пункт, пазиха ме от глутница бездомни кучета в един от крайните квартали след Елифтеруполи. Доста си говорихме по време на бягането и километрите до края не се усетиха, а точно тази вечер трябваше да наваксаме изоставането от първия ден и бягането продължи малко след полунощ до Неа Карвали.“
Връзката с полицията от трите области, през които минава маршрутът им, направил също Крис Андреадис. До третия ден, в който са в Гърция, полицията ги следи и ескортира постоянно. „Това за нас беше много голяма изненада и сме благодарни, понеже едно такова бягане крие рискове, по-големи и от пребиваване в планината“, признава Младен.
Вижте: Пирин Галов за свободата, ултрамаратоните и смирението
Възстановяването
Вода, електролити, подходяща храна са осигурени за пробезите на всеки, а след края на бягането търсят из градчета „стабилна храна“. По думите на Кольо: „С добро хранене (по време и след бягането), адекватен сън, разтягане и масаж, се възстановявахме учудващо добре и за да продължим напред. И дори ставаше по-лесно, когато влязохме в ритъм.“
Финалът
Младен бяга последния пост и е посрещнат в с. Средногорово от група от 10-15 местни бегачи, към които се присъединяват и останалите от щафетата. Така преминават заедно последните десетина километра до града. Финишират около 20:30 ч. пред сградата на общината в Казанлък.
„Булевардът отпред беше затворен за автомобилен трафик, като част от празника на града (течеше коронацията на Царица Роза на централния площад, разположен недалеч). На финала се бяха събрали наши близки и приятели, както и граждани, което много ни зарадва.
Някои хора озадачени питаха „Къде е огънят?“, но този огън, който носихме със себе си, не се вижда с просто око.
Въпреки че за шествието, състояло се в неделя, като кулминация на празниците на града, в което ние участвахме, огън имаше. Ради Милев носеше факела, даден му от Детелин Маслов. Този факел вече е пренасял Олимпийския огън през България преди повече от 40 години.“ – споделя ни Кольо Райчинов.
Как любителите на планинското бягане приемат бягането на асфалт?
Младен: „Бягането по твърда настилка изисква адаптация и крие някои рискове, но всички го практикуваме…, макар и не толкова често. Кольо е изключението тук!
Той е най-опитният и бърз маратонец на Казанлък към момента. Според мен е важно да споменем бягането му във Валенсия от началото на месец декември 2021 г. с време 2:38’40“. Има и времена под 1:14′ за халф маратон тази година…
Всички други предпочитаме предимно разнообразието от преходите сред природата, но поводът на това предизвикателство си заслужаваше целия този асфалт. Това всъщност беше предизвикателството за нас.“
Ще има ли следващ пробег?
Младен ни отговаря категорично: „Определено! Вече дори Ради има още по-шантави предложения. Велин се пошегува, че след посрещането ни пред Община Казанлък Ради ни направи много „лоша“ услуга…, като освободи въображението ни към подобни колективни мероприятия и формати. Веднага ни мина през ума минаване на най-полулярната пътека – Е3 щафетно… примерно!“
