Стефан Иванов, който прекоси с гребане Атлантическия океан, заедно със сина си Максим, вече е в разгара на подготовката си за новата гребна мисия, която ще стартира през януари 2023 г. Както вече ви разказахме, това ще бъде първата в света гребна експедиция от Антарктида през Южния океан. При успех, експедицията ще постигне 6 рекорда на Гинес.
Какви са неизбежните опасности, с които ще се сблъскат шестимата гребци в ледените води на Южния океан, откъде идва вдъхновението за тази високорискова експедиция и какви са личните мотиви на българския участник в нея, разговаряме със Стефан Иванов:
Как се стигна до идеята за тази експедиция?
Идеята е на лидера на нашата експедиция – исландеца Фиан Пол, който е изследователят и океански гребец с най-много Гинес рекорди в света, постигнати в рамките на една атлетическа дисциплина (33+), включително най-много „Първи в света“ титли сред изследователите (14). След като е участвал в гребни експедиции във всички океани, той замисля настоящата като своя най-предизвикателна, коронна и последна експедиция. Вдъхновението за маршрута е да проследим пътешествието, извършено от британския изследовател Ърнест Шакълтън и петима членове на неговия екипаж в тяхната ветроходна спасителна лодка – “Джеймс Кеърд”. Това плаване се смята от мнозина за най-великото пътешествие с малка лодка, осъществявано някога, което довежда до спасяването на всичките 28 членове на експедицията на Шакълтън.
Откъде дойде поканата към теб за участие в експедицията?
Като координатор на Ocean Rowing Society (Океанското Гребно Общество), Фиан следеше отблизо прекосяването на Атлантика, което направихме със сина ми Макс през 2020 г. Тъй като това беше първия път, когато океанска гребна лодка пресича Атлантика от изток на запад изцяло през сезона на ураганите, ни връхлетяха четири тропически бури и един ураган и Фиан остана впечатлен от това, че не развяхме белия байрак и оцеляхме. В последвалите ни разговори той обеща да ме покани на последната гребна експедиция в кариерата си и в крайна сметка удържа на обещанието си.
Вижте: „Неверест“: да гребеш 4444 мили в океана в сезона на бурите
Каква е историята на дърводелеца Хари „Чипи“ МакНиш?
Хари МакНиш (по прякор „Чипи“) е дърводелец на Имперската Транс-Антарктическа Експедицията от 1914 – 1917 г., оглавявана от Ърнест Шакълтън. „Чипи“ има съществен принос за оцеляването на 28-те участници в експедицията. Докато корабът на експедицията „Ендюрънс“ потъва, затиснат между ледовете, „Чипи“ работи неуморно в трюма, за да запушва пробойните, затънал в ледена вода, за да могат да бъдат разтоварени по-голяма част от провизиите. По негово настояване прекратяват влаченето на спасителните ветроходни лодки по леда, за да се избегне тяхното разпадане. Чипи укрепва лодките с тюленова кръв, брашно и бои. На една от тях – наречена “Джеймс Кеърд”, повдига бордовете и пригажда закрити пространства, които да пазят екипажа от вълните. С тази лодка Шакълтън, Чипи и още четирима успяват да достигнат остров Южна Джорджия и да изпратят чилийски кораб да прибере останалата част на екипажа от Слонския остров, до който те се добират с другите спасителни лодки. Въпреки всичко Чипи е един от четирима участници в тази експедиция, който не получава „Полярен Медал“, поради неизяснени обстоятелства – най-вероятно свързани с дрязгите които са имали с Шакълтън. Ние активно подкрепяме инициативата за посмъртното присъждане на „Полярен медал“ на Чипи.
Какви други малко известни факти около експедицията на Ърнест Шакълтън може да ни споделиш?
Бих препоръчал да прочетете книгата „Шакълтън – Несломимият“, която излезе на български език само преди няколко дни. Имах удоволствието да се запозная с автора – Хавиер Качо, който е един от хората, написали най-много книги за експедициите из Антарктида – включително за Амундсен, Скот и Нансен. Самият той е полярен изследовател и до скоро ръководител на испанската антарктическа база, която се намира в непосредствена близост до българската антарктическа база.
Разкажи ни за трудностите и опасностите, с които ще трябва да се справяте по време на гребната експедиция?
Южният ледовит океан е най-бурният и недружелюбен океан. Около него се вихрят силни и често ураганни ветрове, които вдигат огромни вълни и създават мощни течения, тъй като няма земна маса, която да ги спре. Районът около Нос Хорн и Антарктическия Полуостров, в който ние ще гребем, е най-тясното място между континентите около Антарктида, в което като във фуния ветровете се ускоряват и завихрят допълнително. Така че основното предизвикателство ще бъде да навигираме тези води на малка гребна лодка, чийто борд е на по-малко от половин метър над водата. Друго предизвикателство е комбинацията от ниските температури на въздуха и водата – около нула градуса Целзий и високата влажност – почти 100%. Докато гребем интензивно, неимоверно ще се изпотяваме и ще бъдем заливани от солена вода, а докато почиваме ще измръзваме, потънали във влага, от която няма как да се отървем. Със сигурност няма да липсват и предизвикателства, свързани с непредвидени обстоятелства, повреди по лодката и апаратурата, междучовешки отношения на борда и др.
Какво е специфичното за оборудването и екипировката, които ще използвате?
Оборудването на лодката е почти като на космическа капсула. Използваме най-съвременни уреди за навигация, сигнализация и комуникация – картограф, AIS (Automatic Identification System – Система за автоматично идентифициране на местоположението на нашата лодка и плавателните съдове около нея), EPIRB (Emergency Position Indicating Radio Beacon – сателитно устройство за подаване на сигнал за бедствие), тракери (които ще изпращат информация за точното ни местонахождение през няколко часа), сателитни телефони и хот-спотове, радиостанции на ултракъси вълни и др.
Основната ни екипировката е ушита по размер от водонепропусклива но дишаща материя с Gore-Tex, която да не допуска дъжда и вълните да проникват до тялото, но същевременно да позволява на влагата от тялото поне частично да се изпарява.
Вижте: Стефан Иванов от „Неверест“ се впуска в гребна експедиция от Антарктида през Южния Океан
На какъв външен съпорт ще разчитате?
Антарктическите договорености изискват експедицията да бъде придружена от надзорен плавателен съд. За нас това ще бъде ветроходната яхта СЕЛМА, която през 2014 г. с нейния капитан Пьотр Кузняр и 11-членен екипаж от Полша достигна най-южната ширина в света – 78º 43’ в Залива на китовете. СЕЛМА ще послужи като платформа за заснемане на документален филм за нашата експедиция и като база за научни изследвания, които д-р Майкъл Матсън от нашия екип ще провежда по време на плаването, с цел да подчертаем предизвикателствата, пред които е изправено морското биоразнообразие в антарктическите води.
Вижте: Neverest Ocean Row: Из дневниците на първата българска океанска гребна експедиция
При успех, кои са рекордите на Гинес, които ще подобрите?
Ще се опитаме да постигнем някои от следните рекорди, най-ценните от които са тези за „Първи в света“, защото те остават завинаги:
- Първа гребна експедиция от Антарктида
- Първо прекосяване на Шотландско море с гребане
- Първо прекосяване на Южния океан от юг на север с гребане
- Най-бързо прекосяване на Южния океан с гребане
- Най-дълго гребане в Южния океан
- Най-скоростно гребане в полярните зони
По какъв начин се подготвяш за експедицията?
Тренирам на ергометър в задния двор на къщата ни в с. Бистрица по 90 минути без прекъсване на най-тежката 10-та степен на машината или пък на по-кратки, но по-интензивни интервали, тъй като трябва да събера сили да придвижваме океанската гребна лодка, тежаща над 1.5 тона. Опитвам се да се закалявам – ходя облечен само по тениска или риза, дори през зимата, взимам си студени душове всеки ден, които стават все-по мразовити и по-дълги. Всичко върви по план, включващ 6 тренировки на седмица. Все пак това е само хоби.
Разкажи ни и за подготовката, като организация и подкрепа?
Тъй като разходите за организирането на подобна експедиция в далечния и труднодостъпен Южен ледовит океан се оказаха много големи, през септември тази година, 3 месеца преди да поемем към Антарктида, потърсих половин дузина потенциални спонсори. Откликнаха единствено от SiteGround и в рамките само на няколко дни намерихме единомислие и постигнахме споразумение, посредством което аз ще мога да се включа и България да има участник в тази експедиция. С подобно отношение и широк размах, Иво Ценов и Тенко Николов от SiteGround вече се превърнаха в най-големите българи филантропи на нашето съвремие.
Защо го правиш? Какво искаш да постигнеш за себе си в това предизвикателство?
Вълнуващо е да участваш в експедиция, която първа проправя пътека в някое кътче на света.
Една от основните цели на експедицията ни е да обърнем вниманието на обществото и международни организации като CCAMLR върху все по-критичната нужда да опазваме океаните. По-конкретно, подкрепяме инициативата да бъдат обявени допълнителни защитени зони от над 4,000,000 квадратни километра около Антарктида – към момента изглежда, че основните пречки това да се случи, са Русия и Китай.
В личен план експедицията ме привлече, защото ще ми позволи да слея в едно УДОВОЛСТВИЕТО и УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО: удоволствието да се гмурнеш дълбоко в прегръдките на природата – сред океански вълни, айсберги, косатки, китове, пингвини и удовлетворението, което би дошло, ако се преборим с теченията, вятъра, вълните и всички непредвидени обстоятелства и се доберем до остров Южна Джорджия, за което ще са необходими кански усилия. Шестимата гребци ще се сменяме денонощно в групи от по трима на всеки 1,5 часа. По този начин всеки от нас ще бъде на греблата по 12 часа на денонощие, освен ако гребането не бъде прекъснато от огромни бури, които са по-скоро норма, отколкото изключение в „Крещящите 60“ и „Яростните 50“ на Южния океан, през които ще навигираме.
Какво най-много те плаши в експедицията? Как се справяш с притесненията и негативните мисли?
Да не изпадна от лодката в ледената вода и да се изгубя във водната шир. Правя си План „А“, План „В“ и – ако мога, План „С“ за действие при такива обстоятелства. Например в случая – План А е да носим специална екипировка, която да ни предпазва, поне за известно време от студената вода. План В е да сме вързани за лодката през цялото време, когато не сме в каютите. План С е винаги към всеки един от нас да има прикрепено сателитно устройство, което да дава точното ни местоположение, така че да може максимално бързо да бъдем открити сред вълните, дори през нощта.
Естествен въпрос, който хората биха си задали, е Макс защо не е с теб?
Много би ми се искало и той да дойде с нас, но в момента е студент в САЩ и няма как да се отдели от учебния процес за месец – два.
Гребната експедиция „Мисията на Шакълтън“ ще може да бъде следена в реално време във „Фейсбук“: Neverest Ocean Row, както и на тракера на www.rowlaughexplore.com/the-shackleton-mission.
Тя се осъществява благодарение подкрепата на две фирми: британската компания ACTIPH Water за алкално йонизираната вода и българската IT компания SiteGround Life.
