Щеките: Как да ги ползваме?

Малко история

От много години, и то много често, бродя по планинските пътеки. Срещам различни групи – деца, възрастни и като, че ли най-вече пенсионери. Навярно няма да ви изненадам с „откритието”, че всички скиори са напълно наясно какво голямо значение имат за тях щеките. Не така обаче стои въпросът за туристите, алпинистите и въобще за всички, които в летните и безснежни дни ползват това тъй необходимо и за тях пособие. Не само аз, но и други планинари от моето поколение не биха ви посочили някога и някъде да са срещнали български туристи с щеки.

Със сигурност мога да потвърдя и това, че нито един автор в пътеводител наръчник или ръководство на туристическа тематика не е е споменал нещо за щеките. Знам обаче, че през 1967 г., когато шестима души тръгнахме на експедиция в опит за първо българско изкачване на връх над 7-те хиляди метра в списъка задължително бяхме вписали и 6 чифта щеки. По това време този връх се казваше пик Ленин, а височината му и тогава и сега си е все 7134 метра.

Тогава, а и много след това безкрайно бяхме благодарни, че в обемистия ни багаж се намери място и за 6-те чифта щеки. Навярно и без тях успехът ни щеше да бъде същият – и шестимата развяхме родния трибагреник на седемхиляден връх. Но със сигурност и днес мога да твърдя, че щеките направиха изкачването ни много по-лесно и сигурно. На това мероприятие бяхме повече от 350 души и всички тръгваха към върха освен с ледокоп и с щеки. Оттогава изминаха 55 години, през които аз никога не съм се разделял с щеките.

В следващите години все по-често започнахме да срещаме туристи с щеки в ръцете. В първите години те бяха просто същите щеки, които бяхме ползвали и тогава, когато сме били със ски на краката. Чужденците, които все по-често посещаваха нашите планини нагледно ни показваха ползата на щеките не само по ски пистите, но и по маркираните планиски пътеки. Те ни показаха и това, че щеките могат да бъдат телескопични и когато не са ни толкова полезни могат да се скъсяват и поставят в раниците.

Към настоящия момент във всички спортни магазини вече могат да се намерят специализирани щеки и то на приемливи цени. Болшинството от туристите вече свикнаха с тях и което е по-важното те ги употребяват правилно. Причината, за да обърна внимание на този факт е, че не са малко туристите, които въпреки, че ползват най-реномираните марки не ги ползват правилно. Още повече са туристите, които срещаме в планините, стиснали здраво в ръка или и в двете ръце най-различни пръчки, колове и какви ли не, подпиращи телата им, средства…

Знам много места, където при завършване на даден преход тези „помощни средства” се „складират”, за да се ползват и от следващите, които тръгват по този маршрут. Често разговарям с туристите, които се предвижват с подобни „пръчки” или както някои ги наричат и „колове”. Позволявал съм си да разговарям с някои от тези, които неправилно държат в ръцете си и много по-скъпи, дори от моите щеки. Никои от тези, с които съм разговарял не са ме упрекнали, а дори се оправдават с това, че никой никога не е им обяснил начина на ползването им. И най-важното никъде не са прочели в нашите издания за удобството, което им дават щеките както и за начина на ползването им. Ето защо седнах зад белия лист. За да бъда по-разбираем прилагам и няколко фотографии с правилно и погрешно ползване.

Начин на ползване

Преди да премина към обясненията искам твърдо да ви убедя в това, че щеките изключително много помагат както при изкачването, така и при слизането. И това най-вече важи за планинарите, натрупали повечко годинки или страдащи от глезенни, коленни или тазобедренни болежки. Ето и необходимите кратки коментари към приложените снимки.

Правилен захват. Ръката влиза в темляка отдолу нагоре след което силно и здраво захваща дръжката. Така при изкачване добрият ръкохват поема голяма част от усилията на краката и тялото.

Неправилен захват. Ръката не влиза в темляка и така тя няма силата да окаже натиск върху щеките. А и при някаква непредвидена ситуация щеките могат да бъдат изпуснати.

И нещо много важно. При изкачване щеките трябва да бъдат малко по-къси, а при слизане по-дълги, за да могат да служат и като сигурна опора на тялото и това може да се регулира от самата щека.

При силна умора или кратка почивка. Когато ръководителят на групата обяви „минутна почивка” тялото на туриста може да се подпре на щеките и така за кратко да орегулира дишането.

Не забравяйте, че щеките са ви истинския приятел при евентуална защита от нежелана среща с овчарски кучета, каквато особено в Стара планина е твърде честа. И още нещо. В случай, че разпъвате палатка щеките автоматично поемат ролята на  рейки.

Значителна част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360: