За екипа на нашата медия активностите сред природата са кауза. Смятаме, че практикуването им е полезно за това да бъдем по-добри хора и да живеем в по-добро общество. Всеки търси и разбира това, което получава от природата по свой собствен начин. Затова винаги сме се интересували от запазването на биоразнообразието във всички аспекти. Защото природата е за поколения напред!
Както всички знаем България е сред държавите в Европа с най-голямо природно многообразие. Животинското царство е впечатляващо, но му е необходима помощ и подкрепа, за да се запази пред все по-нарастващите предизвикателства, идващи от модерния свят.
Решихме да разгледаме как стои въпросът с опазването на някои от най-застрашените животни на наша територия. За целта се обърнахме към книгите, и по-точно тази, която се занимава именно с най-уязвимите животни и растения у нас – Червената книга на Република България.
Всички сме чували за тази така важна книга, но не всички знаем подробности, затова избрахме с настоящата статия да ви запознаем по-подробно със спецификите на това „четиво“.
Кратка история
След като през миналия век човечеството започва да осъзнава нуждата от опазването на природата и нейното биоразнообразие, се появява необходимостта от създаване на някаква отправна точка за изпълнението на тази нелека задача. Преди всичко се налага да се установи и отбележи в обща база данни кои видове са най-уязвими и застрашени от изчезване. За целта през 1948 г. Международният съюз за защита на природата съставя така наречения „Червен списък на световнозастрашените видове“, по-известен като „Червената книга“. Това е списък на редките и застрашени от изчезване животни и растения, който постоянно се допълва и обновява, използвайки набор от точни критерии за оценка на риска от изчезване, приложими за всички видове и всички региони на света, включително и за нашия регион.
За да стане ясно каква е ситуацията със застрашените видове в нашата страна, през 80-те години на миналия век, по идея на видния орнитолог и зоолог Николай Боев, за първи път се издава и Червената книга на Република България, отнасяща се за биологичните видове, живеещи на територията ѝ. През 1984 г. излиза от печат първият том, който е посветен на растенията, а през следващата 1985 г. е издаден и втори том, посвeтен на животните.
Появата на тази книга у нас спомага за по-доброто разбиране на екологичните процеси в страната ни, както и допълнително насочва вниманието на обществеността към проблемите на застрашените видове. Описаните в българската Червена книга растения и животни са приоритетни за опазване. Към днешна дата те са част и от задължителния за България европейски проект Натура 2000.
СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА КНИГАТА
Животинският свят на България е една силно динамична и бързо променяща се материя. Непрекъснато се обогатяват и променят и знанията ни за него, затова през 2012 г., със съдействието и подкрепата на Българската академия на науките и Министерството на околната среда и водите е издадено второто актуализирано издание на Чертвената книга на Република България. То излиза в три тома: том 1 – Растения и гъби, том 2 – Животни и 3 том – Природни местообитание. Ръководител на авторския екип е акад. Васил Големански.
В това издание отделните видове са категоризирани според актуалните прецизирани критерии за оценка на застрашеността, изработени от Международния съюз за защита на природата. Описаните видове са разделени в няколко категории, според степента на застрашеност.
При животните това са:
- Изчезнали (EX) или вероятно изчезнали (?EX) – Extinct
- Критично застрашени (CR) – Critically Endangered
- Застрашени (EN) – Еndangered
- Уязвими (VU) – Vulnerable
- Почти застрашени (NT) – Near Threatened
- Слабо засегнати (LC) – Least Concern
- С недостатъчно данни (DD) – Data Deficient.
- Неоценяван (NE) – Not Evaluated
При растенията и гъбите категориите са съответно:
- Изчезнали – EX
- Регионално изчезнали – RE
- Критично застрашени – CR
- Застрашени – EN
- Уязвими – VU
Категориите на застрашеност при природните местообитания се разпределят, както следва:
- Критично застрашени (CR)
- Застрашени (ЕN)
- Уязвими (VU)
- Потенциално застрашени (NT)
Използвани са и 5 количествени критерия за оценка на застрашеността:
А – намаляваща популация (в миналото, в настоящето и/или прогнози за бъдещето)
В – размер на ареала и фрагментация, намаляване или флуктуации
С – малки популации и фрагментация, намаляване или флуктуации
D – много малки популации или много ограничено разпространение
Е – количествен анализ на риска от изчезване
Освен тези означения към всеки от отбелязаните видове има приложено изображение и карта с местообитанията му, а също и информация за неговото разпространение, численост, биология, отрицателно действащи фактори, предприети мерки за защита и необходими мерки за защита, както и използваната литература за тези данни.
Към момента в списъка попадат 659 растения, 149 гъби и 287 вида животни, които се отнасят към четирите най-застрашени категории: Изчезнали (30), Критично застрашени (87), Застрашени (70) и Уязвими (100). Установено е, че през последните 60 години в България са изчезнали около 30 вида растения и 16 вида животни.
ЗАСТРАШЕНИТЕ ВИДОВЕ
С гордост можем да обобщим, че България е на едно от първите места в Европа по разнообразие на животински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите национални парка „Пирин“, „Рила“, „Централен Балкан“, както и в различните резервати.
В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като златката, пъстрият пор, тюленът монах, кафявата мечка, видрата, дивата котка, някои видове прилепи…
Нашата страна е дом и на голямо разнообразие от птици, като в това отношение сме на едно от челните места в Европа. Тук са установени 409 вида птици, като 327 от тях са под защита, а 140 са включени в Червената книга.
Два вида земноводни (алпийски тритон и сирийска чесновница) и 13 влечуги също попадат в Червената книга. Защитени са вдлъбнаточел смок, смок мишкар, змиегущер, леопардов смок, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка и други.
Вписани са и 24 вида риби, от които застрашени от изчезване са див шаран, кавказко попче, дунавска минога, волжка бяла риба, келерово попче, шип и други.
Такива са черният щъркел, осоядът, скалният орел, горският бекас, гълъбът хралупар, големият ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол и други. Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани като изчезнали, 5 от тях – розов пеликан, картал, сив жерав, средна бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната, а други 3 вида – брадат лешояд, момин жерав и стрепет вече нито гнездят в България, нито мигрират през нея.
Голямото разнообразие на животинския свят в България ни задължава да полагаме постоянни грижи, за да го опазим в настоящия му вид, предотвратявайки изчезването на колкото се може повече от застрашените видове. Ето защо Червената книга на Република България е важен инструмент на националната и международната научна и природозащитна общност в борбата за спасяването на невероятното биоразнообразие на българската и световната природа.
Червената книга на Република България е достъпна за четене и онлайн.
Статията е изготвена във връзка с кампанията Mastercard Wildlife Impact, чрез която Банка ДСК и Mastercard се ангажират да дарят 1 долар за всяка издадена карта на международната организация Conservation International, за да помогнат за опазването и възстановяването на местообитанията на някои от най-застрашените диви животни.
Виж повече за кампанията тук.
Червената книга на Република България е достъпна за четене и онлайн.
Защо я няма?