Роден е на 8 ноември 1916 г. в гр. Омуртаг. Още от ранна възраст той свързва живота си с планината и й остава верен до края на живота си. В продължение на много години той е началник на Планинснката спасителна служба /ПСС/ в София. Известно време е началник и на Централния апийски лагер и то в един от най-трудните му периоди – когато лагерът се премества от Пирин в Рила.
В продължение на много години Петър Златев е член на ръководството на БАК, в това число и председател. Работи всеотдайно за масовизирането на българския алпинизъм и най-вече при изграждането на алпийските секции и клубове в страната. Самият той не навлиза в същинския алпинизъм /катерене по скали/, но винаги е бил на ръководни постови в БАК, РСА, РКА и БФА. Неоценима е помоща му при организацията и разкриването на Централния алпийски лагер, при реорганизацията на ПСС и маркировката на българските планини, където дълги години е начаялник на отдел „Маркировка” към ЦС на БТС. Бил е дълги години член на Управителните съвети на българския алпинизъм а като председател заема тази длъжност от 12 май 1955 г. до 26 януари 1958 г. или по времето, когато отново се възстановява Българският туристически съюз /БТС/ и алпинизма преминава от системата на ВКФС към БТС. В това отношение той изиграва важна роля за получаването на алпинизма достойно място в системата на съюза. Полага огромни усилия за установяване на по-тесен контакт със съветските алпинисти в резултат на което през 1958 г. за Кавказ заминава първа официална българска група алпинисти на която той става ръководител. Тогава след обучение в елементите на ледената техника се изкачва на европейския и кавказки първенец Елбрус – Западен /5642 м/ и на няколко по-ниски върхове.
Познавам лично Петър Златев и безкрайно много го уважавам. Нямам представа по какъв път щях да поема в живота си, ако през месец август 1953 г. той като началник на ЦАЛ не оцени положително моя интерес към алпинизма и ме назначи на щатна длъжност като инструктор в лагера. В последващите години, при всяка наша среща той живо се е интересувал от това, как се развивам като алпинист и истински се е радвал на успехите ми. Последната ни директна среща с него бе в град Русе, където през 1987 година се проведе традиционната среща на инструкторите работили в различно време в школата. На общата ни снимка. Петър Златев е на централното място с очила и бастунчето, тъй като той вече бе на преклонна възраст. А като, че ли това беше и една от последните му появи на публично място.
Както споменах още в началото Петър Златев пое ръководството на лагера когато той се премести в района на хижа „Мальовица”. Там курсистите изкараха няколко много трудни смени на палатки, когато вече температурите често спадаха под нулата и курсистите осъмваха под покритите със сняг палатки. Бе в лагера и тогава, когато с труда на курсисти и инструктори изникна и първата дървена барака /на снимките/. Ах, каква радост бе за всички нас тази барака?…
Петър Златев бе началник на лагера от 10 юни 1952 г. до 6 март 1954 г., но и след това нито за миг не прекъсна връзката си с лагера и то не защото бе преминал на щатна работа в ЦС на БТС, а защото частица от него бе останала там горе – в подножието на вр. Мальовица – „Символът на българския алпинизъм”.
