Любопитството и интересът ни към алтернативните спортове ни среща с една истинска легенда в сферата и атмосферата – всестранно развития и интересен Иван Калибацев. Малко е вероятно, ако практикувате парапланеризъм, ски, тенис или обичате да прекарвате времето си в планината, да не го познавате или да сте чували за него. Обиколил целия свят, създал стотици истории с това, което прави, позитивизмът му към живота е заразителен и вдъновяващ, а идеите все по-гениални.
Именно повече хора като Иван си пожелаваме за Новата година и го питаме за страстта към алтернативния начин на живот и любовта към семейството.
Кой е Иван Калибацев?
Привет на всички читатели и приятели на това така различно и прекрасно списание, аз съм Иван Калибацев и се определям като човек, който обича живота си, семейството си, щастливо живеещ в България и родния ми Благоевград.
Ти си всестранно развита личност в света на спорта – тенис учител, ски учител, тандемен парапланерист, планинар…Как се стигна до този момент – откъде започна страстта ти към всеки един спорт?
В момента съм щастлив баща на три момчета, съпруг на смела българка, Ива Калибацева, без която нямаше да успея да владея всичко, което имам в момента, а то е всичко, за което някога съм мечтал (смее се). Имам щастието да практикувам нещата, които наистина ме правят щастлив – да летя с парапланер, сам и с пасажери, преподавам на деца и възрастни тенис и ски, като свободно време давам на моите деца, като към тях се включват и двете ми кучета-Ариан и Джоджа.
Преди да се върна в България бях детски възпитател в Швейцария, където последно учех и за хеликоптерен пилот, но ранната поява на първия ми син и някои финансови фактори прекратиха опита ми да направя кариера там, а решението да се върна за да бъда баща на детето ми беше безапелационно и така до тук с три деца за 4 години. Ако мога да избера на ново всичко, което преживях, пак ще го направя така на 100% и съм благодарен за абсолютно всичко, което ме доведе до тук.
Както сами разбирате всичко до тук дължа на семейството ми, което винаги е било зад мен в моите не леки решения, за което съм им безкрайно признателен.
От малък съм в дейностите на баща ми Руен Калибацев, който беше един от най-дейните спортни възпитатели, които знам в моят живот. Водил ме е на всички лагери, състезания и спортни събития, начина на работа, също така и каузата в развитието на детският спорт, в мен остана и любовта към планините, а това доведе по най-естествен начин и влечението ми към летенето.
Разкажи ни повече за твоята фирма за екстремни спортове-как се роди идеята, какво предлага?
Имах една голяма мечта – да имаме клуб за свободни спортове и в момента работя по завършването й, а името вече го имаме и то е красноречиво-Свободни хвърчила. Идеята е да практикуваме всички неща, които обичаме, заедно с приятели, с децата ни, както и да се обединяваме около тези дейности, да предадем опита си на по-младите и желаещи, а те са доста и най-вече свързани с движение в природата и опазването й, като такава. Най-кратко казано, така определям настоящето си и гледаме смело напред, въпреки че в момента ситуацията на световно ниво не е розова, трябва да продължим работа с подрастващото поколение.
Много от нас практикуват спортове, които носят в себе си голяма доза риск, който така или иначе присъства в динамичният живот, в който всички ние живеем, а именно бързи коли, мотори, колела, зимни спортове…Базата на техническо ниво е несравнима с тази преди 30 години, камерите всеки ден ни предлагат голям обем от информация и всичко това ни дава чувство за лесен достъп до същите, така че все по- често виждам липсата на респект към същите и оценката на рискът.
Обиколил си целия свят, живял си в Швейцария дълго време – как са развити там тези спортове и кое те накара да се прибереш в България?
Относно Швейцария всички знаем, че е това е една от най-добрите и развити социални системи в света, със своите природни красоти и възможности за практикуване на всякакъв вид спортове и едва ли можем да сравним и социалните ни политики в нашата мила и не по-малко красива България. Всички знаем за спрялото развитие на нашите планини в зимните спортове, капацитета на Витоша, а именно липсата на функциониращи съображения и прочие, наистина тема, която до сега никой не можа да развие по оптимален начин, теории колкото искаш… С две думи болно ми е, наистина, защото нямаме единомислие и държавно участие, както е в повечето страни, тук всеки пречи на някой, който наистина прави нещо за общото развитие, наистина жалко.
Смяташ ли, че тук алтернативните спортове имат шанс да се развиват все повече, благодарение на хора като теб?
Не мога да изгубя надежда, защото имаме личности, заради които гледам смело напред, дори имам честта да познавам повечето от тях и те са абсолютен пример за прогрес, като Иво Нинов, Александра Жекова, Ясен Савов, Гущера, Робота, Дизела, Иван Димитров, Жоро Черният, разбира се не на последно място и моите учители в летенето-Валери Цветанов и Весо Овчаров, които отвориха очите ми за летенето с парапланер, вечно ше им бъда признателен. Приятели и колеги-Иво Геров, Тошко Батмана и страшно много други хора, българи и приятели от други земи, които са тук и продължават да дават всичко от себе си, дори и да няма кой знае каква подкрепа на национално ниво.
Познавам учители и треньори, които развиват и владеят свои светове тук в България и благодарение на тях безброй деца осмислят живота си, няма да ми стигне времето да ги изброя, но те са тук сред нас и няма да спрът да действат, благодаря им и вярвам в тях, това са моите идоли.
Имаш голямо семейство (да са ти живи и здрави!) – децата ти по твоя път ли тръгват?
Тъй като имам честта да бъда интервюиран от Вас, бих искал да отправя послание към всички, които ще прочетат това – нека вярваме повече в децата ни, трудно е, заринати сме в негативизъм, губим енергия в какво ли не, дигитализация, работа, вируси, нека намираме повече време за децата си! Знам, че при някои е почти невъзможно, но когато имаме избор има и начин, да им се спести дигитализация, за сметка на спорт, наука, творчество, изкуства, а и отношение и движение в природата заедно с нас.
Аз нямам претенциите, че съм перфектен, дори и близко до това, не вярвам и някой да е наистина, но се стремя да науча децата си на това, което съм научил и в никакъв случай не се и опитвам да им наложа само в тези ми способности, напротив, давам им шанс да избират сами и да мечтаят, това според мен е важното. Изборът и осъзнаването на отгорността за него, но преди всичко и присъствието ми сред самите тях (сега вече звуча прекалено мъдро вече).
Като учител в различни спортни области-деца или възрастни се обучават по-трудно и защо?
Аз работя и с възрастни и деца, но най-лесно се работи с възрастни, които държат детето в тях живо, мисля че това е ключът към всичко, което обичаме и искаме да правим, децата носят най-чистите души, и ако ги допуснем в себе си и ние чистим нашите, любовта към тях ще спаси света.
Изброй пет места, от които може да полетим с парапланер:
Относно летенето мога смело да препоръчам няколко старта в югозападна България:
1.Изцяло обновен и почистен старт от местността „Кръста“ над селата Брежани и Ракитна, гледащ в две посоки-огозапада и северозапад, като в момента откриваме и още две точки на същият склон с денивилация 500 метра, целогодишен достъп, 15 минти логистика.
2.Мощанец, малък склон за обучение, но също така става и за реене с логистика 5 минути на запад от Благоевград, идеален за кратки полети.
3.Връх Конгур, планината Беласица, град Петрич, неописуема с денивилация 2000 метра, но с по-сложна логистика за достъп, но в близко бъдеще с огромен капацитет за безброй вид дейности, не само летене.
4.Язовир Калин, 2000 метра денивилация, несравним и легендарен старт, но и също така специфичен и трудоемък като логистика.
5.Не на последно място е стартът от връх Тодорка, за съжаление изключително трудно достъпен, поради графикът на работещи лифтове, а като възможности за провеждане състезания от всякъв тип е топ 3 в България. Примерът за развитие и експлоатация е Сопот, респект за собствениците му, създадоха бижуто в тази сфера на Източна Европа.
Ако искате да полетите с Иван и да видите света от високо, да покарате ски или да се пробвате на тенис може да посетите страницата на Свободни хвърчила или да пишете в официалния му профил във Facebook.
