Боулдър край езерото Бафа

Четирима сме – Ива Цанкова, Явор Панов, Светослав Кавръков и аз – Руслан Вакрилов. Не ни се стои в града и решаваме да прекараме новогодишните празници далеч от софийския смог, студ и лудница. Къде? Питаме чичо Гугъл къде наблизо е топло, красиво и има боулдъри за катерене, гледаме много снимки и клипчета и решаваме. Езерото Бафа, намиращо се на 70 километра север-североизток от Бодрум, Турция. Товарим колата и 16 часа по-късно се озоваваме сред майски температури, селска романтика, екзотична флора и фауна и далечното ехо от хилядолетна история. И милиони боулдъри.

<< after the jump >>

Твърде горещо през лятото, но с идеални температури през зимата, Бафа е притегателно място за сърфисти, катерачи и обикновени хора, които искат да избягат от тълпите туристи, стичащи се тук през топлите месеци. А туристите идват от цял свят заради интересната история на това място, пазещо данни за човешки поселения още от Ранната Бронзова ера – множество скални рисунки, криещи се в пещери и ниши. Тук могат да се видят и твърде интересните руини на древногръцкия град Хираклеа, датиращ от пети век преди Христа – голяма част от внушителния храм на Атина и дългата над 60 километра крепостна стена са все още добре запазени. Хираклеа е бил град с голямо търговско и културно значение, но постепенно запада, след откъсването на залива от Егейско море. Това, което днес е езерото Бафа, преди е било дълбоко врязан залив, който реката Меандър, отлагаща седименти по делтата, постепенно откъсва от морето и оформя като солено езеро.

На мястото на Хираклеа намираме малко селце на име Капъкъръ, препитаващо се от земеделие и туризъм. Всяка зелена поляна е направена на пасище или маслинова горичка, а в селото има десетина семейни хотелчета, които приемат множеството туристи през лятото. Тези хотелчета, наричани „пансион“, представляват няколко стаи с двойни легла (задължително с розов балдахин) и баня, заедно с малко ресторантче, придружено с голяма тераса и прекрасна гледка към езерото. Когато пристигаме, ги намираме половината затворени, а другата половина изпаданали в летаргия и, общо взето, скучаещи. Пак от интернет знаем кой е т.нар. катерачен пансион – „Пеликан“. Появата на кола, претъпкана с багаж, екипировка и четирима българи, е приятна изненада за задрямалия на верандата мустакат собственик на име Йосуф. Веднага наизкачат още десетина роднини, които ни оглеждат с интерес, а думите „комши“, „Булгаристан“ и „klettern“ правят усмивките още по-широки, а любезността става почти непоносима. Явно „комши“ веднага ни прави свои хора, а в Пеликан Пансион катерачите са на особена почит. Дали заради това или заради слабия сезон, но цените са наполовина по-ниски от обявените в Интернет. Комуникацията става посредством смесица от развален немски, няколко английски думи, няколко турски думи, за които се сещаме, и много body language. С времето разбираме, че знаем не малко, а ужасно много турски думи, просто не го осъзнаваме. Малко пазарлък и съвсем се разбираме за цената.

Навсякъде в и около селото щъкат дребни дядовци и дебели забрадени баби с шалвари и огромни люлеещи се гърди, които тичат подир някоя крава. А ако се случи да видим заедно дядо, баба и магаре, познайте кой язди магарето. И всички са безкрайно усмихнати и приветливи. Всеки, с който се разминем, вдига ръка за поздрав, а когато сме извън селото и видим през няколко ниви някой дядо да си брули маслината, винаги сме посрещнати с бурно махане на ръка и задължителното „Мераба“. Чак ни става неудобно, защото ние като типични мрачни българи не сме свикнали на такива любезности между непознати.

ВИЖ ОЩЕ: Рус Вакрилов за едно пътешествие до Дача – новата перла в короната на спортното катерене

Около Бафа намираме екзотичната флора и фауна, способна да заинтригува всеки орнитолог, херпетолог и инсектолог. Езерото е убежище за корморани, розово фламинго, пеликани и куп друг пернати (които не можахме да разпознаем), а вечер хълмовете се огласяха от десетки сови, кукумявки и други нощни грабливи птици. Сгушили се в цепнатини и скални люспи, видяхме стотици гекони, много жаби и гущери, както и една-две, поразбудени от необичайно топлото време, змии. Бабалюгите обаче се бяха изпокрили, но някак си никой от нас не страдаше, че липсват екзотични хапещи гадинки, които причиняват подутини с размера на ябълка.

Целият този коктейл от история, природа и селска идилия най-вероятно не би ни заинтригувал, ако липсваше една много важна съставка – големи скални блокове, на които да си чешем крастата. Особеното там е, че не просто има боулдъри за катерене. Не може да се каже и че са много. Те са ужасно много. От езерото тръгва планината Латмос, която е обсипана с милиони боулдъри, караща дъха на всеки запален катерач да секне от превъзбуда. Тази планина е сбъдната мечта за всеки, който обича т.нар. adventure bouldering, където няма тълпи от катерачи, няма гидовник, от теб се иска само да си намериш хубав камък и да го изкатериш.

И така, след няколко минутно цъкане, ахкане и възгласи „Глей, глей, баси мамата, откъде да започнем?“ се окопитихме, нарамихме крешпадите и тръгнахме да търсим Най-Добрата Линия. И така две седмици, всеки ден, си намирахме поне по една.

Виж: Боулдър край езерото Бафа (част втора)

Снимките говорят най-добре. Още от Рус Вакрилов – на rusvakrilov.com