Преди дни рекордьорката от Обиколката на Витоша и българката с най-добро представяне на Обиколката на Монблан (UTMB) Мария Николова постигна второто място в друг престижен европейски ултрамаратон – Лаваредо Ултра Трейл (LUT).
Традиционно по различните дистанции на планинското състезание в Италианските Алпи и тази година участваше многобройна българска група. Ултрамаратонът се провежда в красивите Доломити – в северната част на “ботуша”, като първото му издание е през 2007 г.
Най-дългата дистанция е 120 км, с 5800 м положителна денивелация, има 80-километрово трасе с 4100 м изкачване, 48 км с 2100 м денивелация и 20 км Sky Race с 1000 м денивелация.
Tази година българската група наброяваше двадесетина бегачи, които участваха в първите 3 дистанции.
Мария Николова финишира втора на 80-те км, с време 9:41 часа, 20 минути след победителката – Мартина Валмасой от Италия. При мъжете победи чехът Марек Каусидис (08:10).
В 120-километровата дистанция, след супер оспорвана надпревара първи финишира германецът Ханес Намбергер (12:02, рекорд по трасето), който в последното издание на Пирин Ултра (2019 г.) зае шестото място в Sky Race, и французойката Кеми Бруйя (14:06).
Две българки се пребориха за места сред първите 25 от жените в 120-километровата дистанция на Лаваредо. Анета Ралчева зае 19 място, а Боряна Николчева – 22.
За да се избегне струпването на хора, на арката в ски-курорта Кортина Д’Ампецо беше даван старт на всеки 10 минути, а в началото на трасето участниците бяха задължени да бягат с маски. В четирите дистанции мериха сили общо над 2700 участници.
Ето какво разказаха пред 360 някои от българските бегачи за вълнуващото преживяване:
Мария Николова
За Витоша 100 (В100) сподели пред 360, че си се отказала преди финала, за да можеш по-бързо и по-добре да се възтстановиш за Кортина. Как оценяваш сега решението си?
Mария: Това може би е единственият път, когато взимам разумно решение по време на състезание (смее се).
A какво направи, за да се възстановиш? Все пак 2 ултри са 1 седмица…
Мария: Реално на В100 тичането беше до Чуйпетлово. След това си беше бедстване в кал. Прекратявайки участие, успях да съхраня тялото си. Още на следващия ден катерих на Витоша и тичах на стадиона. Опитът на В100 ми беше дългото бягане преди Кортина. Не бих казала че съм правила нещо специфично, за да се възстановя, освен масажи.
ВИЖ за резултатите от Обиколката на Витоша тази година тук.
Kаква беше стратегията ти на Лаваредо? В последните 20 км се пребори за второто място, изпреварвайки полската бегачка…
Мария: Настигнах я на поредното катерене. Но тъй като се опитваха да започнат крампи по бедрата, реших да забавя и да си дам време да отминат. Беше доста слънчево и топло още от сутринта. Така няколко километра бяхме заедно. В момента, в който усетих, че краката ме отпуснаха, натиснах и така взех стабилна преднина, а в последните 15 км бягах сама.
Традиционно нестабилно време в Алпите пo това време на годината. Имаше ли изненади по трасето?
Мария: Имаше доста сняг, но организаторите се бяха постарали за безаварийното преминаване през снежните участъци. Докато бяхме в Кортина, всеки следобед имаше кратка буря. За щастие аз финиширах преди поредната, която започна доста по-късно от прогнозираното.
За кой път участваш на Лаваредо и кое е най-силното ти представяне до този момент?
Мария: Имам един финал през 2014 г., но на 120 км.
Защо участваш, с какво те привчлича това състезание?
Мария: Доломитите са страхотно място за бягане, за каране на колело, за катерене. Уникални гледки! Трудно е да се опише. Трябва да се преживее.
Това ли е най-доброто българско постижение в този ултрамаратон?
Мария: Мисля, да.
Има ли интерес към теб от международни спонсори?
Мария: Не (смее се).
С Косьо (Константин Атанасов – партньор на Мария, бел.ред.) заедно ли бягахте по трасето?
Мария: Този път не бяхме заедно. Имал е дискомфорт в коляното и е решил да е по-лежерен.
Следващата ти цел?
Мария: Надявам се да успея да подобря времето си на UTMB.
ВИЖ за постиженията на Мария в Обиколката на Монблан (UTMB) тук.
Боряна Николчева
Времето и трасето се оказаха на моя страна. Бурята връхлетя, след като бях финиширала. След 22:00 внезапно задуха силен вятър, заваля силен дъжд, последван от градушка и гръмотевици, които падаха из целия район. Ние следяхме прогнозата от предишните дни, динамично се променяше. В деня на старта прогнозата беше за лошо време в следобедните часове, което при добри обстоятества, по време на състезанието щеше да ни се падне към последните 20-30 км, при това по билните участъци. Реално така стана, но с отместване на бурята вечерта, разбрахме че е имало бърза реакция от страна на организаторите и са се погрижили за бегачите в района. Независимо от всекидневните валежи тук, трасето беше сравнително сухо. Очаквахме по-сложно трасе, с кал и хлъзгави участъци. Имаше снежни преспи, които пресичахме, но те не бяха особен проблем при преминаването, на някои организаторите дори бяха сложили по стъпките камъни, за да не се пързаляме.
Участвам за първа година на Лаваредо, финиширах с време 20:05 часа. Знаех от приятели, че е състезание с изключителни гледки и си заслужава всяка една емоция. Привлече ме възможността да бъда в Доломините и да практикувам хобито си. Последните години ваканциите ни са обвързани с избор на състезания в чужбина и съчетание от пътуване, бягане и почивка. Състезанието е на високо ниво, а, в същото време, се чувстваш неангажиращо и се потапяш в атмосферата.
Анета Ралчева
Щях да издирвам датите на раждане на другите бегачки, защото първите 10 определено са младички всичките – да видя горе-долу къде съм в своята категория. И нещо смешно: понеже съм на 19 място – 19 часа ми е бягането (и 29 минути), а преди това, когато си писах с един приятел и го попитах за колко ще мога да го направя, според него, той каза – за 19 часа. Питах няколко души, но той единствен каза 19 часа и после много се смяхме, защото се оказа, че ми е събрал цифрите от номера ми – 685.
Участвам за трети път на Лаваредо. Първия път, през 2015 г. финиширах за 25:56 часа, на следващата година си подобрих времето с малко повече от 3 часа – 22:35, и сега си го подобрих с още 3 часа.
Мястото е много красиво. От гледна точка на организацията – италианците са много шумни, имат нещо като DJ на финала и нон-стоп градът “гърми”, заради което, ако хотелът ти е на първа линия, не можеш да спиш – това в кръга на шегата. Организацията им е добра, не е нещо “уау”, в групата “Бягане за здраве” някой беше написал, че много можем да се учим от тях, което въобще не е вярно, има много добри организатори на състезания в България и определено са на ниво. Когато участвах през 2015 и 2016 г., бяха 9-ото и 10-ото издание на Лаваредо и беше ужасно зле по пунктовете – буквално нямаше какво да се яде и можеше да си умреш от глад, ако не си взел малко кашкавал или нещо друго предварително със себе си.
ВИЖ за „невъзможните“ ултрамаратони – 6 от най-трудните състезания, тук.
Колкото до българското участие – масово участват българи заради трасето и защото Лаваредо е част от верига състезания, участието в които носи определен брой точки. А и все пак Италия не е толкова далеч и е изключително впечатляваща природата.
Но в България има изключително силни мъже-бегачи, които не са отишли на това място да бягат, а мисля, че имат какво да покажат, така че се надявам да отидат.
Доста е скъпо, стандартът е висок, макар че може да се отиде и по-ниско бюджетно, защото има къмпинги.
Но голяма част от силните ни бегачи са на възраст между 20 и 30 години, все още не могат да си позволят да участват в международни състезания, а спонсорите не се интересуват от българите. Така че в този аспект много ми се иска някой наш силен бегач да участва, но не на собствени разноски, а да бъде подпомогнат финансово.
Димитър Кьосев
За втори път участвам. Първия път, през 2019 г. на 87 км дистанция завърших за 17 часа. Местата, през които минава маршрутът, са едни от най-живописните в Доломитите. Грижата за участниците е добре организирана – на всички опасни пресичания има спасители. Например, вечерта, когато загърмя и заваля град, спряха и събраха участниците за половин час, докато отмине.
ВИЖ повече по темата за т.нар. бегачески туризъм тук.
Казваш за себе си, че си от любителите-бегачи. Какво те мотивира да участваш?
Просто искам да финиширам в стил бегачески туризъм. Между приятелите се шегуваме, че участваме за “тиквените медали” – тези, дето ги дават за успешно завършване. Мотивират ме по-дълги дистанции, красиви маршрути, прекрасните хора, с които се запознавам по време на събитието, и въобще, цялото преживяване и приключение.
Как ти влияе върху останата част от живота участието в такива състезания?
Разтоварващо от всекидневието, особено в днешния офис-свят, в който работим. Подготовката за подобно състезание изисква постоянство.
Намираш себе си, разбираш колко си нищожен, спрямо природата.
Соня Николова
В планинските бягания съм от 2014 г., а на Лаваредо участвам за първи път. Бурята ме застигна на 56 км, на 1,5 км от Rifugio Averau – 2413 м. Беше към 21.30 часа. Близо час вървях на открито сред светкавици и гръмотевици. Беше зловещо и красиво. Бяхме доста хора, всички бързахме да се измъкнем от окото на бурята. Вътрешно бях спокойна, не ми е за първи път, имам и други, по-страшни преживявания тук, в България. След като стигнах до хижа Averau, една жена и един мъж ни посрещнаха и любезно ни обясниха, че временно трябва да спрем. Бяха спокойни, не всяваха паника. Осигуриха ни подслон, чай. Бяха много мили. В хижата пристигнах в 23 часа. Задържаха ни около 40 мин. През това време вече имах информация от Мая Петрова, че бурята долу, в Кортина е спряла и най-вероятно и при нас се очаква скоро да утихне. Така и стана. Удължиха ни времето с 30 мин. Бях много щастлива. В такива моменти забравяш за умората, мобилизираш се и продължаваш.
След Passo di Giau – 2236 м, теренът стана много тежък – дъжд, тъмнина, слизане по мокри, остри камъни, лепкава кал. На 4 места, много трудни, имаше хора от организаторите, които осветяваха и помагаха в слизането. Това много силно ме впечатли, на първо място за тях е сигурността на хората. Финиширах удовлетворена и щастлива. Беше невероятно преживяване – изпълнено с много емоция и дух. Непрекъснато бяхме в контакт българите. Мая се грижеше за всеки, знаеше къде сме и заедно със Стана ни подкрепяха (за тях ще стане дума малко по-нататък в статията – бел,ред.).
Няма невъзможни неща, всичко е в нас, вътре в нас. Когато желаем нещо силно, нищо не може да попречи то да се случи. В такива моменти най-важно е човек да не губи самообладание и дух, и да не се страхува. Да вярва в себе си и вътрешно да е спокоен.
– каза Соня малко след като се завърна в България.
В Кортина българските бегачи бяха подкрепяни от свои приятели и близки. Една от тях беше Мая Петрова, също бегач, която от няколко години всяко лято работи в Шамони. Мая активно споделяше информация в социалните мрежи за състезнаието и ни разказа подробности, след като се увери, че всички наши бегачи са финиширали успешно.
Мая Петрова
„Най-голямата радост е Мария, която стана втора при жените в 80-километровата дистанция след една италианка, супер популярна, професионална атлетка, която се занимава предимно със ски-алпинизъм. Мария дойде (на финала – бел.ред.) втора, като се пребори за това място в последните 20 км. Преди това преди нея беше една полякиня и Мария не само със сила, но и със страхотна стратегия успя да я победи, като финишира 6-7 минути преди нея.“
ВИЖ повече за Мая Петрова тук.
Другите две блестящи наши бегачки са Анета Ралчева, която финишира на 120-километровата дистанция 19-а при жените, а Анета е 50+ години. За съжаление, в това състезание няма класиране по възрастови групи, както е при UTMB, а Боряна Николчева зае 22-ра позиция. Страхотни резултати! Аз съм го бягала това нещо – през 2016 г., в дъжд и бури, за 24:42 часа. А те са с по няколко часа по-добър резултат, много добре се движеха и двете!
Общо на двете по-дълги дистанции бяха, мисля, 16 души, четирима завършиха 48-километровата дистанция. Както винаги – много голям купон. Тази година имаше нови лица, от България дойдоха хора, които не бях виждала никога.
През юни времето в Алпите е доста нестабилно – обикновено пече жестоко до обед, към 3-4 следобед започват да се събират купесто-дъждовни облаци и към 5 започва гръмотевична буря. Тук това се случи към 9-10 вечерта – жестока буря, с гръмотевици и градушка. Вилня 30-40 минути, част от българите бяха по билата горе, но всички завършиха без проблем. Просто организаторите бяха спрели участниците по хижите горе до второ нареждане, след това ги пуснаха.
Нямах намерение да оставам за състезанието, но бяхме от няколко дни в района и спонтанно реших да остана, за да подкрепя българите, доколкото мога. Затова останах при една приятелка, българка, която от 30 години живее в Кортина и е много известен физиотерапевт – Стана Миланова, тя абсолютно безвъзмездно помага на българите преди и след състезанието с уменията си.
ВИЖ видео от тазгодишното състезание в Лаваредо тук, за да се потопиш напълно в атмосферата на състезанието.
Седмица по-рано в Гърция пък се проведе планинският ултрамаратон Frozen Peaks. Победител стана българинът Калоян Пейчев – Кофето и то с нов рекорд! Калоян измина трасето, дълго 263 км, за 43 часа и 41 минути. Трябва да се отбележи, че това е първото състезание извън страната, в което Кофето, известен с победите си по състезания у нас, участва. Второто място беше заето също от българин – Павлин Райчев финишира 25 минути по-късно. Още няколко български бегачи изпробваха силите и късмета си в тежкото състезнаие. Никола Николов завърши 21-ви. Пирин Галов прекрати участието си на 120-ия километър, а Митко Митков – на 85-ия.
Ето какво раказа Кофето за 360:
„Много хубаво състезание се получи. Трасето беше красиво и трудно, с доста голяма денивелация – 12000 м д+ и 12000 м д-. Още първия ден следобед мина една голяма буря с гръмотевици и направи голяма част от трасето мокра за следващото денонощие. След като на 120-ия км основните фаворити се отказаха – Пирин и Моизис, за тройката останахме да се борим аз, Павлин и друг грък Георгос Гколис. Последните 85 км стартирахме почти по едно и също време и започна истинската гонка. С Павлин не се отказахме и се борихме докрай и това най-вероятно е причината да завършим с много добри времена и двамата – под 44 часа, като моето време е с 25 мин. по-бързо от Павлин и с 5 часа и 50 мин. по-бързо от рекорда на трасето (на Пирин Галов през 2019). А гъркът финишира за малко под 48 ч.“
ВИЖ повече за Калоян Пейчев и за неговото скоростно преминаване по Е4 тук.
