Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.
Когато сезонът в Хималаите започна, там традиционно се появиха стотици желаещи да изкачват върхове, в огромната си част – клиенти на комерсиални експедиции. Няколко екипа обаче си поставиха по-високи цели – изкачване по нов маршрут, в алпийски стил, по труднодостъпен терен, изискващ катерачни умения. Основно заради неподходящи метеорологични условия те не успяха да постигнат целите си. С изключение на двама чехи, които не просто записаха успех, и то голям, в алпинизма, но и оцеляха след драматичен обрат по време на експедицията.
Марек Холечек и Радослав Грох са известни имена в алпийската общност. 46-годишният Холечек е два пъти носител на най-престижната награда в тази сфера – “Златен пикел”. Първото отличено негово изкачване е на Гашербрум 1 в Пакистан, през 2017 г. със Зденек Хак, по нов маршрут на огромната Югозападна стена, в чист алпийски стил. Второто е премиерното изкачване на 2000-метровата Северозападна стена на връх Чамланг (7321 м) в Непал през 2019 г., отново в алпийски стил и отново със Зденек Хак.
32-годишният Радослав Грох пък е успешен ски-алпинист, шампион на Чехия в този спорт. През 2016 г. с Инджрих Худечек прави първото чешко изкачване на Фицрой през зимата. През лятото на 2018 г. изкачва Нанга Парбат. Година по-късно с Марек Холечек изкачват по нов маршрут Източната стена на шестхилядника Хуандой Север (6360 м) в Перу, за което са номинирани за “Златен пикел”.
ВИЖТЕ за премиерното изкачване на връх Лунаг Ри, осъществено от Давид Лама, тук.
Този сезон двамата си поставят за цел връх Барунце в Непал (7129 м), след като миналата година пандемията осуетява плановете им.
Изкачват го на 25 май (вторник) в алпийски стил, с 6 бивака (шестият – на 7000 м), по нов маршрут на Запад-Югозападната стена (наричат линията „Heavenly Trap“) – без някой да им е фиксирал парапетите, без шерпи, които да им носят багажа и да им опъват палатките, във все по-влошаващо се време. След като стъпват на върха, съобщават, че няма почти никаква видимост.
„Бяла тъмнина навсякъде около нас. Трябват ни 3 часа добра видимост, за да се спуснем безопасно. Ще опитаме през нощта“ – пише по сателитния телефон до Базовия лагер Холечек.
Започва епично, 80-часово спускане. Буря и обилен снеговалеж ги блокира на 6900 м. Холечек и Грох копаят с ръце снега, който непрекъснато затрупва палатката им при ураганни ветрове.
“Бяхме блокирани от лошото време в палатка с размери 2 х 1,2 м, покрита със сняг, и знаехме, че не можем да направим крачка нито на ляво, нито надясно, защото ще паднем от 2 километра височина. В подобни моменти искаш просто да пестиш енергия, да не се смачкаш психически и да чакаш… придържайки се към целта си или коригирайки я“ – каза по-късно Холечек пред чешка медия.
ВИЖТЕ за оцеляването на американския катерач Арон Ралстън тук.
Докато са на стената, ги крепи мисълта, че в събота (29 май) прогнозата е за подобрение на времето. Така и се случва, след 4 дни двамата успяват да се спуснат 1100 м, при висока лавинна опасност, и да бъдат транспортирани с хеликоптер до болница в Катманду. След 10-дневната си борба, изкачвайки върха и слизайки от него. С 10 кг по-слаби и с леки измръзвания, двамата публикуваха снимки от престоя си в Катманду, видимо в добро настроение след поредното оцеляване във високата планина. И споделиха, че първият проблем, който са решили след завръщането си в цивилизацията, е, че са намерили откъде да си купят чешка бира.
Оцеляването на Гуков
На поне две подобни истории за оцеляване бяхме свидетели през последните няколко години.
Руснакът Александър Гуков е спасен през юли 2018 г. от склоновете на седемхилядника Латок 1 в Каракорум, Пакистан, след като прекарва 7 дни на отвесната скала. 42-годишният алпинист загубва партньора си – 26-годишният Сергей Глазунов, остава блокиран на 6200 м без екипировка, с която да продължи спускането, и единственият му шанс да живее е да бъде спасен с хеликоптер.
ВИЖТЕ повече за Латок 1 тук.
През лятото на 2018 г. Александър Гуков, Сергей Глазунов и брат му Евгений Глазунов пристигат в Пакистан с амбициозната цел да изкачат Латок 1 по изключително трудния северен ръб, дълъг 2400 метра, неизкачван дотогава, въпреки десетките опити през годините. Първоначалната свръзка включва Гуков и Евгений Глазунов. В последния момент, обаче, вместо Евгений, нагоре се отправя брат му Сергей – решение, което ще се окаже фатално за него. Александър и Сергей тръгват към върха на 22 юли, с храна за 5 дни. В това време се развиват бури, пада мъгла. Два дни по-късно от Базовия лагер все още нямат видимост към двамата. Виждат палатката им едва на 25 юли.
Малко по-късно Александър Гуков изпраща сигнал в Базовия лагер с искане за евакуация. Алпинистът съобщава, че Сергей Глазунов е паднал при спускане, а самият той е останал без екипировка. Пакистански военен хеликоптер поема задачата, но не може да се издигне заради лошото време. При полета над по-ниските части на върха успява да забележи тялото на Глазунов, недалеч от Базовия лагер.
ВИЖТЕ повече за последния опит за изкачване на Северния ръб на Латок 1 тук.
На четвъртия ден бедстващият Гуков успява да разпъне палатката си. Той разполага само с газ за топене на сняг и половин шоколадов десерт, който намира по склоновете. Три дни по-късно, на седмия ден, времето позволява хеликоптера да излети на по-голяма височина. Гуков е спасен и откаран в болница – изключително отслабнал, но без особено големи измръзвания. И споделя, че главното, което си спомня, е загубата на партньора си. Разказва как халюцинирал, че се е прибрал невредим вкъщи, и как ще помоли приятелката си Юлия да се омъжи за него.
ВИЖТЕ как се оцелява във вековните ледове на Патагония тук.
Оцеляването на Нилов и Головченко
През март 2019 г. руснаците Сергей Нилов (42 г.) и Дмитрий Головченко (36 г.) правят опит на рядко изкачвания седемхилядник Жану (известен още като Кумбакарна, 7710 м). Той се намира в най-дивата част на Хималаите и дори достигането до Базовия лагер е истинско предизвикателство. Двамата се придвижват в алпийски стил по изключително техничната Югоизточна стена на върха, а после се прехвърлят от югозапад. Движат се бавно, тъй като маршрутът е много труден, а времето е нестабилно – силни ветрове, обилни снеговалежи и намалена видимост. Достигат на 400 метра от върха, но влошаване на метеорологичните условия и изчерпаните запаси от храна ги принуждават да спрат изкачването.
След 18 дни, прекарани на голяма надморска височина, двамата руснаци, които отслабват с по 10 килограма, са посрещнати на 5000 м от полската режисьорка, заснела филм за тях, Елиза Кубарска с храна и вода, а после продължават заедно към Базовия лагер.
„Макар да не успяха да стъпят на върха, Нилов и Головченко преминаха по маршрут, за който заслужават наградата Златен пикел“, пише легендарният Райнхолд Меснер.
ВИЖТЕ повече за неизкачваните върхове в поредицата на сп. 360 тук.
Статията развива седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, като обръща по-сериозно внимание на една избрана тема.
