Вече 12 години търсим най-интересните истории, свързани с приключески пътувания. През това време сме научили, че най-важното на път е сигурността, а тя идва от партньора, с когото пътуваш, и от предварителната подготовка за мястото, където отиваш. Затова се радваме, че намерихме верен спътник – първият онлайн застрахователен брокер Boleron. С него ще ти разкажем в детайли за най-интересните места и най-опитните пътуващи хора, които сме открили – в новата ни рубрика “Boleron travel stories”.
След като те запознахме със Занзибар и един от първите българи там, който е създал кайт училище и води групи наши туристи и кайтъри, те срещнахме със Стефан Стефанов и Александър Вандов от Panic Frame and Travel – туристическа агенция, която организира пътешествия с кемпери по отдалечени и забележителни места по света.
Сега е ред на петима български бегачи, които обикалят света, за да участват в някои от най-трудните и интригуващи състезания – става дума за т.нар. бегачески туризъм.
Анета Ралчева
Основното, което на мен ми харесва, е, че виждаш нещата отвътре. Посещаваш много места, които иначе няма специално да отидеш да видиш, или поне не така, накуп – 100 км за един ден, например. Когато бягахме с Пирин Галов в Швейцария, прекосихме цялата страна от изток на запад и се оказа, че виждаме неща, които самоте швейцарци по пунктовете никога не бяха виждали и ни питаха за тях.
Ако мястото е по-далеч, отиваме няколко дни по-рано и обикаляме природните забележителности. Например, когато бягахме в Андора, разгледахме Барселона, друг път отскочихме до Пиренеите и изкачихме най-високия връх там. Разучаваме трасетата и ги опознаваме преди самото състезание. Изобщо, това е един активен туризъм, който все повече ще се налага, с оглед на това, че хората си променят начина на мислене – да опазват планетата и да пътешестват повече, а не да се возят.
ВИЖ повече за представянето на Анета по едно от най-предизвикателните трасета у нас, Персенк Ултра тук.
Григор Върбанов
Бягам повече от 10 години. Имам 29 официални маратона по света и у нас. Участвал съм на 4 от 6-те Major-a – Берлин 2012, Ню Йорк 2014, Токио и Чикаго 2019. Освен тях, съм бягал на маратоните във Виена, Букурещ, Амстердам, Барселона, Стокхолм, Париж. Участвал съм на Ironman 70.3 в Пула, Хърватия, на Prudential Ride в Лондон и с приятели сме обикаляли Северното крайбрежие на Шотландия с велосипеди по маршрута Northcoast 500. Едно от трите ми най-големи постижения е маратон под 3:20 и лично време, което направих в Токио през 2019.
Пътешествията организираме със съпругата ми, обикновено си оставяме няколко дни след състезанието за обикаляне на съответния град или държава. В Япония останахме 10-на дни и обиколихме Токио, Хирошима, Осака и Киото, а маратона в Чикаго го комплктовахме с пътуване до Торонто и Ниагара. За Стокхолм тръгнахме от Осло, обиколихме няколко места в Норвегия с кола под наем и после отлетяхме за Швеция.
Отсядаме в хотели, хостели или апартаменти. Първите маратони ги бягах с приятел и пътувахме със съпругите си, но напоследък планираме такива пътувания като семейно мероприятие и рядко се организираме с други бегачи.
Доскоро имах стандартна застраховка злополука, а от тази година клубът, в който членувам, организира сключване на медицинска застраховка за спортисти за членовете. За щастие, не съм имал инциденти.
Какво трябва да знае човек, за да се подготви за първото си състезание в чужбина?
Ако искаш да усетиш атмосферата на този тип състезания, по-добре е първият да е сравнително голям и популярен маратон. През последните години маратонът не е просто бягане на 42 км, а градски празник. На големите и популярни маратони това се вижда най-добре, атмосферата е много зареждаща и дава допълнителна емоция и мотивация. Второ, ако планирате да съчетавате участие в маратон с туризъм, по-добре планирайте пътуването така, че първо да е маратонът, а след това – останалата част от пътуването. В обратния случай аз, например, се изморявам физически и емоционално от цялото обикаляне и виждане на всякакви нови неща, а и не успявам да поддържам правилен режим на хранене заради множеството изкушения и натрупаната програма. Въпреки адреналина на старта, умората и неправилният режим на хранене от последните дни винаги дават отражение върху резултата.
Ако пътувате с близки и приятели, е хубаво да погледнете картата на трасето и да знаете къде и кога можете да се срещнете по трасето – много е хубаво да видиш близък човек сред тълпата. Големите маратони предвиждат и много по-дълго време на изчакване в стартовата зона (в Ню Йорк трябваше да хвана ферибот в 6 сутринта за старт в 11:00). Обикновено това се знае и, в зависимост от времето, участниците си носят топли дрехи, които са готови да пожертват и изхвърлят преди старта. Хубаво е да отделят време и за маратонското експо, което понякога е доста мащабно и има различни активности, сувенири и оферти за спортна екипировка.
ВИЖ повече за най-южния и един от най-тежките маратони в света тук.
Смешни и куриозни случки бол – на втория си маратон в Прага „ударих стената“, беше ми доста трудно след 30-ия километър и постоянно се догонвахме с един пухкав чичко, облечен като Плейбой зайче. Мотивацията ми тогава беше да не ме бие на финала. Би ме (смее се). А докато бяхме в Торонто с жена ми, нашите деца ни представляваха на първата копка на къщата, която започнахме да строим.
Георги Маджаров
Вече 25 години бягам, като има интензивни периоди, има и периоди, в които друга спортна активност (катерене и алпинизъм основно) измества бягането.
Обикновено бягам градски маратони. Харесвам си град, който бих искал да посетя, записвам се за маратона и следвам тренировъчен план, доколкото мога. Места за отсядане обикновено намирам с airbnb, с компания приятели и/или бегачи.
Кое е най-екстремното ти преживяване по време на такова участие?
Пътувахме с приятели за Прага. Аз щях да бягам на местния маратон. Стотина километра преди Прага заспах зад волана. Бил съм в лява лента, явно съм карал бързо. После приятелите ме похвалиха за отличната реакция – разминахме се само с потрошена лява част на колата.
В никакъв случай не се целя в нещо от рода на „100 маратона“ или „топ 10 маратони“, или пък „маратон на всеки континент“. Обикновено си избирам два града, които са ме впечатлили с нещо и искам да ги посетя – единият е с пролетен маратон, а другият – с есенен, и така си вземам по едноседмичен отпуск с посещаване на интересно място.
Ако говорим за чуждестранен градски маратон – човек би трябвало да се подготви само за бягането. Всичко друго е перфектно организирано и не му се налага да мисли.
Мая Петрова
Тази година навършвам 48. Започнах да бягам редовно и да се състезавам преди около 8 години. Участвала съм в състезания по планинско бягане на всякакви дистанции в България и в чужбина. Изкачването на стълбичката на победителите не винаги е най-голямата победа. Преодоляването на препятствията по пътя и най-вече успешният изход от битките със самия себе си са огромни постижения. Победите над себе си по време на тренировки и състезания са най-важните.
Някои от „стълбичките“ ми в БГ и навън:
- Орехово Ултра 80К, 2014, 2-ро място жени,
- Трявна Ултра 75К, 2015, 3-то място жени,
- Персенк Ултра 130К, 2015 , 1-во място Ж 40+
- Кападокия Ултра трейл 110К, 2015, 3-то място Ж 40+
- Wadi Bih Salomon Run 50К , 2016, Оман, 2-ро място жени
- Тropic of Cancer, пустинен маратон, 42К , ОАЕ, 2016, 1-во място Ж,
- Corfu Moiuntain Trail, 42 K, 2016, 2-ро място Ж 40+
- Ипсарион планински маратон на о. Тасос 2016, 2-ро място Ж,
- Дуатлон (планинско бягане и колоедене – Зигос, Гърция), 2016 – 3-то място Ж
За една от най-големите си победи считам завършването на UTMB през 2016 г. само два дни след изкачването на Монблан, както и пресичането на финалната линия на друга тежка ултра в Алпите – Лаваредо Ултра Трейл през 2016 г.
ВИЖ повече за UTMB – ултрамаратона на Монблан, тук.
Организацията винаги е била между участниците от България. Цялостната логистика – транспорт, настаняване, допълнителни екстри – всичко това се комуникира предварително между хората, които ще пътуват. Обикновено се създава група във Фейсбук. Отсядали сме в хотели, в къмпинги на палатки или в кемпери. Споделеното пътуване е честа практика.
За най-екстремно преживяване считам първото си участие в състезание в Алпите, в красивите Доломити – Лаваредо Ултра Трейл, през 2015 г. Подцених обстановката, въпреки че знаех колко бързо може да се промени времето в голямата планина. Кратка, но силна буря ме застигна на 20-ина км преди финала. Изпаднах в хипотермия и се отказах да продължа към финала.
По време на Пирин Ултра през 2016 г. – трасето там е много по-предизвикателно от тези в Алпите, тъй като много от участъците са рядко посещавани от туристи, често по тях виждаш следи от диви прасета, мечки и други местни обитатели. На места пътеки дори липсват. Нощното изкачване по заледените каменни плочи към вр. Пирин и надолу след повече от 30 часа по трасе с почти липсваща маркировка беше много екстремно за мен.
Сериозни инциденти, слава Богу, не съм имала. За първа помощ разчитам на себе си, на задължителния сет, който всеки участник в такива събития носи в раницата си, и най-вече на организаторите. На състезанията в Алпите на разположение са и местните спасители със специализирани хеликоптери, които се включват в случаи на по-сериозни инциденти. Всяка година сключвам планинска застраховка, покриваща рискове на територията на държави в цял свят. Но за всяко състезание се интересувам дали няма допълнителни специфични изисквания.
ВИЖ туристическата застраховка на първия изцяло онлайн брокер на застраховки Boleron.
Моите съвети: Важно е да се осведомиш добре относно спецификата на релефа, местните метереологични условия. Много важно е и да знаеш какво можеш да очакваш като качество на маркировка и зареденост на спомагателните пунктове. Относно последните, смело мога да твърдя, че пунктовете на българските състезания, включително на ултри, са няколко нива по-добри от тези в чужбина.
Имам толкова много незабравими спомени по време на тези пътувания и състезания, споделени радости и сълзи, адреналин и моменти на щастие! Един от най-забавните хора, с които ме срещна този спорт, е Ивайло Кожухаров, небезизвестният моден гуру на българското бегаческо общество. И до днес се смея със сълзи, когато си спомням забавни случки от съвместните ни преживявания с Мирослав Спасов по време на Ком-Емине – опита за рекорд с Божо през 2015 г., и UTMB същата година.
Пирин Галов
Бягам, откакто се помня, и съм влюбен в планината и природата. Последните десетина години голямата ми “краста” са ултрамаратоните, като най-голяма тръпка ми носят свръхдългите ултрамаратони. Те ми дават възможност да бъда на много нови места и да ги опозная в рамките на много малко време – не е само тичането, бера си боровинки, говоря с местните хора, сядам в хижите, хапвам нещо, сприятелявам се с много хора, носи ми голяма радост, носи ми свобода, удоволствието да си на нови места и да научаваш нови неща.
Професионалистите, които искат да бъдат в Топ 3 или да правят някакви велики постижения, правят по 1-2 състезания. Аз никога не съм се вземал насериозно в ултрамаратоните, това е хоби и слагам на първо място удоволствието.
На Swiss Peaks – 360 км дължина и близо 27000 метра положителна денивелация, две поредни години се класирах на 13 място. Друг любим мой ултрамаратон на Канарските острови – Transgrancanaria, 260 км. При първото си участие там преди 3 години успях да стана шести. Съчетавам участието си в тези състезания с пътешествия. Аз си организирам самия път, с кемпера си и почти винаги с мен е семейството ми – няколко дни ултрамаратон и още 2 седмици пътешествие. Обичаме да спим на диви места, а когато съм по трасето, оставям семейството си на някой къмпинг.
ВИЖ: Ретро кемпери: 7 необичайни машини
Най-екстремното ми преживяване е при едното ми участие в Swiss Peaks. Може би на третата нощ съм изпаднал в някакво умопомрачение, защото ми се привиждаха невероятни неща, бълнувах, по едно време изпаднах в хипотермия. Появиха се два вълка пред мен и когато мислех, че ще бъда изяден, единият проговори на другия и му каза, че съм много кльощав и миризлив, и няма смисъл да ме ядат. Малко след това, на един проход на 2800 м височина в Швейцарските Алпи намерих убежище на военни – малки заслончета за по един човек, влязох и след два часа сън се събудих като нов.
По време на състезания не съм имал инциденти. Член съм Австрийския алпийски клуб, който предлага с членството планинска застраховка с много добри покрития.
Тъй като доста се комерсиализираха някои от състезанията, от няколко години с двама-трима приятели вземаме кемпера и отиваме в Алпите – тичаме си, катерим Монблан, обикаляме другите върхове. Тази година, ако продължават да бъдат толкова строги правилата в Европа заради коронавируса, ще отидем в Турция и ще си тичаме там – много прекрасни места има и там.
Какво трябва да знае човек, за да се подготви добре за първото си състезание в чужбина?
Ами, да не надскача много възможностите си. В България планините са ни много красиви, но ако си направил тук едно състезание 50-60 км и решиш да отидеш в Алпите, на UTMB, може да ти е малко зор. Има много изкушаващи предложения, като Айгер Ултра, например, Лаваредо и др. – там трябва да имаш много добра физическа подготовка, много добра планинарска подготовка, да можеш да оцеляваш в екстремни планински условия, които се променят за минути, за да не стане от играчка – плачка.
А най-смешният ми момент – не знам дали да ти го разкажа, но – е на Кападокия Ултра Трейл в Турция. Гоним се по един баир с един австриец през нощта – тъмно, аз натискам, той натиска, никой не се дава, мълчим, само сумтим и даваме нагоре. След половин час австриецът – на два метра пред мен, пръцна… По някакво съвпадение и аз пръцнах… В един момент паднаха всички граници, чу се смях от моя страна, от негова страна и станахме първи приятели.
Tова е и една от причините да ходя по ултрамаратони – там невероятно лесно падат задръжките и хора от всякакви нации, религии, прослойки изведнъж стават равни, стават приятели, уважават се, завързват се невероятни познанства. Ако сега звънна или напиша съобщения на хора от цял свят, ще ми отговорят в рамките на минути или часове и ще ми помогнат, ако се нуждая от нещо.
Има леки планиски състезания, на които може да натрупаш опит, преди да се впуснеш в по-големи предизвикателства и дистанции. Дори опитни бегачи често избират по-къси дистанции, когато комбинират туризъм и събития. По този начин оставят сили за допълнителни обиколки в района на събитието и се избягват потециални рискове след състезанието, причинени от по-голямо натоварване. Онлайн туристическа застраховка на Borleron ти дава спокойствието, че дори да продължиш да поддържаш върхово за теб натоварване и това да доведе до негативен резултат, причинен от насложена преумора или друг фактор, можеш да разчиташ на покритие и след събитието.
Вижте всички интересни истории на път тук и не спирайте да пътувате безопасно с туристическа застраховка от Boleron.
