На 23 август, преди 82 г. Северната стена на вр. Мальовица, известна и като „Черният триъгълник” или само „Триъгълникът” най-после се предава пред устрема на дръзновените алпинисти. Както е известно тази стена бе обсадена от нашите алпинисти още в първите години на миналия век. Първите опити обаче започват малко по-встрани от истинския триъгълник – Западното и Източното крила на Мальовица. Там опъват първото „алпийско „въже” – Васил Ненков, Иван Шехтов от Самоков. После идват членовете на БАК – Любен Телчаров, Ганчо Игнатиев, Александър Белковски, Ивайло Владигеров и Мария Въжарова.
Там те забиват в гранитната ѝ снага и първите истински алпийски клинове. Нарушава се и спокойствието на истинския „Триъгълник”. Опитват се наши и чужди алпинисти.Мнозина са тези, които достигат своя си таван, но не и повече от 60 метра.
Идват и прочути италиански, словенски и френски алпинисти. Някои от тях достигат
и повече, но никой не излиза на самия връх. Словенците, като, че ли достигат най-много. По техните сведения те се връщат от „Орловото гнездо”, защото нагоре „нямало смисъл тъй като оставащите метри били по трева”…?!? Прославеният френски алпинист, Раймон Лайнингер, дошел да пропагандира успехите на френския алпинизъм обявява „Стената за непобедима”.
Не така обаче мислят двамата български алпинисти от по-новото поколение –
Константин Саваджиев и Георги Стоименов. На 20 август 1938 г. те разпъват своята палатка в подножието на стената, а на 21 навлизат в самата стена.. .Донесли са 30 кг. желязо –120 клинове изработени лично от Саваджиев. Веднага тръгват по стената. Достигат до около 60 метра. Времето е напрпеднало. Те са изморени. Пък и тези клинове и карабинери мнотого тежат…Оставят всичко там и слизат до палатките. Това влиза в плановете им.
На 22 август отново тръгват. Този път „връщането не се коминтира и обсъжда” .
Напредват бавно. В края на деня достигат „Орловото гнездо”. Тук прекарват студената нощ, защото и времето вече започва да се разваля. Едва дочакали разсъмването те поемат нагоре.
Първите стъпки са много трудни. Пръстите им мръзнат, а и леко е преваляло. Следва труден леко ронлив пасаж с тенденция да се върви леко вляво. Преодоляват го бавно. После лек 45 градусов наклонен корниз, широк не повече от 30-40 см.траверс вляво по очертаващ се тревясал коридор. Остават още не повече от две въжета, които днес са познати като „Камините”. Почти накрая водещият Саваджиев има лек проблем. Леко увисва. Клинът издържа, а и осигуряващият го Стоименов е внимавал като е следял всяка негова стъпка. Към 14 часа, след 36-часова битка със стената, двамата са в прегръдките на приятелите си Борис Чешмеджиев и Владимир Лимончев, които през трите дни са били с тях. Днес те ги чакат насамия връх с глътка вода и парче лимон…
„Проблемът Мальовица” е разрешен.
ВИЖТЕ: Първото зимно изкачване на Северната стена на Мальовица
Отляво надясдно са Георги Стоименов, Константин Саваджиев и Васил Ненков
Днес по този маршрут преминават всички алпинисти. Прокарани са и още много пътища към върха. Поставяни са най-различни рекорди. Осъществени са и зимни изкачвания. Но, когато стане въпрос за тази стена винаги и всеки започва точно то паметните три дни /21-23/ август 1938 година. Започва се с двете имена – Константин Саваджиев /Бай Коце/ и Георги Стоименов /Гошо свинята/.
