Климент Трендафилов – джедаят на нощната фотография, повелителят на Млечния път, звездоброецът с фотоапарат в ръка. В обектива му попадат звезди и метеори, а небето придобива чудатите форми на сюрреализма. Климент е професионален астрофотограф, с който бихме тръгнали на снимки във всеки един момент, за да ни разкрие удивителната красота на нощния небосвод.
Астрофотографията му е интерес още от преди да се сдобие с първия си фотоапарат. Започва да снима първоначално с мобилния си телефон, после бързо преминава към професионалната техника. Твърди, че не са нужни много пари, за да се превърнеш в добър фотограф – поне в началото самият талант обикновено е достатъчен.
„Спомням си началото. Спомням си късните ми излизания с надеждата да хвана този красив обект в нощното небе, който обикаля множество страници в мрежата – Млечният път. Спомням си неуспешните опити. О, неуспешните опити… Бяха много! Но няма как да забравя и първия път, в който екранът ми светна и там беше Той.“
Климент замисля определени композиции месеци преди да реализира конктертната фотография, а процесът преминава през три етапа – планиране, снимане и обработка. Убеден е, че е много важно човек да има представа къде иска да снима и да обръща внимание на прогноза за времето, тъй като последното е абсолютна предспоставка за съсипване на кадъра.
В обработката на кадъра комбинира няколко техники – от стакинг и панорами за повече детайл до star minimalization в особено високи нива.
„По-скоро възприемам астро снимките си като рисуване – сядам пред празния лист и поставям на него това, което е в главата ми”.
Попитахме Климент от къде се вижда най-ясно Млечния път, къде да си уловим звезда и вижда ли му се края в безкрая на нощния космос.
Районът между Синеморец и Резово
Любимият тукашен маршрут на Климент:
Крайбрежието от плаж Бутамята (Синеморец) през плаж Силистар чак до Резово предлага страхотни условия за снимки, но освен това е изключително лесно достъпно, сравнително равно и съответно доста походящо за разходка. Без значение коя точка за достъп ще избере човек, тази пътека може да остави в него единствено удивление. Лично аз обожавам скалните форми, в които непрестанно се блъска морето и създават нови и красиви композиции ежедневно.
Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:
Съветвам стигнете ли веднъж до там, да започнете от плаж Бутамята и да се тръгнете на юг. Задължително си разпънете палатка на плаж Липите. След това продължете надолу, докъдето и колкото ви стигат силите под парещото слънце.
Релакс в края на деня:
Завръщането преди залез за поне едно къпане в кристално чистата вода, задъжително ще възстанови силите на всеки. Комбинацията със запален огън и вечер под звездите гарантира, че ще започнете деня по-ентусиазирани отвсякога.
Язовирите в Родопите: Голям Беглик, Широка поляна и Доспат
Любимият тукашен маршрут на Климент:
Три различни язовира, които си приличат много повече, отколко се различават. Ако си търсите нещо по-лесно достъпно, изберете язовир Доспат. Ако все пак искате да се разходите, изберете язовир Голям Беглик. Ако сте готови на повечко ходене, което да ви се отблагодари с едни от най-запомнящите се гледки в България, изберете язовир Широка поляна. И в трите случая ще си изкарате вълшебно из боровите гори със своята специфична миризма и множество страхотни гледки.
Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:
Задължително препоръчвам разходката да завърши с палаткуване тук. Лично аз предпочитам северната страна, на който и да е от трите язовира от гледна точка на спокойствието.
Съвет: ако имате сила и време, никога не се спирайте на първото място, което си харесате. Винаги може да излезе нещо още по-хубаво.
Релакс в края на деня:
Нощ под звездите, миризма на борчета и… бонус – получавате изключително мека почва. Какво повече му трябва на човек, за да си отпочине след дългата разходка с големите раници?
Язовир Белмекен – хижа Белмекен
Любимият тукашен маршрут на Климент:
Хижа Белмекен е една от по-малко известните из нашите планини, но определено с нищо е отстъпва на която и да е от списъка с най-красивите. До нея няма лифтове, ескалатори, хеликоптери, джипове и т.н., затова колата остава до язовир Белмекен и се потегляте в посока на едноименния връх. Пътеката продължава по рекичката, от двете страни на която се намирам множество високи и красиви върхове, някои от които са покрити със сняг дори и през юни. След плавното, но все пак не осоебно кратко изкачване, следва малко слизане към самата хижа.
Рецепта за добро прекарване на времето по тези места:
След подходящо дълга и спокойна почивка през нощта, съветвам рано сутрин да продължите в северозападна посока. Пътеката се „върти“ и поема стръмно нагоре към Равни връх, откъдето се откриват гледки към Мусала и Пирин на запад, както и към яз. Белмекен изток. За по-екстремно ориентираните, трасето продължава към Сиври чал, където ви очаква стръмно катерене по скалите. Друг вариант е, преди това да слезнете надолу по склона и обратно към пътеката, от която започва маршрута.
Релакс в края на деня:
Красиво и ледено езеро, гостоприемен хижар, вкусна манджа и най-често една или две други групи с приятни хора – това описва вечерите там. Това би стигнало на всеки да съебре сили за следващия ден и да се почувства истински щастлив.
Как да се научите да снимате като Климент, да се гмурнете в дълбините на космоса и да станете истински мастъри на нощното небе, може да разберете, ако посетите тридневния му workshop, който ще се проведе в курортното селище Юндола от 11-ти до 13-ти септември.
Още от любимите места за изтрещване на популярни български атлети, съвсем логично, можете да намерите в рубриката ни “Изтрещели локации”