За нас алпинистите и за историята на българския алпинизъм той ще си остане алпинистът, който до 3 май 2018 година бе осъществил 10, а може би 11 изкачвания на 14 от най-високите върхове на планетата, тъй наречените осемхилядници. Алпинистът, който бе събрал в актива си още над 20 върха, извисили снаги над 5-те хиляди метра – един актив, който му даваше право да бъде признат за един от най-добрите ни височинни алпинисти.
Днес, когато са изминали малко повече от две години, откакто той остана завинаги по ледените склонове на последния си голям връх Шиша Пангма ние отново имаме повод да се върнем към неговата личност и да го погледнем от другата му страна. Да го видим преди всичко като учен, изследовател, пътешественик. Поводът за това са неговите колеги от Националния природонаучен музей към БАН, които събраха и подредиха не изкачените от него върхове, а върховете му в областта на неговите изследователски търсения, за да ги предоставят на многобройните посетители на музея, а самия него в другата му светлина- изследователят, откривателят, научният работник Боян Петров.
Експозицията, която е под наслов „Боян – следи в науката” бе открига на 9 юли и в нея са изложени откритите, събрани и систематизирани експонати, донесени в музея не само от българските планвини, но и от петте континента на планетата Азия, Африка, Европа, Северна и Южна Америка. От върховете на Хималаите, Каракорум, Памир, Андите и Кавказ. От 450-те пещери на България, Албания, Гърция, Китай, Косово, Северна Македония Турция, Хърватия и Черна гора, в които той лично бе проникнал и което е много по-важно бе изследвал.
На музейната експозиция, която ще продължи до 30 септември гостите ще видят голяма част от най-интересните му открития, десетина от които наречени на неговото име и неизвестни на световната наука, както и два клипа, заснети лично от него при последната му експедиция на вр. Шиша Пангма „Живот над 6000 метра”.
Посететелите ще видят пещерняческия му костюм, както и част от десетте вида животни . наименовани на неговото име, между които станожката, мокрицата, водният охлюв, дървеницата, както и уникалната риба, намерена в епруветката тогава, когато часовникът е отброявал последните му часове в границата на смъртта. Колегите му добре знаят, че интересите на Боян са преди всичко в изследването на псевдоскорпионите и паякообразните, в неговите епроветки често са попадали земноводни, влечуги, паяци, прилепи.
Със своите находки над 5, 6 и дори над 8-те хиляди метра или както специалистите ги наричат „Границата на смъртта” – там където много трудно се живее, Боян безспорно бе един от най-изявените не само у нас, но и в света, специалисти, които много успешно съчетаваха спорта с науката. Това се потвърждава и от факта, че в една от няколкото епроветки, от багажа на Боян донесен от базовия лагер под Шиша Пангма е открит рядък и непознат вид риба, намерена в ледените води в границите над 6-те хиляди метра. Една находка която според думите на проф. д-р Павел Стоев, директор на Нациоталния природонаучен музей, и един от най-добрите приятели на Боян, все още не е изследван от тесните специалисти.
Когато се пише или говори за Боян е трудно човек да се ограничи само в интересите му към алпинизма и света на зоологията, защото той много често е изявявал своята висока гражданска позиция в областта на екологията. Боян е участвал в над 50 проекта за оценка на биологичното разнообразие от местно и национално значение. Все неща, които през 2014 г. натежаха той да бъде избран за „Мъж на годината”, както и в 4 поредни години името му да намира място в списъка на 10-те най-добри спортисти на годината.
Изложбата е експонирана в една от залите на Научния природонаучен музей, с вход откъм бул. Цар Освободител.
