Адреналин, въжета, катерене, опасни режещи инструменти и непрекъснат контакт с дърветата – ако всичко това ви кара да се облизвате, веднага ви срещаме с Антони Диков, който продължава да изживява детската си мечта – да се катери по дърветата и да усеща свободата чрез полъха между клоните им. А най-хубавото е, че упорито работи, за да превърне всичко това в своя професия. Той се катери по дърветата с цел да стане арборист, професия, попадаща в топ 10 на най-опасните в света. Защо е така и какви са трудностите в работата му, оставяме самият Антони да ни разкаже…
360°: Кой е Антони Диков? Представи се с няколко думи.
Антони: Кой съм, се определям от нещата които правя – рисувам, катеря, тичам и градя. Това е кръгчето, в което 28 години се въртя. Има си разклонения, вплитания и падания, но наблюдавам как все се завърта и обогатява, като спирала. Не съм специалист, обичам да се развивам и да живея всеобхватно.
360°: С какви спортове и хобита се занимаваш, какво обичаш да правиш в свободното си време?
А: Последните години тези схващания се омешаха и преподредиха. Катеренето ми е занаят, тичам между задачите, работих няколко години в планината, хобито ми е да си обогатявам тялото, чувствата и разбирането, за да мога да се справям с трудностите. Свободното време го прекарвам с приятелката си, кучето или семейството. Уча нещо ново, размишлявам или просто си наблюдавам дъха.
360°: Как се запали по природата, катеренето и аутдор начина на живот?
А: Баща ми катери, кара ски, тича… с майка ми и брат ми сме ходили къде ли не, но средата, в която израствах, ме дърпаше в друга посока. Бях 10-ти клас в АЕГ, залитах по разни пушеци (смее се), играех футбол и карти по кафенетата, пиех бири в парка… След време настроението ми рязко се промени, отцепих се сам – рисувах в междучасията, слушах хардкор и карах колело в планината. Тогава едно момче от класа ми, ме заведе на стената в купола на СУ и… БУМ! Намерих много приятели, емоциите ми бяха мощни, получих подкрепа и свобода. На бала си катерех в Проходна на Карлуково. Нямах желание да харча време и пари на празно, защото си имах други „проблеми“. Почнах да живея все повече навън и сега мажа кирпич и режа овошките на село – запален съм.
ПРОФЕСИЯ АРБОРИСТ
360°: Разкажи ни какво представлява професията арборист и с какво е свързана работата му?
А: Арборист е широко понятие – такъв човек може да преглежда и да оценява колко е здраво и дали е опасно дървото, да предприема мерки чрез препарати или други уреди за опазването му от вредители. Дейността му включва кастренето им или дори цялостното им премахване. Има хора, които работят от земята, с вишка, въже или хеликоптер. Но това да режеш дървета, не те прави арборист. Това звание е съвкупност от много знания и умения. В моя случай – идвам от катеренето и движението в короната ми се получава, трябваше да привикна с някои особености, но пък дендрологията ми беше „гъста гора“ – все още се провирам. Боравенето с резачката ми беше ужас в началото и на земята, сега свикнах да съм нащрек, и се надявам да запазя страхопочитанието си към нея завинаги. Наскоро един приятел се поряза по ръката и това беше сериозно повикване. Отговорността е огромна- на първо място, човек трябва да остане цял, след това да обезопаси хората, имуществото и в същото време да направи най-доброто за дървото.
Рязането на височина е поставено в топ 10 на най-опасните професии в света. Качил си се на дърво с неизветна здравина, висиш на въженцата си, управляваш въртяща се с над 20 м/с верига и буташ тежки, големи и понякога остри дървесни маси.
360° : Ти как реши да се занимаваш с това?
А: Като бях малък рисувах ДЪНЕРИ, в които живеехме с брата и приятелите ни. Когато вече се катерех постоянно, в 11-12 клас, помагах по изолации и започнах да се запознавам с работата чрез въжен достъп – прозорци, монтажи, силози и всякакви мисии на високо. В един каталог видях снимки на хора, люлеещи се по дървета и бях възхитен. 10 години по-късно, висях по сградите във Виена, докато един ден се натъкнах на едни словаци, които „чистеха“ дърветата в голям парк. Разпитах ги, зарових се в интернет, звънях телефони и следващия ден си взех отпуск и се качих на влака до едно близко село. Курсът беше почнал преди ден, но ме приеха, въпреки че не знаех немски.
ВИЖТЕ: Музиката в природата: Песента на дървесните пръстени, възпроизведена от грамофон
360°: Как се става арборист и какво включват квалификационните курсове?
А: След като изкарах ниво А трябваше да си намеря работа, иначе язък за зора… Нямах време да се замисля, колко сляпо се доверих на желанието си, защото след още телефонни разговори, няколко стотин километра и два месеца в Алпите, Никола Денчев ме осинови в Линц. Беше брутално запознанство, извън случайността, чрез което се сдобих с много добър приятел и учител, който сподели с мен страхотната си тераса, на която живеех, гозбите на жена му, котките им и тънкостите в занаята.
Както в повечето професии и тук има нива, но арборизма е разделен на 2 основни „ствола“:
1. Достъп и рязане
А – ти дава знанията как да се придвижваш безопасно, с ръчно трионче и да спасяваш пострадал катерач в короната на дървото.
Допълнително се изкарва курс, който ти дава правоспособност за работа с моторен трион на земя, а след това идва и курс за рязане на височина.
B – ти дава знания как да режеш, осигуряваш и сваляш големи товари, както и да спасяваш, пострадал човек, в подобна ситуация.
C – по-сериозно управление на товарите и по-сериозни спасявания
2. Дендрология (Биология на дърветата)
Един арборист трябва да може да различава видовете, тяхната структура, сезонно
развитие, гъби и др. Това знание е много важно, тъй като определя начина на работа, независимо дали се кастри или премахва дървото.
360°: Къде се намира България, спрямо света?
А: Навсякъде по света мъжете обичат големите играчки. Много от тях използват моторни триони, без да са прочели нищо за опасностите и начина за предпазване от тях. В това можете да се убедите като напишете “Idiots with chainsaws” в YouTube.
В България е същото, но най-добре казано, сме до ПОД КРИВАТА КРУША. Хора и цели фирми предлагат професионална услуга, борейки се за живота си – на минимално заплащане, без каски, с недостатъчно оборудване и „загадъчно“ обучение. Ползват се вишки, които са невероятно полезни, но в някои случаи, спомагат за пресиленото рязане на дърветата. Тази обстановка създава и добра отчетливост. Щастлив съм, че познавам и се уча от много добри професионалисти, работещи в България. Тук има и много древни знания и умения, които още са се запазили, като ашладисването, но то е друго клонче.
360°: Какви елементи включва екипировката за достъп по дърветата? С какво се отличава катеренето по дървета от катеренето по скали?
А: Движението в короната на дървото е нещо между дърпане с въже, ходене на лента и свободно катерене като се самоосигуряваш. Трябва доста уверено и бързо да премяташ оборудването – карабинерите са тройно заключващи, а седалката, въжетата и протриващите устройства ти дават възможност да се въртиш, обръщаш и облягаш по удобно, тъй като движението е на 360°.
Въжето за осигуровка е със специфична вплетка за дървета – то е „статично“ за да не пропадаш, но и меко за лесна работа с възли и да не наранява дървото. За „закрепяне“ към въжето се ползват протриващ възел или други устройства, които лесно се обират или отпускат с една ръка. За разлика от скалите, в дървото не трябва да падаш свободно, но можеш да се залюлееш в доста различни посоки- това може да заболи или да е умишлено за да стигнеш друг клон. Имаме аптечка на седалката, тъй като при тежко нараняване аз съм единствения, който може да реагира бързо. Работи се в екип. Ако човека горе е короната, то човека на земята представлява корените – съблюдава цялата обстановка, подава инструменти, спуска товарите и трябва да може да те спаси.
360°: Най-високото дърво, което си “изкачвал”?
А: Качвал съм се на няколко 30-40 метрови смърча, но интересното за мен е архитектурата на короната и възможностите в нея. Мога ли да направя пандюл до съседното дърво? Мога ли да опъна хамак, мрежа или да построя къща? Развлекателното катерене по дърветата набира скорост по света и всеки може да отиде малко по-високо в короните им и да погледне от техния ъгъл заобикалящия ни свят.
360 °: Какви са трудните решения в твоята професия, които ти се налага да взимаш?
А: Често се сблъсквам с всеобщата немарливост и ограниченост, на всички нива.
Българите тепърва си припомняме ползата от ръчния труд и силата на природата.
Пропускам поръчки, тъй като хората не ценят работата ми или не успявам да ги убедя, че не можем да правим каквото си поискаме с дърветата. Те живеят бавно и такива трябва да са и промените по тях, а не от днес за вчера.
И утре искам да съм жив и здрав.
360°: А какво е най-голямото удовлетворение в работата по дърветата?
А: Самият индивид като създание и среда за други – дърветата и собствениците им. Понякога дървото ме води из короната и е ясно какво трябва да се направи. Друг път клиентът ми има пълно доверие и наблюдава работата, тихо с уважение и приема грешките ми. Чувството, че правиш нещо добро за съжителството на дървета, хора и други малки създания, е много ценно за мен.
360°: Какви са разликите между живота на дърветата в дивата природа и тези в градската среда?
А: Бетонената джунгла е предизвикателна среда за дърветата – тя ги стимулира, но може и да ги убие. Възможността патогените (организми като бактерии, гъби и вируси) да проникнат в организма на дърветата, в резултат от човешка ни дейност е съществената разлика. И в гората има механични повреди и патогени, но там има друг закон – силният оцелява, а останалите се превръщат в храна. В градската среда, дърветата претърпяват грижи, с оглед най-висока сигурност и вписване в (не)разработените стандарти. Друга разлика е, че повечето от тях са строго отцепени, а не в мрежа от себеподобни.
360°: От какви болежки страдат градските дървета у нас?
А: Те са безброй много, но накратко: по короната – пригори (провокирани от ред неща недостиг на вещества в почвата или пък високата температура на пътните платна и околните сгради), неправилни резитби и отваряне на джобове. По стъблото могат да се посочат механични повреди – дълбане, пирони, тел, строително монтажни работи и пътни произшествия. Недостатъчното пространство за развитие на кореновата система е съществен проблем.
360°: Кои дървета са най-податливи на заболявания и в каква възраст?
А: Няма подобни ограничения нито към вида, нито към възрастта. Той следва да бъде правилно избран, засаден и поддържан, както в разсадника, така и след засаждането му на плануваното място. Липса на познание и изпълнение, при който и да е от тези етапи, би определило всеки един вид като податлив на заболяване. В този ред на мисли, патогенът може да се забележи във всеки един етап от развитието на дървото.
360°: Колко често трябва да се прави “контролен преглед” на дърветата?
А: В повечето случаи следва да бъде определен периода от клиента или община, а може и на национално ниво. Но дори при разработена система с „фиксирани“ срокове, може да присъстват изключения, които също са обект на допълнителната общинска работа.
360°: По какво можем да познаем дали едно дърво е болно? Има много примери за „възкръснали“ дървета, въпреки, че са обявени за мъртви.
А: Ако си представим, че дървото ни говори, за да разберем, дали е болно, следва да разчитаме езика му. Разбира се, прочитът предполага изключително много познания както за фитопатологията (заболявания по растенията), така и за дендрологията. Катерачите, които „общуват“ с дърветата боравят с методиката „VTA” – Visual Tree Assesment – разчитане на външните признаци.
В случаите, в които не е възможно да се определи състоянието, техниката в ръцете на опитни експерти спомага за по-нататъшен анализ, сканирайки вътрешността на дървото.
Общоприето мнение е, че ако има гъба по дървотото то ще умре, но това не е задължително. Дърво без гъби е като сцена без актьори. Малките мицели са важна част от живота на гигантите и се делят на различни видове, с различна дейност: проводници на сигнали между индивидите, обмен на вещества с корените, разграждане на дървесината и много други.
360°: Разбираме, че старите и кухи дървета могат да бъдат поддържани като местообитание на различни животински видове. Защо е важно това и как се постига?
А: Важно е, за да успеем да защитим изчезващи видове, да опазим биоразнообразието дори и в градска среда. Кухи дървета могат да послужат като убежище на прилепи, такива пък със отслабени механични качества може да предоставят възможност на кълвачите да устроят своя дом и да намерят прехрана. Списъкът на „наемателите“ може да продължи дълго, изхождайки от „Червената книга“, и подобни БИОТОПНИ дървета, следват да са обект на оценката, наречена паспортизация. България може да бъде развита в тази посока, а от гледна точка на численост, може би сме шампиони, заради занемареността на уличните дървета и обширните неподдържани паркове. Затова тези дървета трябва да се оставят на места, където не застрашават здравето и инфраструктурата на гражданите.
360°: Как ние, обикновените хора, можем да помогнем на заобикалящите ни дървета и как да се погрижим адекватно за тях?
А: Действайте! Освен будния дух, необходим за промени и стъпване в крак със световните тенденции, гражданите могат да се включат в заснемане на дърветата (пример Англия) или да съобщават за проблеми, използвайки публично достъпен кадастър на дървесната растителност (пример Ню Йорк).
Всъщност, може би най-важно е да ги предпазим: навлизането на МПС-та в градинките сплъстява почвата, обръчите от теловете, които задушават камбиума (проводяща тъкан под кората), стотиците маркиращи кучета, които окисляват почвата и ствола. Грешното рязане. Нараняването на корените при изкопни дейности.
Десетки години правилна поддръжка на едно дърво могат да бъдат „заличени“ само от няколко часа неправилно рязане.
360°: Кой е най-хубавият градски парк у нас по отношения на дърветата? Защо?
А: Това е труден въпрос, и няма да се огранича с един, защото имаме много такива. Прекарал съм много часове в Заимов, където има гиганти. Парка на Военната Академия е прекрасен, а Славейковите дъбове са легендарни. Наскоро научих за парка „Аязмото“ в Стара Загора и останах възхитен.
ВИЖТЕ: Вековните дървета в България
360°: А кои са твоите любими дървета?
А: Ами обикновени, по които съм израснал – в градинката на Св. Георги пред нас, на един бряст имахме къща на дърво и му пушихме листата, свити във вестник (смее се). Отсякоха го брутално на 2 м височина, но въпреки това продължава да живее. Точно пред прозореца ни има един страхотен кестен, на който също имахме пейчица. Има няколко дървета, които в момента са с големи сухи клони, а децата играят под тях, но нямам право да ги режа, без разрешение от общината (всички дървета, било то частни или общински, са национално богатство).
АСОЦИАЦИЯТА НА АРБОРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
360°: Имате си и асоциация, разкажи ни повече какви са нейните функции, цели и с какво подпомага процеса по грижата за дърветата?
А: „ААрБъ“ е организация, която обединява професионалисти, работещи по дърветата в градска и извънградска среда, както и хора, които ги е грижа за тези дървета. Целите на всички членове, са да има повече и по-здрави дървета около нас. Асоциацията подпомага грижата за дърветата, като представя правилните начини за оформяне на дървета, катерене и рязане. Това става чрез курсове и семинари, които се провеждат все по-често. Постоянен процес, който продължава без прекъсване в годините, за който са нужни обучени професионалисти, които да обменят опит и да си помагат. Така например, за въпросите с по-научна насоченост ми помогнаха Димитър Захариев и ланд. Арх. Максим Янев. Важно е да си помагаме така както го правят и дърветата помежду си. Ние сме млада горичка.
360 °: Какво е необходимо, за да членуваш в нея?
А: За да членуваш в ААрБъ, ти трябва единствено обич към дърветата и хората около тях. Не е нужно да си катерач, нито се изисква специално образование или обучение. Заплаща се скромен членски внос, който ни помага да сме дейни, чрез събития, събиращи членовете и такива насочени към общество, чрез които обсъждаме и упражняваме начините на взаимодействие с дърветата.
