В края на януари китайското правителство обяви забрана за консумация и търговия с диви животни вследствие на възникналата световна епидемия от коронавирус, за който се счита, че се е разпространил от пазара за морски дарове в Ухан през декември 2019г. Но тези мерки засега не успяват напълно да спрат процъфтяващата индустрия да продължи живота си във виртуалното пространство. Освен като средство за прехрана в Китай, диви животни са експлоатирани за целите на традиционната китайска медицина, текстилната индустрия, а също и като трофеи или пък домашни любимци.
Не за пръв път китайските власти се опитват да ограничат търговията с диви животни. През 2003г. продажбата на цивети (хищни бозайници с големината на котка) беше ограничена в голяма степен, след като беше установено, че вероятно те са преносителите на вируса на ТОРС върху хората. Търгуването със змии също беше забранено за известно време в Гуанджоу, Югоизточен Китай, след епидемията от ТОРС. Но и до днес ястия с тези животни са част от традиционното меню в някои части на Китай.
Въпреки че все още няма пълна яснота точно кои животни са прехвърлили коронавируса на хора (сред основните предположения са прилепи и люспести животни като змии и броненосци), китайското правителство неколкократно заяви, че доходоносната индустрия за диви животни, оценявана на близо 74 млрд. долара, трябва да бъде поставена под строг контрол с цел предотвратяване на бъдещи пандемии. Пазарът за диви животни в Ухан, разбира се, не е единственият в континентален Китай – точният брой на подобни пазари не е ясен, но според специалисти надхвърля стотици.
В Китай отглеждането на диви животни има своята дълга история, възниквайки след изключително тежките десетилетия на контролиране на селското стопанство по време на режима на Мао Цзедун. В средата на 70-те години на миналия век милиони китайци загиват от глад, защото системата не е в състояние да произведе достатъчно прехрана за всички. В последствие контролът върху селското стопанство е отменен, за да могат хората сами да осигуряват прехраната си. Основен източник на препитание се оказват плъхове, циветки, панголини, прилепи и всякакви диви животни, като отглеждането им се узаконява и дори стимулира от правителството. Извън това кожата на дивите животни и техни органи се използват усилено за целите на традиционната китайска медицина, която е другият основен двигател на търговията с тях.
Въпреки рисковете, които крие нелегалният трафик с животни, временна забрана за търговия и консумация на „сухоземни диви животни със съществена екологична и научна стойност“, която важи за всички пазари, хранителни магазини и онлайн продажби, бе наложена едва в края на януари заради неконтролируемата епидемия на коронавирус в Китай. Но докато затварянето на пазари може да бъде по-лесно регулирано, то търговията в онлайн пространството, където редица платформи предлагат множество продукти от диви животни, все още не може да бъде напълно контролирана. И все пак от началото на забраната са проверени и закрити хиляди профили, свързани с този бизнес.
Природозащитници, защитници на правата на животните и здравни специалисти все по-често алармират обществеността, че само забраните няма да спрат незаконната търговия, докато търсенето на диви животни продължава. Според тях забраната за консумация и търговия действително е съществената първа стъпка, но в дългосрочен план трябва да се затворят и допълнителните вратички в закона – като например използването на диви животни в традиционната китайска медицина – и да бъде работено в посока цялостна промяна в културните навици в Китай, свързани с разбиранията за дивите животни.
Но и извън Китай, в глобален мащаб настъпва времето цялостно да преосмислим начина си на живот, хранителните си навици (в това число прекомерната консумация на месо) и всички останали избори, пред които сме изправени в ежедневието си. В противен случай рискуваме в бъдеще отново да преживеем пандемия.