Капитан Георги Георгиев: Живот под ветрила

На 4 юни 1930 г. е роден един от най-значимите български ветроходци и мореплаватели капитан Георги Георгиев. Удивително е, че като нация без морски традиции имаме личности с такива постижения в нашата история, като тези на първия българин, дръзнал да обиколи земното кълбо под ветрила…

Капитан Георги Георгиев е и единственият мореплавател, който успява да пресече района на Големите тропически депресии в Тихия океан през най-неблагоприятното време на годината. Постижението му е уникално по рода си и е вписано в рекордите на Гинес през 1981 г. за “най-бърза соло обиколка на света с еднокорпусен морски съд” – само за 202 денонощия плаване.

Той е съосновател на яхт-клуб „Порт-Варна“, който впоследствие е прекръстен на негово име. С тези и много други подвизи капитан Георги Георгиев става вдъхновител на няколко поколения млади българи ветроходци и мореплаватели.

Роден е  на 4 юни 1930 г., в Кърджали, в семейство на военнослужещ (родом от Ботевград), но още на 10-годишна възраст се влюбва в морето, при посещение във Варна, където впоследствие учи в гимназия.

От малък проявява сериозен интерес към ветроходния спорт и мечтае да обиколи света с яхта. След като завършва гимназията, изцяло се отдава на ветроходния спорт, за чието популяризиране в България има огромен принос. За кратко живее в София, където основава първия софийски яхт-клуб „Академик“, след което отново се завръща във Варна.

След като завършва Техникума по корабостроене и корабоплаване в морската столица, започва работа като моряк в търговския флот и се издига до чин капитан. В същото време работи и като треньор по ветроходство и печели редица награди в отборни и комплексни първенства. Като състезател два пъти става републикански шампион на страната, през 1959 и 1960 г. През 1974 г. е един от учредителите на яхт-клуб „Порт Варна“ заедно с други изтъкнати моряци и ветроходци като капитан Атанас Йонков, капитан Николай Йовчев, инж. Константин Славов, Пенко Жеков и др.

Първи плавания

Първото голямо пътешествие на големия капитан е през 1974 г. с яхтата „Вега“. Георги Георгиев обикаля Черно Море с идеята да намери сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията му. През следващата година, капитанът е избран да представя България в квалификациите на престижното международно трансатлантическо състезание за самотни мореплаватели, известно като ОСТАР (Observer Singlehanded Transatlantic Race) и успява да си извоюва място сред финалистите през 1976 г. Състезанието трябва да завърши за 50 дни като започва от Портсмут (Великобритания) и завършва в Ню Йорк.

Участието му в регатата обаче далеч не минава безпроблемно. Поради някаква причина от външното министерство пропускат да му извадят британска виза и капитанът за кратко е задържан от британците, заедно с яхтата си. Покрай тези неуредици, Георгиев няма достатъчно време за подготовка в регатата и участието му е под въпрос до последния момент.

Все пак на 5 юни 1976 г. яхтата на великия ветроходец е една от 125-те в надпреварата. Климатичните условия през първите дни са чудесни. На четвъртия ден обаче внезапно се вдига страшен ураган, в който 2-ма мореплаватели загиват, 8 яхти потъват, а десетки други са изпотрошени от щормовете.

Повечето състезатели не успяват да финишират, предпочитайки да се борят за животите си вместо за състезанието, но капитан Георги Георгиев продължава до последно. Макар и с две счупени ребра и контузия на лявата ръка, завърша 37-ми по реда на пристигане и 24-ти в своя клас в едни от най-тежките метеорологични условия, в които това състезание някога се е провеждало.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ветроходството – нелечима болест

Околосветската обиколка

Яхтата „Кор Кароли“ („Сърцето на Карл“ от латински), с която самотният мореплавател извършва пълна обиколка на Земята, е серийно производство на завода „Телига“ в Полша, по американски лиценз и е купена от варненския яхт-клуб през 1975 г. с подкрепата на генералния директор на БМФ, капитан Атанас Йонков и на ръководството на СО “Воден транспорт”. Тя е еднокорпусна, с дължина от 9 м, широчина от 3 м и газене – 1.5 м. Снабдена е с три ветрила: грот, стаксел и спинакер. Яхтата е оборудвана с компаси, хронометри, радиопеленгатор, електромагнитен лаг, секстант, ехолот, барометър и барограф, както и с електронен калкулатор „Хюлет Пакард“.

Най-голямото предизвикателство  пред нашия мореплавател тепърва предстои и той започва подготовката си за околосветско пътешествие. След продължителен ремонт на яхтата в Ню Йорк, той се отправя за Маями. Оттам, потегля към Хавана, откъдето трябва да започне и да завърши неговото околосветско пътешествие.

Крайният му резултат е точно 201 дни, 21 часа и 36 минути, прекарани в открито море с общо изминато разстояние от 23 018 морски мили (или 42 630 км). Опасната акция е 57-мата поред успешно проведена такава в световната история, но за първи път е извършена от българин.

Освен всичко друго, с подвига си нашият ветроходец подобрява и световния рекорд за най-бърза обиколка на Земята с еднокорпусна яхта. Пътешествието му е изпълнено с множество екстремни изпитания, някои от които го поставят на границата на човешките възможности. Капитанът показва невероятно самообладание и концентрация дори и в най-безнадеждните ситуации. Нито веднъж не повиква спасителен екип, въпреки критичните моменти, в които изпада.

От Куба, капитанът преминава през Карибско море и Панамския канал в Пасифика и достига Австралия. Само за едно денонощие, през януари 1977 г. той успява да измине 200 мили (370 км) , което прави средно по 8 мили на час (близо 15 км/ч) абсолютен световен рекорд за онова време.

Край островите Фиджи обаче го чакат циклоните Норман и Пат. Водната стихия почти изтърбушва яхтата му, а гигантските вълни го мятат върху скали, но българинът някак успява да продължи плаването си. Яхтата му обаче се нуждае от основен ремонт и той е принуден да спре пътешествието си, за да ремонтира плавателния съд на пристанището в Сува.

От Австралия започва етап през неспокойните води на Индийския океан към Кейптаун. Край нос Добра Надежда отново е връхлетян от буря, този път още по-страховита. Вълни с височина по 15-20 метра се изсипват с грохот една след друга над яхтата. Силното мъртво вълнение край бреговете на Южна Африка заплашва да я преобърне всеки момент. Въпреки това, капитанът запазва самообладание, устоява на атаките на убийствените вълни и смело се отправя към Атлантическия океан в посока Хавана.

За това преживяване по-късно споделя:

„ако можех да си представя този ужас, който преживях, едва ли щях да се отправи на подобно пътешествие“

Точно преди самия финал го сполита още едно тежко изпитание. Само 5 дни преди да финишира, Георгиев е пред Хавана и по всичко личи, че остават броени часове до дългоочаквания финал. Яхтата обаче засяда в плитчина и мореплавателят губи три дни, докато успее да я изкара оттам.

Оказва се, че „Кор Кароли“ е заседнала върху вулканични скали. Мореплавателят за пореден път действа хладнокръвно и максимално съобразително в наглед безнадеждната ситуация, като отново отказва чужда помощ.

Повече от 30 часа размества котви и се подготвя за прилива, който евентуално да го изтласка от скалите. В крайна сметка преодолява и това препятствие и на 20 декември 1977 г. триумфално акостира в Хавана. Там е посрещнат с почести и прегърнат лично от самия Фидел Кастро, който е силно впечатлен от делото на великия пътешественик и го удостоява със званието „Герой на Куба“.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Стефан Раев от Siroko Wind Club: Ветроходни приключения в пиратски води

При завръщането си в родината капитанът е посрещнат на летището от многобройни почитатели, които го понасят на ръце. Тодор Живков му връчва златната звезда със званието „Герой на Народна Република България“, а след това е обявен и за почетен спортист на годината за 1977 г. Провъзгласен е за почетен гражданин и на градовете Варна и Кърджали.

На неговoто име е кръстен и новопостроен 25 000-тонен кораб, собственост на Параходство БМФ. Корпусът на яхтата „Кор Кароли“ е предаден във Военноморския музей във Варна, а оборудването, с което славния мореплавател си служи е предадено на яхт-клуба, който вече носи неговото име – „Капитан Георги Георгиев“.

Внезапната и мистериозна смърт на Капитана през 1980 г. в Одеса, едва на 49-годишна възраст, поражда доста въпроси. Официалната причина в смъртният му акт е инфаркт вследствие на системна преумора. Съществуват обаче и много хипотези, свързващи кончината на нашия мореплавател с различни тайни служби и дори одеската мафия.

Точната причина за ранната гибел на великия капитан навярно никога няма да узнаем, но делата му със сигурност ще бъдат запомнени завинаги.