През дълбоката древност на далечните геологически епохи Земята е преживявала поредица от множество застудявания, довели до заледяване на значителна част от по-високите и по-приближените до полюсите райони. Ледниковите периоди всъщност са една от най-характерните черти за жизнения цикъл на планетата. Всяка една ледникова епоха е била последвана от период на глобално затопляне. Тоест днешните климатични промени щяха да се състоят независимо от човешката дейност. Разбира се, друг е въпросът доколко тя ги ускорява, защото според изчисленията на голяма част от учените, съвременното глобално затопляне е най-бързо настъпващото от всички предишни.
Колкото до заледяванията, при тях рекордьор е Криогенската ера (850-630 млн г. назад) . Когато глетчерите от Северния и Южния полюс опират едни в други при Екватора, което означава, че в това време вместо с познатия ни синьо-зелен силует, планетата ни се е белеела като снежна топка на фона на космоса. Най-фамозното е, че животът, който отдавна вече е съществувал, успява някак да оцелее в студения мрак, под леда на тогавашните праисторически океани, в продължение на милиони години.
Вижте още: Тайната на зелените айсберги
Последният Ледников период от ерата на Кватернера (завършил преди ок. 15 000 г.) е доста по-скромен и далеч по-малко екстремен от този през Криогена. Към него успяват да се адаптират и оцелеят повечето висши форми на живот, сред които и хората. През тази епоха Северна Европа и моретата и океаните около нея са сковани в лед. На юг Алпите също, а дори и по нашите територии, по-конкретно високите части на Рила и Пирин, са били покрити с ледници.
Но ако оставим настрана праисторията, дори и през най-новото време имаме не само геологически податки, но и исторически записани сведения за така наречения Малък Ледников период (16-19 век), предшестван от Малкия климатичен оптимум през Средновековието и последван от съвременното затопляне.
Как са се появили ледниците?
Част от глетчерите, които все още съществуват, са остатък и реално пряк свидетел на последния Ледников период. Но в днешно време те се топят тревожно бързо и заплашват да изчезнат в недалечното бъдеще, което ще доведе до допълнителен дисбаланс в климата и природата.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Защо глобалното затопляне е добро за Гренландия?
Ледниците се образуват постепенно, при подходящи за това атмосферни условия. Този процес протича на такива места където снега се натрупва, задържа се с години и под собствената си тежест започва да се пресова и втвърдява. Впоследствие когато тази маса достигне критичната точка, при която преодолява силите на триене, задържащи я неподвижна, тя започва да се спуска надолу по склоновете и ледникът да придобива характерната си форма.
Някои глетчери се движат с по няколко сантиметра на ден, но други, като „Караяк“ в Северна Гренландия, се спускат с до 24 метра на денонощие. Когато ледникът се придвижва, той повлича със себе си отломки от скалната маса, по която се спуска, както и материали, донесени от действието на водата по склоновете на долината.
Всичко това превръща ледника в абразивен материал, който с времето силно деформира околния релеф. Така че ледниците до много голяма степен се явяват един вид архитекти на съвременният ландшафт, особено в планините, които някога са били заледени.
Причината понякога ледниците да изглеждат ярко сини е, че върху тях пада сняг, който се компресира и става част от ледника, а въздушните мехурчета постепенно се процеждат навън от леда придавайки му син цвят.
Темата за ледниците развиваме в статията „По следите на българските ледници“, част от новия Юбилеен брой на Списание 360, в която подробно ще ви разкажем как и къде са се образували ледниците, част от територията на страната.
В броя ви очакват още много вълнуващи истории от света на приключенията, както и 38 ваучера за спиращи дъха преживявания, на обща стойност над 2000 лв.
