Няколко минути с Антоан Жирар – един голям човек, който дойде да сподели частица от опита си в България. Антоан е завършвал два пъти най-трудното състезание в парапланеризма Red Bull X Аlps.На 23 юли 2016 г. постави височинен рекорд (8127м) летейки над Броуд Пийк (8047м) с парапланер, изкачвал е К2 соло.
Здравей, Антоан представи се с няколко думи?
Казвам се Антоан Жирар. Учител съм по информатика и професионален атлет.
С какво се занимаваше преди да започнеш да летиш с парапланер?
Първо се занимавах професионално със спортно катерене и се състезавах в националния отбор на Франция, след това с алпинизъм.
Кажи ни повече за времето през, което практикуваше алпинизъм, за планините и върховете, които си изкачвал?
Не обичам да говоря много за моето минало, но съм бил на Чо Ою, К2 и Броуд Пик.
Кога започна да летиш?
През 2007 година.
Как реши да започнеш да летиш?
Занимавах се с алпинизъм и мой добър приятел искаше да направи много леко крило. Това беше през 2007 г. Той ме попита дали е възможно да използвам неговото крило на 8000 м. За него това щеше да е добър шанс да го популяризира. Аз исках да му помогна, но първо трябваше да се науча да летя. Научих се да летя за една година и на следващата година изкачих Броуд Пийк, за да се опитам да излетя от там. За съжаление не успях, тъй като времето беше много лошо, но излетях от 7200 м. След това започнах да практикувам повече и повече парапланеризъм. В един момент осъзнах, че наистина обичам да летя и от тогава не съм спирал.
Мислиш ли, че алпинизмът ти е помогнал да бъдеш толкова добър парапланерист днес?
Мисля, че е помогнало най-вече за това, че е направил психиката ми по-силна. Много пъти съм бил под стрес. Понякога в алпинизма е много опасно и нищо не зависи от теб. Имал съм много трудности и в тези моменти трябва да се научиш как да се справяш психически. В летенето е по-лесно , понякога си уплашен от нещо, но ако може да го преодолееш имаш добър прогрес. Мисля, че алпинизмът ми помогна за това.
Имал ли си критични моменти в алпинизма?
Много пъти. Имал съм много трудни моменти, включително и на 8000 м., но когато си там нямаш избор, просто трябва да продължиш или умреш. Не можеш да спреш! Когато си в планината трябва да довършиш това, което правиш. Има разлика между алпинизма и парапланеризма, защото в планината не винаги това, което се случва е твоя грешка. Понякога не можеш да предвидиш лавина или каменопад. Често природата е по-силна. Ако си в състояние да приемеш този факт, ще бъдеш щастлив!
Трябва ли да си в добра физическа форма, за да летиш добре?
Парапланеризмът е възможен без да бъдеш в много добра физическа форма, обаче ако сте добре подготвени, може да летите много по-добре. Да летите 1-2 или 3 часа не е трудно, но след 6-8 часа летене, а понякога съм летял и по 12 часа, тогава сте все по- уморени. Ако сте в добро физическо състояние е по-лесно.
Мислиш ли, че в парапланеризма твоята сигурност зависи от теб, и ако имаш умения и знания, спортът не е рисков?
Със сигурност! Спрях алпинизма защото е твърде опасен. Не исках повече да разчитам на късмета. Според мен в парапланеризма късмета е по-малко, в повечето случаи е твоя грешка. Понякога може да се случи да имаш инцидент поради лош късмет, но това се случва наистина много рядко. Много хора мислят ,че не е тяхна грешка, когато имат инцидент и се оправдават със силен вятър или турболенция. Със сигурност, ако имате достатъчно знания и опит може да се справите и да не стигнете до инцидент. Например, ако духа твърде силно и очаквате силна турболенция, не отивате твърде близо до скалите, а летите по-високо, за да имате време за реакция, ако крилото се сгъне. Това не зависи от природата, а е отговорност на пилота.
Какво е важно според теб, за да летят хората по-безопасно и по-далеч?
Мисля че много хора правят една и съща грешка. Използват твърде висок клас крила за тях. Аз съм летял с ЕН-б крило (нисък клас) около 5-6 години. С това крило имам 5-6 полета над 200км. Мисля, че ако имате крило, с което може да се справяте във всякакви условия, навсякъде, ще може да използвате максимума на качествата на крилото и тогава имате най-добър прогрес. Ако летите с крило, което изисква много усилия за управление, вие сте уплашени, когато е турболентно или има силен вятър и не летите. Не знаете границите на крилото си и не е възможно да имате добро развитие.
SIV курса (симулация на инциденти във въздуха) е полезен ,тъй като ви помага да се справяте добре с крилото си и да летите по–уверено. Но изобщо не е всичко. Ако искате да се развивате ,трябва да правите много упражнения на земята и във въздуха. Например поставете си за задача да летите 30 км или повече и намерете най-бързия начин да го направите. Разберете дали е по-добре да използвате повече спийд система (увеличава скоростта на крилото) или повече термики или просто да летите направо, това трябва да откриете според деня и условията.
Мислиш ли ,че състезанията по парапланеризъм помагат за това да станеш по-добър?
Да, възможно е,но със сигурност не е достатъчно. Участвайки в състезания виждате, какво правят най-добрите и по този начин може да научите доста неща. Но след това трябва да продължите да се развивате сами, да отидете и да упражните това което сте научили, за да сте сигурни ,че сте го разбрали. В другия случай просто копирате.
Когато летиш какво използваш повече – твоята интуиция или твоите познания?
Използвам и двете. В началото, когато започнах да летя използвах само моята интуиция. И това работеше много добре. Набелязвах си определено място, прелитам до там и намирам термика, но не знам защо. После разбрах ,че ако искаш да си добър, трябва да разбереш защо. Парапланеризмът е лесен за практикуване, всеки може да го прави. Но наистина добър пилот, може да бъде само този, който напълно разбира всичко във въздуха.
Ти не обичаш да се състезаваш, но участваш в едно от най-трудните състезания в света на парапланеризма RED BULL X ALPS. Защо?
Защото Х Аlps не е само състезание, то е и приключение за мен. Аз обичам приключенията. Прекосяваме целите Алпи и това е прекрасно. Това не е просто крос кънтри летене, има и ходене и това прави нещата много различни. Аз не харесвам обикновените състезания, защото смятам, че в тях има много късмет. Състезанията с ходене и летене продължават по една седмица. Може да имате късмет един ден, но няма как да имате късмет всеки ден. Накрая наистина се вижда кой е най-добрия. Ако сте добър в този вид състезание няма как да сте на последно място и съответно, ако не сте няма как да го спечелите.
Как избираш местата, на които да летиш?
Трудно е! Бих искал да летя навсякъде. Като цяло използвам карта и като видя добра линия с възможност за дълго прекосяване отивам. Обичам места, където има възможност зa Biviouk Flying(летене с къмпингуване в планината), като Южна Америка например. Ходя в Пакистан, заради голямата планина ,защото е диво и красиво.
Ти направи един от най-невероятните полети в Пакистан над 8000 м. Имаше ли план за това как да се случи този полет?
Да разбира се, имах план да направя този полет. Изкачвал съм 5 осемхилядника в Пакистан и моя план беше да направя обиколка около тези върхове. Мечтаех да летя над върховете с парапланер, но не знаех дали е възможно, а за да разбера, трябваше да опитам. Имах късмет и на Броуд Пийк това се случи.
Каква мислиш, че е безопастната височина без кислород за всеки човек при полет с парапланер?
Това зависи много от човека. Познавам много хора, за които височини над 5000 м. започват да стават опасни. Според мен е възможно, ако човек не седи дълго време да достигне до около 6000-6500 м. без много голям риск. За височини над тази, е възможно без кислород, ако преди това се прави аклиматизация на около 6000 м. между 5-10 седмици, след това може да се достигне до 8000 м.
Каква е твоята мотивация в различните проекти?
Обичам да ходя на нови места, които не съм виждал, а и на места, където никой не е бил. Харесва ми да бъда откривател. Летенето в Южна Америка разкри колко диви и недостъпни места има на този континент, на които никой не е летял там преди. За мен това е магия. Изследване на природата. Обичам точно този вид летене, в който изследваш дивото и откриваш какво се крие там.
Трудно ли е за теб да намериш партньор за твоите проекти?
Не е лесно, защото трябва да намеря човек с добро ниво на летен, с добра физическа подготовка, който да разполага с необходимото време. Познавам много добри пилоти, но има много малко хора, които са в достатъчно добра физическа подготовка и психически устойчиви, защото в този вид летене (bivouc flying) не е необходимо да сте просто добър пилот. Човекът трябва да е много психически устойчив. Понякога има трудни и опасни моменти и той трябва да може да се справи.
За съжаление почти винаги в моите експедиции участват различни хора. Дали ще практикуваме летене и ходене или летене комбинирано с алпинизъм няма значение, но за да се случат нещата имам нужда от най-добрия възможен партньор за това.
Какъв е следващият ти проект ?
Следващият ми голям проект ще бъде в Пакистан. Ще бъде комбиниран – парапланеризъм с алпинизъм. Нещо като параалпинизъм. Ще използваме парапланерите, за да достигнем до голяма височина, където да кацнем и после ще продължим с алпинизъм.
Как реши да дойдеш в България?
Пилоти от България ме поканиха и за мен беше интересно да видя страната и да се запозная с хората и културата тук. Имах идея да направя кратък филм за bivouc flying и да споделя опит. Имах нужда от един човек, с когото да измислим от къде до къде да летим и да го направим.
Какво мислиш за България?
Летенето в България е различно от Алпите, тъй като Стара Планина е доста равна, има много дървета и термиките са слаби. Може би само планините в югозападна Бъглария са по стръмни и с по-силни термики. Престоят ми тук беше доста по-различен тъй като обикновено летя на много диви места, където най-близкото населено място е на поне една седмица ходене. Там в повечето време съм сам, а тук успях да срещтна много хора. Определено културата е доста по-различна от Западна Европа. Успях да споделя много неща с местните пилоти. Направи ми впечатление, че в България понякога хората са по-студени първоначално, но след това са по–истински и по-искренни. Във Франция е различно.
Каква храна използваш в твоите експедиции?
Обикновено използвам кускус и мюсли. Избрал съм кускуса, защото за неговото приготвяне е необходимо малко вода и с една малка бутилка газ двама човка могат да прекарат около 20-25 дена в планината. Мюслито може да се яде и без вода. Тези две неща са като лиофилизирана храна, но са доста по-евтини и калорични, за това обикновено използвам тях на експедиции.
Има ли място, което не искаш да посетиш отново?
Не мисля,че има такова място . Мисля, че навсякъде по света и на най-лошото място човек може да намери нещо добро. Понякога може да имам лош опит, но това също е добър опит за мен. Човек се учи от тези неща. Може би не искам да бъда в големи градове. Не харесвам големите градове и места с много туристи.
Кажи ни повече за Пакистан…
Летенето в Пакистан е възможно за всеки. Има места като Каримабад и Южен Пакистан, които са много подходящи. Не е много ветровито дори във високата планина, както например в Непал. Трябва да се внимава с големите височини, които може да не понесат на всеки.
Антоан Жирар, беше гост на Банско Филм Фест през 2017 г., веднага след поставянето му на световния рекорд за височина. Тази година ще гостува отново на фестивалите Банско Филм Фест, и Дни на Предизвикателствата където ще представи филмите си за прекосяване на Хималите и Каракорум с парапланер, както и за прекосяването на Андите.
P.S. Благодарности на Теодора Величкова, която направи интервюто!
Ще можете да се насладите на вълнуващия пътепис на Теодора Величкова за летенето с Антоан Жирар от Ком до Емине в новия Юбилеен зимен брой на Списание 360°, в който ви очакват още много други вълнуващи истории от света на приключенията, както и 38 ваучера за спиращи дъха преживявания, на обща стойност над 2000 лв.
