С Беглика Фест, един от любимите ни български фестивали, израснахме заедно, а много от нашите читатели принадлежат и към беглишкото племе. Затова поканихме едно от главните действащи лица в историята на фестивала – Георги Мавров – да ни разкаже от къде тръгна и в какво се превърна това събитие. Той ни разкри много повече: за еволюцията на една идея, родена в скута на Родопите от звуците на гайди и детски смях; за алтернативното общество със собствена икономическа система, наречено Хородея.
Пътят на Беглика фест
Идеята за Беглика фест се роди през 2008-ма година. Тогава аз бях активен участник в една организация, наречена Байкария. На едно от поредните ни карания в Западните Родопи, когато се озовахме в местността Беглика, бяхме пленени от това място. Тогава поканихме още шест неправителствени организации, заедно с които започнахме да мислим за фестивал. Аз поех ролята на централен координатор. Първото издание беше безплатно, а за да се случи, всички тези организации се обединихме и направихме фонд, който да послужи за неговото осъществяване. Той се оказа крайно недостатъчен, но за щастие тогава Байкария имаше друг проект, който успя да дофинансира фестивала.
В общи линии не знаехме какво правим и допуснахме много грешки, но случихме на терен и направихме доста успешна комуникационна кампания.
Оказа се, че интересът към едно такова събитие е много по-голям отколкото бяхме очаквали. На това първо издание дойдоха близо осемстотин души. Това ни даде кураж и ни амбицира да продължим и занапред, но преместихме локацията на по-диво и усамотено място. И така, година след година фестивалът се развиваше и ние го надграждахме.
Един от главните ни мотиви за първото ни издание обаче беше много важна за нас кауза. Тогава се планираше застрояването или по-точно изграждането на ски курорт на един от върховете в Западните Родопи – Баташки снежник. За нас беше ясно, че там няма достатъчно сняг и че това е някаква схема за нечисти цели, както много често се случва у нас. Ние бяхме решили да се борим с всички сили и да осуетим тези бизнес планове, и фестивалът се роди като един форум за събиране на съмишленици. В крайна сметка инвеститорският интерес се пренасочи към други територии и проектът отпадна преди да се вдигнем „на бунт“. Но ние продължихме да развиваме района. Създадохме множество веломаршрути, карти, указателни табели, облагородихме места за къмпинг с маси и пейки. Също така правихме масови почиствания на района около язовира Беглика. Тогава започна да се оформя и идеята за някаква алтернативна икономика като контрапункт на класическия инвеститорски интерес, която да дава работни места и друга добавена стойност и да развива икономически дейности, щадящи природата. В резултат на това, направихме така наречения Парк Беглика – облагородена среда, в която могат да се развиват различни спортове, образователни дейности за деца и подобни инициативи.
Фестивалът Беглика служеше като най-доброто възможно комуникационно средство, чрез което събирахме съмишленици и популяризирахме инициативите си. Но същевременно той се разрасна и се разви в едно културно събитие, което заживя свой собствен живот. Най-основната част от него винаги е била музикалната програма,с акцент върху етно музиката и фолклора, но интерпретиран по нов начин. А също така и на електронната музика, но през призмата на етното. Програмата се сглобява на отворен принцип – каним хората сами да представят изкуството си и да определят мястото си в света на Беглика. Опитваме се да дадем поле за изява на всичко, което само дойде при нас.
Целия текст, посветен на фестивала Беглика и проекта Хородея прочетете в юбилейния летен брой на списание 360°. Поръчайте го директно от създателите му, подкпрепете издаването на независими български списания, а ние от своя страна ще ви го изпратим с безплатна доставка.
