Колко е кръгла, кръглата земя?

Всяко небесно тяло с достатъчни размери, с времето придобива сферична форма. Така например земята е една кръгла топка с диаметър 12 742 км. Това обаче е само на пръв поглед. Нататък следват детайлите, които малко променят представите ни…

Започваме с въртенето на нашата планета. На екватора центробежната сила е по-голяма, отколкото на полюсите. Това води до леко сплескване, в резултат на което диаметърът при екватора е с 43 км по-голям. Ако цялата земя беше покрита с океани, щеше да образува леко удължен елипсоид и тази фигура би била най-близо до действителната ѝ форма, но и това не е всичко.

Следва масата – тя също не се разпределя равномерно по повърхността на планетата. По правило литосферните плочи са по-дебели от океанските. Високите планини и дълбоките падини, крупните рудни отлагания – всичко това образува аномални участъци, при които гравитацията влияе по-силно или по-слабо от обикновеното. 

Тези гравитационни аномалии се откриват чрез надморската височина на спътниците, опериращи в околоземна орбита. Например две идентични сонди на мисията GRACE, обикаляят земята в продължение на 15 години, като преминават над всеки участък от повърхността веднъж месечно, спазвайки разстоянието помежду си с ювелирна точност. Преминаването над гравитационна аномалия причинява леки изменения в тяхната позиция, а данните, събрани за тези изменения, позволяват на учените да съставят точна карта на гравитационното поле на земята и да изяснят нейната форма. 

Такава повърхност се нарича геоид и за разлика от елипсоида, височината във всеки участък с еопределя от точния баланс между центробежна сила и локалната гравитация.

Разбира се, спрямо размерите на цялата планета дори най-крупните детайли от нейната повърхност изглеждат съвсем малки. Например за най-дълбокия участък на Марианската падина – Бездната Чалънджър (10 971 м) – отклонението от средния радиус на земята е едва 0,17%, а за Еверест (8 848 м) отклонението е 0,14%.

Още по-незабележими са аномалиите с геоидна форма, които се отклоняват от елипсата в рамките на -85 до +106 м. 3D моделът, изготвен от Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) е леко хиперболизиран, за да направи забележими аномалните участъци, но стриктно се придържа към данните получени от GRACE и нагледно демонстрира сложната форма на нашата обикновена кръгла планета.