Рано сутринта, в 04.43 часа местно време, от 8586 м дойде очакваното съобщение. Заедно с още 22-ма алпинисти, от които 20 чуждестранни и 2-ма шерпи Атанас Скатов е изкачил третия по височина връх на планетата – Кангчендзьонга. Глътка въздух поемаме и ние, които очакваме точно такова съобщение.
Аз и Рени /съпругата на Стефан Стефанов/ обаче оставаме в очакване на ново позвъняване. Знаем, че в същото време по склоновете на върха крачи още един българин и това е Стефан, последният 14-и българин, изкачил на 20 май миналата година Еверест. Не чаках дълго. В 10.05 часа телефонът ми някак си странно позвъня.
Г-н Бешев, вече съм почти в лагер III”. Познах го веднага – беше Стефан. Много изморен, развълнуван и щастлив той продължи. „Днес, 15 май бях първият човек, изкачил се на Кангчендзьонга. Бяхме заедно с моя шерп, с една мексиканка и един чилиец. Ние четиримата проправяхме пътя нагоре. На слизане срещнах голямата група, в която беше и Атанас Скатов. Те се качиха на върха около 5 часа след нас.
Втора глътка въздух. И тя обаче не е достатъчна, защото по склоновете на четвъртия връх на планетата – Лхотце /8516 м/ има още един българин и това е Иван Томов от Русе. Рано сутринта на следващия ден – 16 май настъпва спокойствие. И Иван е постигнал своята цел. Стъпил е на 8516 метра и то без да ползва живителната сила на допълнителен кислород. След Христо Проданов /30 април 1981 г./ и Атанас Скатов /17 май 2017 г./, трети българин изкачва този труден и популярен връх /16 май 2019 г./. За съжаление третата глътка въздух, която поех, трая твърде малко. Тревожното съобщение, което получих, бе когато вече бях изписал на лаптопа горните редове за Иван Томов. Оставям ги така без да ги сваля от текста, защото искам да си останат такива, каквито ги бях изписал само няколко часа преди това.
Атанас Скатов
Атанас Скатов тръгва за Непал на 1 април. В столицата Катманду се задържа само 3-4 дни, за да уреди и последните формалности за участието си в започващата експедиция. След това започва дългия и уморителен трек до базовия лагер, който се слави като най-труден от всичките базови лагери на 14-те осемхилядника. На 17 април е достигната кота 5500 метра, където е разположен самият базов лагер.
Още с пристигането си Наско се разболява. Болка в мускулите, кашлица и хрема, което налага обилно ползване на различни хапчета, в това число и антибиотици. Слава богу всичко си идва на мястото, което му позволява да започне изграждането на междинните лагери – първи на 6200 м, втори на 6400 м, трети на 7100 м и последен, щурмови, на 7450 м. Времето е променливо, но не пречи за нормалната аклиматизация.
Атаката на върха започва на 10 май и на 11-и, на лагер II готови за последен щурм очакват общо 30 алпинисти. Самата атака Скатов започва на 14 май в 18 часа и след 15-часов труден и изморителен преход, около 7 часа на 15 май 23-ма души, в това число и Скатов, достигат върха. Започнал изкачването без кислороден апарат, на място Наско преценява, че върхът е много труден и това налага частично да прибегне към живителната сила на допълнителния кислород. На чилиеца Родриго и на двамата индийци обаче и това не помага. Изпаднали в крайно изтощение на слизане, силите им не достигат, за да довършат слизането си до базовия лагер…
Скатов обаче още същия ден достига базовия лагер. Най-трудната му експедиция, както самият той споделя, е завършила успешно. Изкачил е седмия си осемхилядник. Остават му още половината осемхилядни гиганта, за да се окичи и с Хималайската корона, както преди две години направи и с короната на Седемте континентални първенци.
Наско, първенецът на „Випуск 2001” на Аграрния университет в Пловдив, не се нуждае от повече представяне тъй като от 7-8 години името му не слиза от страниците на множеството книжни издания, телевизионни екрани и радио предавания в страната.
Какво разказа доц. Бешев за другите двама български алпинисти в Хималаите този сезон – Иван Томов и Стефан Стефанов, можете да прочетете тук и тук.
