Когато имаш страст, търсиш съмишленици, с които да я споделиш. Когато пък съмишлениците ти са също толкова запалени като теб, страстта се превръща в цел. Или поне така започва приключението на четирима българи, които предизвикаха себе си, за да изминат 400 км с каяк през едни от най-живописните норвежки фиорди Согнефьорд. Защото тяхната страст е водата и морският каякинг, а целите им – разнообазни! Да предизвикат себе си, с примера си да увлекат все повече хора към активния начин на живот, да повишат интереса към опазването на природата и най-вече да докажат, че всеки човек, без значение от нивото, от което започва, може да постигне нещо голямо, стига да е готов да отдели достатъчно време, средства и усилия.
Но да започнем от самото начало.
ЕКИПЪТ И КАЯКЪТ
Екипът е съставен от четирима: Димитър Дунчев и Зорница Маркова (Kayak Trail е името, което измислят, за да разказват под него за своите водни преживявания), Ивайло Дунчев – брат на Димитър и Андреас Зафиракис – техен приятел и автор на идеята за експедиция по Согнефьорд. Димитър, Зорница и Ивайло живеят във Виена, а Андреас в София. Дистанцията обаче не им пречи да се съберат и изживеят заедно една дълго подготвяна мечта.
Димитър работи в маркетинг отдела на голяма международна компания. Първата му среща с каяците е през 1998 г. по време на училищна екскурзия във Франция. Още тогава разбира, че от водата всичко изглежда по съвсем друг начин. Десет години по-късно, по време на една стандартна ваканция с много вино и лежане на плажа, решава че трябва да направи нещо по-различно. Взима си каяк под наем, за да се разходи от плажа на Аркутино до съседните заливи. Повтаря упражнението на следващия ден и на по-следващия и осъзнава, че каякът е неговата страст.
Зорница пише и прави разследвания. Започва да гребе заради Димитър още когато са млади гаджета, но бързо се запалва по каякинга. Двамата заедно вече имат хиляди километри зад кърмата си. Част от дестинациите им – Венеция, Амстердам, Хамбург, всички по-големи езера в Австрия и България, гръцкото крайбрежие и дори остров Холбош в Мексико.
Ивайло е строителен инженер и предприемач. И той се качва на каяк покрай брат си малко, след като Димитър си купува първата лодка. „Изгребаните“ дестинации на Ивайло са големите езера и язовири в България и Австрия, крайбрежието на България, Гърция и Италия. Възможността да бъде физически активен докато изследва околната природа, усещането за свобода и едновременно с това уединението, което този спорт му дава, твърдо го спечелват за каузата.
Андреас е търговски мениджър в хардуерна компания в София. Привърженик е на философията “Плавай, когато можеш, греби, ако се налага”. Неговата страст е ветроходството, но е привърженик и на каяка. Останалото е едно пътешествие, което го отвежда до най-големия фьорд в Норвегия – Согнефьорд. Именно там, преди около три години, в главата му се заражда желанието да го обиколи с гребане и започва усилено да обмисля и планира.
ИДЕЯТА
За Димитър и Зорница скандинавските страни са желана дестинация от дълго време, а желанието им е да направят различни кратки обиколки на избрани места в Дания и Швеция. Всеки път обаче, когато замислят пътуване в тази посока, в семейството им се появява нов член, което променя приоритетите им и изменя курса към водите на родителството.
Междувременно при една спонтанна екскурзия до Норвегия на брега на Нероуфиорд през юни 2016 на Андреас му хрумва идеята да премине Согнефиорд с каяк. Той се влюбва в красотата на Нероуфьорд и споделя плана си за плаване в Норвегия, насрочено за 2017 г. В този момент се е родило второто дете на Зорница и Димитър, а това означава още една година без възможност за дълго отсъствие от вкъщи.
Андреас обаче решава да отложи с 12 месеца преминаване на фиорда, защото не се чувства достатъчно подготвен за солово преминаване. При това положение Димитър и Зорница успяват да се присъединят, а малко по-късно и Ивайло казва, че ще се включи. Така се стига до 2018 г., когато се сформира екипът.
ПЛАНИРАНЕТО
За Андреас това са почти 2 години тренировки, екипиране, проучване и подготовка. Когато Димитър и Зорница се присъединяват вече има разписан първоначален маршрут, списък с екипировка. В пълен състав планирането и подготовката отнемат малко повече от половин година. През това време се доуточнява планът, според който трябва да се преминат 400 км за 16 дни. Целта е да се прекоси целия фиорд и основните му ръкави с гребане, като се посетят всички по-важни природни и исторически забележителности.
Димитър и Зорница под името Kayak Trail се ангажират с каузата да промотират активния начин на живот сред хора от всякакви възрасти, чрез занимания, които не увреждат природата. Изготвят и план как да популяризират приключението си и да привлекат спонсори. Междувременно Андреас се е погрижил да осигури цялото нужно оборудване.
Основните задачи, които четиримата трябва да решат са:
- Точна планировка на маршрута и дневните преходи, така че натоварването да бъде разпределено равномерно.
- Проучване на бреговете по маршрута и набелязване на места за аварийно излизане на сушата, места за бивакуване, местонахождението на къмпинги, магазини и забележителности.
- Осигуряване на екипировката за гребане и къмпингуване и необходимата храна.
- Физически тренировки.
ФИЗИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА
За да преодолеят 400-те скандинавски километра, четиримата тренират усилено.
Като активно работещи родители на две деца, Митко и Зори не разполагат с много свободно време, но използват всяка възможна минута за спорт. Димитър се отдава на колоездене и SUP, Зорница се насочва към упражнения във фитнеса, а когато е възможно, двамата се отправят и на кратки каяк-преходи. Спортният план на Андреас пък, освен сериозно гребане из българските езера и близките заливи на Гърция, включва и интензивни тренировки на каяк-тренажор в зала. Ивайло прави няколко дълги уикенда около Венеция, в езерата в Южна Австрия и каналите по Дунава.
Месец преди да заминат за Норвегия, Митко, Зори, Иво и Андреас правят успоредна генерална репетиция, която включва няколкодневен преход с каяци и спане на палатка. За три дни, те трябва да изминават по около 30 км на ден, за да проверят на терен могат ли да издържат на подобно темпо за по-продължителен период. Димитър, Зорница и Ивайло се упражняват в Атерзее и Траунзее – едни от големите алпийски езера в Австрия. Андреас – на яз. Студен Кладенец в България. И четиримата се убеждават, че продължителните преходи не са невъзможни.
ПОДКРЕПА И СПОНСОРИ
Важна част от подготовката е осигуряването на подходяща и качествена екипировка, както за водата, така и за сушата. Докато Андреас вече е набавил почти всичко, останалите трима решават да се обърнат към производители и търговци на спортни стоки и експедиционна храна. В замяна, екипът съставя план за популяризиране на каузата и на начинанието, който е от значение при намирането на спонсори.
Сериозна помощ получават от производителите на едни от най-качествените гребла за каякинг – Werner. От магазин “Стената” пък допринасят със спалните чували и част от къмпингарската екипировка. Екипът получава и стабилно намаление в австрийския магазин за каяк екипировка Arwex sports Raabe.
Разбира се това пътешествие не би се случило без помощта на всички близки и роднини, които подкрепят екипа по всякакъв начин: от експертни консултации (например какво да съдържа аптечката, която да вземат със себе си), през морална подкрепа (стискане на палци и насърчаване) до гледане на децата в отсъствие на техните родители.
ХРАНАТА
Голяма част от запасите на експедицията е осигурена от производителите на експедиционни храни Adventure food, които им дават максимална търговска отстъпка. Също така пътешествениците си набавят пресни плодове и зеленчуци, яйца и продукти, лесни за приготвяне, от магазините в населените места, през които минават.
Според Андреас храната трябва най-вече да те кара да се чувстваш уютно и като допълнение на това да ти даде необходимите хранителни вещества и енергия, а не обратното. Той решава казуса с изхранването си по интересен начин – научавайки, че в БАН в София разполагат с инсталация за лиофилизиране на храна, той им занася голямо количество готови ястия, месо, зеленчуци и др. Там те биват дехидратирани по начин, който запазва хранителните качества и вкуса, но намалява значително теглото и обема. Хитът в менюто е лиофилизиран таратор, който наистина има вкус на таратор при добавянето на вода.
Продуктите на Adventure food и лиофилизираната храна от БАН се оказват достатъчни за набавянето на необходимата енергия, но за отпускане и възстановяване на мускулите след натоварване пътешествениците прибягват и до таблетки магнезий.
Защото не е шега работа да прекосиш…
СОГНЕФЬОРД
Наричан още Кралят на фиордите, Согнефьорд е най-големият фиорд в Европа и втори по големина в света след гренландския Скорсби. Заема площ от 12 518 квадратни километра, като дължината му е 204 км, а дълбочината достига до 1308 м.
ЕКСПЕДИЦИЯТА
На 18 юни 2018 г. започва приключението. Димитър, Зорница и Ивайло тръгват с кола от Виена, като вземат със себе си своите двуместен каяк Poseidon и едноместен Marlin. Отправят се към Осло, където трябва да кацне Андреас. Първоначалната идея е той да натовари 5-метровия си каяк в пътнически самолет и да пристигне по въздух. Въпреки позитивния отговор от авиокомпанията, два месеца преди началото на експедицията се оказва, че това всъщност е невъзможно. Налага се Андреас да смени плана и така се сдобива с взет назаем от приятел сглобяем каяк Feathercraft.
След Осло колата, натоварена с два твърди, един сглобяем каяк и четирима ентусиасти, се отправя към Согнефьорд и тяхната стартова позиция – далечното планинско селце – Шкьолден.
В следващите 15 дни (при първоначално планирани 16) четиримата изминават точно 400 км през суровата красота на норвежкото крайбрежие. Придвижват се единствено с гребане. По 20-30 км дневно. Преходите често се правят и през нощта, когато в тази част на света е светло, а вятърът – по-спокоен. Успяват и да направят своеобразен маратон, като изминават 46 км за един ден.
От Шкьолден до Берген преминават през 17 населени места. Спят на палатки, предимно на диви места, но понякога и на къмпинг. На два пъти си наемат и бунгало – за да починат по-качествено, да изперат дрехите и да заредят батериите на устройствата си.
Един от основните им проблеми са ниските температури през нощта. В комбинация с високата влажност студът пронизва телата им. Времето в тази част на света се променя бързо и няколко дена гребат при силен насрещен вятър и високи вълни. Графикът обаче е неумолим. Стискат зъби, за да овладеят адреналина и продължават. Точно по план, 15 дена по-късно, пристигат в Берген. Уморени, но доволни от достигнатата цел.
И понеже такъв подвиг на волята си заслужава да се овъзмезди по някакъв начин Димитър, Зорница и Ивайло решават да се наградят с екскурзия до Стокхолм и пълна обиколка на града с… каяци. Андреас, който има резервиран полет малко след пристигането в Берген, отлита за България. Той пък, за да тества нещо малко по-екстремно, си спретва 107 км солово нон-стоп гребане за 24 часа на язовир Студен кладенец.
ПОУКИТЕ
Подобно начинание не може да мине без равносметка. А, за четиримата ентусиасти тя е следната: Несравним опит по отношение на планирането, подготовката и провеждането на експедиция, краткосрочното и дългосрочно планиране на задачите, правилния избор на екипировката, боравенето с метеорологичните прогнози, силата на духа и възможностите на човешкото тяло. Научават много и за екипната работа, за динамиката в отбора и вземането на решения. Разбират също, че обединени от общата цел, възможностите им са много по-големи, отколкото са предполагали.
И така до следващото приключение!
