18 септември 1992 година! Току-що е започнала новата учебна година в Аграрния университет в Пловдив – учебното заведение, където в продължение на близо 40 години бях преподавател по физическо възпитание. По традиция първият час по физическо възпитание на новоприетите студенти се провеждаше заедно с целия курс, а не по групи, както това става през семестъра.
Насядали удобно в обширното фоайе на новата ни Спортната зала, всички новоприети студенти изслушват напътствените слова на ръководителя на катедрата, както и изискванията за спортното облекло и начина на провеждането на самите редовни часове. В този ред на информация ръководителят представяше и преподавателите, които бяха с различни специалности – футбол, волейбол, баскетбол, лека атлетика, борба, художествена гимнастика, плуване /университетът ни имаше единствения плувен басейн в новата си учебна база/, ски, алпинизъм и спортно ориентиране. До него както в „делови президиум” – да, имаше по онова време подобно понятие, са всички преподаватели в катедрата. А те освен провеждането на редовните часове ръководеха и тренировъчните занятия на тези студенти, които още от ученическите си години са се занимавали с даден вид спорт. Тези студенти, които ще продължат заниманията си по практикувания от тях спорт, се освобождаваха от редовните часове по физическо възпитание, тъй като те трябваше да присъстват поне 3-4 пъти седмично на тренировъчните занимания под ръководството на специалиста по дадената дисциплина. Нямах предварителна информация, че тази година в университета е приет студент, насочен към алпинизма. Не очаквах, че след края на беседата някой ще ме потърси и изяви желание да се занимава или обучава в алпинизма – моята специалност.
Голяма обаче бе изненадата ми, когато към мен подходи непознат за мен студент: „Доцент Бешев, аз съм пещерняк, но тук бих желал да се занимавам и с алпинизъм. Казвам се Боян Петров”. Зарадвах се и проведохме кратък допълнителен разговор. По това време изкуствената стена за катерене от Спортната зала на физкултурното дружество „Академик” бе преместена в нашата Спортна зала. Една прекрасна възможност за тренировка, съпроводена с някои екстри, които на друго място, в друг пловдивски университет нямаше – удобни съблекални, баня с топла вода, възможност и за плуване.
Така стана запознанството ми с Боян Петров. В нашия университет той бе само една година. Балът му от приемните изпити тогава не достигаше, за да бъде приет в Софийския университет „Климент Охридски”, поради което бе приет в Пловдив. А както впоследствие се разбра, той ежедневно пътуваше до гр. Перущица, където нощуваше при баба си и дядо си по майчина линия.
В Пловдив Боян изкара само една година и се прехвърли в София. В правилника на ВУЗ-овете имаше такава клауза, че след завършването на първата година и при показан успех над „Много добър“ прехвърлянето можеше да се осъществи. Това стана и с Боян.
Прибирането му в София, където той живееше с родителите си, не ни раздели. Често се срещахме на редица алпийски прояви. Следях неговото развитие, а то беше повече от успешно. Отдаден изцяло на зоологията и най-вече на прилепите, Боян едновременно се отдаваше без остатъци както на алпинизма, така и на спелеологията. С годините той се оформяше като много добър алпинист. Често бе избиран и в ръководния орган на българския алпинизъм – БАК, впоследствие БФА, БФКА. Бързо извоюва място и сред елита на българския алпинизъм. Контактите ни продължиха и дори се засилиха, когато вече бе заел мястото си в елитния алпинизъм и най-вече в хималаизма.
Изпращах го преди всяко заминаване за Хималаите и го посрещах след всеки успех, а те не бяха малко – точно 10 осемхилядника. На 4 от тях той бе осъществил първо българско изкачване. И така до 2018 година, когато нямаше кого да посрещна. Боян не се завърна от Шиша Пангма.
Всичко, изложено по-горе, ми дава основание книгата, която предстои да издам – „България на крачка от Хималайската корона“, да бъде в негова памет.
Поръчайте Списанието директно през нашия сайт или от онлайн магазина ни. В него ще намерите много причини за вдъхновение и мотивация да сбъднете приключенските си мечти.
ФОРМА ЗА ПОРЪЧКА
Превод по сметката на фирма “Екстрийм медия” ООД
Банкова сметка:
Райфайзенбанк ЕАД
IBAN: BG89RZBB91551007205827
BIC: RZBBBGSF
В полето “основание за плащането” напишете: Поръчка на списание 360°
